Фен съм на Рилски от дете. Познавам историята му много добре.
Благодарности на инж. Петър Георгиев за всичко, което прави и е направил в малкия ни град. И това, че много деца тренират и са свързани с този прекрасен спорт.
Наистина много играчи започнаха именно кариерата си оттук. Изброените в статията са една малка част от тях. Но да бъдем честни това в каква полза помага на баскетбола ни. Колко играчи от школата на Рилски пробиха извън отбора. Дарин и Станислав са единствените останали. На кой се дава шанс.
Без чужденци няма как да се случат нещата, а и държа да кажа , че сме били свидетели на наистина много качествени и перспективни играчи. Но смисъла на школата се губи в случая. Няма смисъл да се инвестират пари там, ако децата тичат само за здраве. Бориш се израстваш, лишаваш се от много неща и накрая стигаш ниво мъже и спираш с играта. В момента имаме 4 играчи в национални отбори. Двама от тях са в състава на мъжете. Но по никакъв начин не са налагани.
Не виждам защо при толкова слабо първенство това да не се прави. В Сърбия , Турция, Македония, Испания, момчета на по 18-20 години вече играят Евролига.
В момента отбора и като цяло клуба е нещо като пазар на свободни частици. В началото на всеки сезон идват нови играчи с надеждата да бъдат забелязани в по-големи отбори.