Бившият баскетболист Юм Уандие играе във филм на Иван Черкелов


Бившият баскетболист Юм Уандие играе във филм на Иван Черкелов
24-01-2017 12:04 | Пенчо Ковачев, 24chasa.bg

Новият филм на Иван Черкелов “Семейни реликви” започва с един негър, който си седи кротко и гледа малко отнесено. Е, какво от това - ще кажете, малко ли чернокожи актьори има в Холивуд, а и не само там.

Дженкът при Черкелов е, че в ролята на негъра е Юм Уандие, камерунец, отгледан в България от тригодишен. А любителите на спорта ще разпознаят в него баскетболиста от звездния отбор на “Левски” от 70-те - 80-те години. Уандие беше любимец на публиката и тя често скандираше: “Юм! Юм, Юм, Юм!!!”

 

 

Белият делфин

 

“Семейни реликви” се състои от три новели, които сякаш нямат нищо общо помежду си, но се оказва, че героите в тях са със странно и сложно преплетени съдби. А негърът, който във филма дори няма име, е нещо като свързваща нишка между отделните истории, постоянно пресича пътя на героите и накрая стига чак до Индия.

 

Да играе в “Семейни реликви”, го кани режисьорът Иван Черкелов, двамата са съученици от Френската гимназия в София. Тогава в България няма много негри и си е живо чудо да срещнеш черен младеж по “Раковска”, който на всичкото отгоре ти казва на чист български - “Копеле, к′во става?”.

 

Когато по-късно питат Черкелов откъде се взе този мълчалив негър във филма му, режисьорът откровено признава: “Нямам логично обяснение”. После все пак обяснява: “Присъствието на негъра е важно - освен чисто структурно-сюжетно, трябваше ми нещо, което да обединява трите преплетени потока на действие. Пък и във финала на филма той е изключително важен.”

 

И ето така уж с малка, пък, гледай ти!, много важна роля, в киното ни влиза още един спортист - след футболистите Божидар Григоров-Боби Григ, Георги Соколов-Соколето и Божидар Искренов-Гибона, боксьорите Божко Лозанов, Владимир Колев и др.

 

Сега Юм Уандие признава, че в началото на снимките му е доста трудно пред камерата, бил скован и гипсиран.

 

Но след мъдрите указания на режисьора и помощта на актьорите преодолява стеснението си и “ролята се получава”.

 

По сценарий неговият герой стига чак до Индия при свещените крави. За там заминават само Юм, Черкелов и двамата оператори. Снимат 4 дни във Вриндавана - люлката на Харе Кришна. И там вече на финала мощно ечи Govinda Jaya Jaya - известната индийска песен, която някои от героите във филма понякога си припяват.

 

“Иван остана доволен от снимките там, а на мен ми каза, че като за дебютант в киното съм се справил добре”, обобщава Юм. И признава, че с удоволствие бих се снимал пак, ако го поканят.

 

Всъщност самият живот на Юм Уандие е изключително подходящ за филм. Може да се получи нещо като “Маугли”, като действието вместо в джунглата се развива в България и Куба по времето на социализма.

 

Юм Уандие е роден в Камерун. Когато е на 3 години, убиват баща му, който се бори за обединението на Северен и Южен Камерун - лидер е на прогресивното движение “Съюз на камерунския народ”. Екзекутиран по заповед на тогавашния президент на Камерун Аиджу.

 

Майката на Юм е секретар на Световната федерация на жените, базирана в Египет. Познава се добре с Рада Тодорова, дългогодишен член на федерацията, и с Елена Лагадинова, председател на Комитета на българските жени. Майката моли двете българки да спасят едно от петте й деца. С тяхно съдействие Юм се озовава в София, двете от сестрите му - във Виетнам и после в Китай, останалите - момче и момиче - в Париж.

 

Юм заживява в целодневна детска градина, откъдето помни мъката по майка си и как учителките и лелките го успокоявали. Помни и че веднъж играл ролята на зайче. Черно зайче “Да, бях зайче и дори имах снимка от тази ми роля, но изчезна някъде във времето”, спомня си Юм.

 

Как са се отнасяли към него, различния, другите деца от градината? Сигурно е имало смях, закачки и подигравки, но за тях Юм дипломатично казва, че не си спомня.

 

Когато става на 7 години, го местят в пансион за сираци и полусираци, който се намирал на ул. “Гаврил Генов”, сега “Христо Белчев”. Там най-мъчителни му са съботите и неделите, когато всички си тръгват и той остава сам в пететажната сграда. Ако не го вземе на гости някой от учителите и възпитателите в пансиона. Поддържа връзка с майка си, но тя идва при него чак когато е абитуриент във Френската гимназия.

 

Започва да тренира баскетбол от 5-и клас, при бащата на Георги Младенов в “Левски-Спартак”. След като завършва френската гимназия, отива да учи стоматология в Куба, където две от сестрите му завършват медицина. Там не играе баскетбол, но тренира, за да поддържа форма с големия лекоатлет Алберто Хуанторена и брат му Дима, един от най-добрите каратисти на Куба. Макар и неохотно Юм признава, че му е било трудно в Хавана, но не иска да се връща към това време.

 

В мемоарите си Иван Славков разказва, че в Куба имало страшен расизъм между местните негри и негрите от чужбина. А след като сестрите му заминават за Париж, Юм остава много самотен. Именно Славков успява да го върне от Острова на свободата, да го запише втори курс стоматология в Медицинска академия и да го уреди да играе баскетбол в “Левски”. Което по времето на соца си беше истинска атракция: негър в отбора на МВР!

 

Юм има щастието да играе с Христо Дойчинов, Атанас Голомеев, Атанас Колев-Пачангата, Илия Евтимов, Георги Димитров, Георги Младенов...

 

Веднъж отборът пътува с рейс за Югославия и Голомеев разказва как една вечер отива на бар, на вратата го спират и не го пускат. Приближава се келнер и казва на портиера: “Пусни го, бе, тоя е човек на Юм Уандие!” “Обичах да ходя по баровете тогава”, признава камерунският българин. Уандие завършва Медицинската академия и става дипломиран стоматолог. Веднъж отива на практика в една детска градина и като го виждат, децата ревнали с глас.

 

 

 

Синът на Юм - Алекс Уандие

 

Жени се за българка. Когато тя е бременна, съиграчите му от “Левски” го питат какво ще е детето - момче или момиче. “Не знам - отговоря Юм, - ама ще бъде далматинец.” Той не иска да говори за брачния си живот, но с охота разказва за сина си Алекс, който от две години играе като атакуващ гард в един колежански отбор в Калифорния.

 

“Вече е по-висок и много, много по-добър от мене”, казва с гордост Юм. Двамата се чуват по вайбър или скайп почти всеки ден.

 

Юм играе активно баскетбол до 29-годишна възраст. Получава тежка контузия, от която не се възстановява, въпреки че за него се грижи прочутият ортопед д-р Шойлев.

 

За първи път посещава родината си през 2000 г. За роднините си е атракция, разговарят на френски език. В родината му има две основни племена, той е от племето баманике. Сега животът на Юм минава между България и Камерун. Миналата година бил там, за да погребе майка си.

 

“О, не, по никакъв начин!”, спонтанно реагира той на въпроса дали съжалява, че така се е развил животът му. И след кратка пауза добави: “Можеше да бъде и по-добре, съжалявам за някои неща, но...” Е, така е, братко Юме - в живота на всеки човек винаги има по няколко “но”. И в България, и в Камерун.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Юм Уандие
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи