Четете вестник шоу за залозите в баскетбола

Щях да кажа и аз нещо,но вече не искам да коментирам...

Смятах да не изказвам мнение за състоянието на българския баскетбол, но бях провокирана от обширното интервю на председателя на Н.Б.Л. Става въпрос за подрастващитe - юноши и младежи.
Зa кой изключителен резерв и потенциал от млади играчи говори г-н Папазов? За този, на който затварят всички врати, когато навършат пълнолетие? Кой и колко от набор 1996, наборa, който логично трябва да запълни мъжките формации, е поискан и приобщен към тях. Има ли скаутинг към подрастващите и ако е така, какъв е принципът на подбор? Постигнати резултати и интелект в играта, постоянство, работоспособност, умение да играеш в екип, талант или някакви по различни критерии от тези. Нима нито един от тези играчи не бе достоен да му се даде шанс да опита. Тогава защо са тези баскетболни школи? Да развиват физическата култура на подрастващите ли? Чудесно! Ами къде отива психиката на тези млади хора, когато разберат, че трудът, който са положили е отишъл на вятъра, въпреки лишениятa, на които доброволно са се подлагали, в името на това да работят като баскетболисти. А ако има някой, който да им обясни причините, те са крайно нелогични, обидни дори. Това не е добра атестация за нивото на подготовка и работа на треньорите. Г-н Папазов казва, че “се сещаме да подмладяваме не стратегически, а когато имаме липса на финанси,,. Доста цинично и искрено изказване. Само за сведение на тези, които не знаят, стратегическият план отразява интересите на цялата организация, а не на група хора или отделен индивид! Питам се за какво сещане или подсещане говорим. Става ясно, че няма поставени цели в баскетбола. Нито краткосрочни, нито дългосрочни. Има само популизъм от страна на управляващите. Докато не започне да се мисли ориентирано към дългосрочни виждания и решения и критерии за оценка към направление подрастващи, нивото на българския баскетбол ще бъде едно и също. А какво е то всеки може да прецени по постигнатите успехи.