Господин бг.фен, Да Ви кажа, че Цанков не създава състезателки, а отбори. Уважавам всички треньори, които се занимават с деца. Това наистина е много трудно и отоговорно занятие. Да Ви припомня, че именно НСА бе две години подред шампион на кадетки и девойки съответно 2012 година в Ботевград и 2013 година в Самоков. Още преди Талин някои се опитаха да спретнат първата интрига между две от състезателките на националния отбор. Тогава обаче успяхме да я потушим. Нека не идеализираме някои треньори и да дамгосваме други. Жалкото е, че добри състезателки си тръгнаха разочаровани от баскетбола и то деца с потенциал. Имената им са известни и причините различни. Трябва ли навсякъде да търсим вината в треньорите? Тези, които се чудят как да оправят залите си, за да тренират; тези които треперят над децата като родни; тези, които живеят с някакви измислени такси и подаяния от държавата. Тях ли трябва да виним, а отгоре на всичко непрекъснато са вкарвани в различни интриги и простотии и то целенасочено. Кои състезателки създаде Поли Цекова, та реши, че става за треньорка на националния отбор? Подлъга ги, че ще ги вземе във Франция, за да я гледат в очите. Може да е била голяма баскетболистка, но за треньор не става. Стоичков да не би да става за треньор??? Цанко е неудобен, защото не си мълчи пред висшестоящите и правилно прави. Просто бг.баскет имат с него конфликт и това е нормално след цялата помия, която през 2013 се изсипа по негов адрес и по адрес на Венци Гечев. Миналата година това продължи с черния рупор на неговите противници. Всичко е много тенденциозно. Едно е вярно, че при Цанко няма звезди. Всички са равни и от всички се очаква максимума. Глезотии не се допускат, а от тези които могат повече просто той очаква наистина повече. Претенциите са едно, а реалността е друга.

Шуробаджанащината тази година сигурно ще се превърне в „баджанащина” за някои национални отбори. Все пак "баджанаците" трябва да се уважават без значение колко състезателки са създали и дали въобще познават съсответните момичета. Така че спокойно, бг.фен. Още дълго време ще отмятате Талин 2012 година като най-доброто постижение за девическия баскетбол у нас.

Ако има хора, които могат да повторят случилото се на първенството в Талин, то задължително трябва да им се дава път. Само че няма и няма да има в обозримо бъдеще. Ядете ме за дъщеря ми, но аз лично много се гордея с нея. И като част от онзи отбор, и като личност. Точно тогава НСА стана шампион и победи непобедимите в Ботевград. Отворете индивидуалната статистика от финалите в Самоков и ще видите къде стои нейното име. Тя имаше своя момент с Румъния и той беше важен за мача и за класирането ни. Всеки от отбора имаше своите моменти и мачове. Особено кошът на Меро в последните 6 секунди срещу Латвия, на Маги срещу Люксембург и още много и много други моменти. Много се лъжете, ако си мислите, че само Боби, Ива и Таня са спечелили медалите в Талин. За разлика от Вас аз никога не съм делил момичетата според това, което показват на терена. За мен те винаги са били едно цяло, един истински отбор, а и между тях тогава нямаше разделение. Знаеха, че всеки може да сбърка и не злорадстваха, а се подкрепяха и окуражаваха. Доскоро повечето мачове ги имаше в Спортмедия, а ако не сте ги гледали, то аз ги имам на дискове и мога да Ви ги дам. Връзкарството не е в това, че дъщеря ми е играла в този отбор. Връзкарството е много по-високо и Вие би трябвало да го знаете. Та това са публични тайни кой на кого е човек, за кого гласува, кого подкрепя, кой го финансира, кой е любимецът на деня. Интригите са малка част от лобистките игри в баскетбола и вървят на приливи и отливи според конюнктурата. Вижте примера с Тити, въпреки че точно сега му свалям шапка за победата над Лукойл с тези деца. Миналата година беше много по-лесно с чужденците. Не виждате ли, че при мъжете и жените се въртят едни и същи имена, даже едно и също име без значение от резултатите. Не че имаме такива. Жените даже ме беше срам да ги гледам с бездушната им игра през последните 2-3 години. Нещо да се промени? Георги Младенов имаше 3 годишен договор, а си тръгна на третия месец без обяснения, само защото не се харесва на някои глави. Най-лесно се вади нож на умрял, какъвто е нашия баскетбол. Аз никога не съм правил това и няма да го правя, защото умряла е цялата ни държава. Искам само да кажа, че не е най-важното кой ще е треньор на съответната възраст. По-важното е този треньор да е известен още през септември и то поне за 4-6 години напред. Да има лагери, да има турнири, да има съмишленици, да му се помага от страна на треньорската комисия, а не в края на март да се взима треньор, който дори не познава момичетата или момчетата, да се праща в Чепеларе в селското училище да тренира и после да чакаме класирания. Това е истината. Относно Цанко мога да кажа, че за мен това е един от най-добрите треньори в женското направление. Не знам какво сте видяли и чули, освен ако нямате предвид онази анонимна статия в бг баскет за скандалите при девойките. Скандали не е имало, защото аз бях там. Просто на някои хора много им се искаше да продължат интригите от предходната година. Ако бяхме победили Финландия, а това беше въпрос на 3-4 секунди, щяхме да играем финал. Ако бяхме паднали от Босна, а това беше въпрос на 3-4 минути, щяхме да играем за 9-12 място. С по-слаб отбор на Латвия никога не сме играли и ако го бяхме победили пак щяхме да играем финал. Тогава обаче вече бяха плъзнали интригите, телефонните обаждания и заплахи от бг баскет. На Ива майка й ревеше, че тя е с комоцио, предадено от бг баскет неизвестно на базата на каква информация. На мен никой не ми е звънял. С една дума победителите в България не са обичани, дори те са най-хулени и обругавани. Срещу тях се изсипват най-много клевети. Пускат се най-много интриги. Всеки си мисли, че може да вземе чуждата златна кокошка да снася яйцата в неговия двор. Нека опитат, нека видят какво е, само че трябва да знаят, че от стрес кокошките спират да снасят.

