40 години от Купа Ронкети: Спомени от пожълтелите страници

(сн. БФБ)

09-10-2019 14:23 | basketball.bg

На 10 октомври в Музея на спорта в София (Национален стадион „Васил Левски“) цяла плеяда звезди и легенди на женския ни баскетбол ще се събере да отпразнува един от ценните международни трофеи във витрината на вековния у нас спорт. На 28 март 1979 г. „Левски Спартак“ печели за втори път и оставя завинаги във витрината си баскетболната купа „Лиляна Ронкети“.

По този повод от БФБаскетбол решиха да изровят старите вестници и книги, за да припомнят емоциите, с които трофеят е посрещнат преди 40 години.

„Драматичен мач, в 13-ата минута, при 20:20, спасиха положението Голчева и Новкова, при 61:60 за Марица – Барзова, а в последните секунди – Богданова и Макавеева. Смогна да се разпише дори и Радкова, която влезе за малко…

…В определени моменти всяка се оказа способна да изиграе своята малка, но все пак главна роля. Всяка – от Ана Лабова до Юлия Боянова. Изключението – само Голчева, ненадминатата!“, пише в репортажа си за в. „Народен спорт“ голямата журналистка Надежда Богданова.

По-късно тя включва спомените за този финал на Надка Голчева и Петкана Макавеева в книгата си „Баскетболно съзвездие“. Ето какво казват те за мача в Ямбол.

Надка Голчева: „При борбата за втората „Ронкети“ бях капитанка на Левски Спартак. Със Слован пак се срещнахме - на полуфинал („сините“ побеждават братиславския тим на финала на същия турнир година по-рано – б.ред.). У нас бихме с 23 точки, в Чехословакия устискахме положението, макар че бяхме подложени на поголовна сеч от съдиите. Усетих какво означава капитанската отговорност и капитанско терзание. След мача ми стана лошо от пренапрежението, повръщах. На финала победихме Марица (Пловдив). Учредителят на купата „Ронкети“ – италианецът Алдо Витале, покани мен и Пенка Стоянова от Пловдив да тренираме една седмица с баскетболистките от неговия римски отбор и да играем в техния състав няколко демонстративни мача. Наистина отидохме и тренирахме, но играхме само един мач – у нас започваха финалите за Купата на републиката, дружествените ни отбори се нуждаеха от подкрепа.“

Петкана Макавеева: „Бях бременна, когато Левски Спартак спечели първата „Ронкети“. За втората „Ронкети“ обаче бях на линия, макар и не в блестяща форма. И тогава така се случи, че аз да имам последната дума: 30 секунди преди края отбелязах кош и поведохме срещу Марица на финала в Ямбол. Пловдивчанки имаха време да ни го върнат. Пред погледа ми още е Пенка Стоянова, която получи топката под самия ринг, но изглежда се уплаши да не я „захлупим“, върна пас назад, ние го прекъснахме и минутата изтече.“

Непосредствено след мача пък треньорът Станислав Бояджиев обяснява пред в. „Народен спорт“: „Успехът е резултат от добрия климат и от зрелостта на колектива. Много съм доволен от психическата устойчивост на състезателките. В решителните срещи отборът показа, че може да воюва! Изненадахме съперника. Пловдивчанки очакваха зона (така ги бяхме били на техен терен), а ние избрахме личната защита. Гледахме как тренират в Марица и чухме техни изявления от сорта на: „Ако пък ни излязат с лична защита – още по-добре. Проблеми няма да имаме!“ А проблеми все пак им създадохме…“

Най-раздвоен е създателят на турнира Алдо Витале: „Ако половината ми сърце е в купата и заедно с нея остава при победителките, другата половина поднасям на достойните им опонентки от Марица“.