Нека си припомним тази година и това поколение на кадетките и техните треньори. Нека си спомним техните имена и финала, който те играха в Дивизия Б в Талин. Нека да се зане, че вече половината от тях се отказаха да играят баскетбол. На въпроса „защо?” отговорът е много лесен – завистта, злобата и интригите, инициирани на най-високо ниво и пошло разпространявани от някои специализирани медии изядоха този отбор, унищожиха неговия дух, разбиха колектива. Колко тренировки заедно изкараха тези деца и техните треньори, колко мачове изиграха заедно на различни турнири преди Европейското. Така се стига до финал, макар и в Дивизия Б. В момента се разпределят местата за треньори на националните отбори по-скоро като благодеяние към послушните отколкото като заслуга за постигнатото. С настоящата „подготовка” няма как да се очакват успехи на която и да е възраст. Сред момичетата дори и при най-малките вече е насаден бацилът на завистта и на омразата, който няма как да не се прояви в тренировъчния процес и по време на мачовете. Звездоманията на една или две състезателки трябва да бъде оправдавана и насърчавана с жертвоприношението на останалия отбор. Няма как с такъв колектив да се играе баскетбол. Няма как съсловието на треньорите да потърква с удолетворение ръце и да чака с нетърпение поредния техен колега да бъде омаскарен. Жалко е, че така наречения колективен спорт баскетбол се е превърнал в арена на детски вражди, професионални интриги и задкулисни комбини. Тази така наречената „игра” у нас е станала сцена на връзкарски, лобистки, задкулисни и цинични пиески. В онзи отбор от 2012 година всички бяха обединени, една за всички - всички за една. Тогава никой не вярваше в евентуалния успех на отбора. Чакаха да падаме и ние падахме, но когато трябва, но пък биехме пак когато трябва. Така че Боби, Вики, Ели, Ива, Маги, Меро, Нели, Ника, Сю, Таня, Теди, Яна, вие – Цанко и Венци - запазете спомена от Талин и го дръжте на полагащия му се пиедестал за цял живот. Това никой не може да ви го отнеме и този момент си е само ваш. Когато някой стигне до подобен успех в близките години всички ще казват, ето след толкова години след Талин 2012 година този и този набор постигна същия или по-голям успех. Пожелавам го на всички бъдещи треньори и отбори, защото като свидетел съм го изпитал и съпреживял и да ви кажа, че си струваше, ама много си струваше това преживяване.