Ето, че и сами можем да си направим шоу

Въпреки че нито една от безбройните афиширани чуждестранни суперзвезди не дойде на Мача на звездите на 26 април, в интерес на истината той не беше никак лош. Всъщност беше точно това, което трябваше да бъде!

Поправете ме, ако греша, но идеята на Мача на звездите е зрителите да изберат своите любимци от отборите в дадено първенство и да видят най-добрите баскетболисти в него да играят едни срещу други. Именно това се случи в петъчната вечер, а шоуто в голяма степен покри възможностите на баскетболистите, играещи в нашето първенство.

Макар и нивото да не е това, което ни се иска, важното е, че участниците се постараха да направят шоу. В крайна сметка то е отражение на реалните им баскетболни умения. А и на тях със сигурност не им беше лесно да опитват да предизвикат някаква реакция на хората в залата, вглеждайки се в почти празното спортно съоръжение, в което имаше доста по-малко хора отпреди 12 месеца. И тук със сигурност причината не е в отсъствието да речем на Денис Родман. Просто рекламата за събитието не бе насочена натам, накъдето трябваше, а именно към състезателите от родното първенство.

Като гледах празната зала си задавах въпроса: Защо трябва да се подхожда грандомански? Човек трябва да си поставя високи цели, но не и непостижими, защото в противен случай ще се случи това, което видяхме на 26 април. Постижима цел е да бъде напълнена залата в Самоков, „Универсиада”, или тези в Ямбол или Варна, а защо не и Плевен, Ботевград. А защо да не се направи този двубой например във Велико Търново или Габрово? И тук идва следващият въпрос – как някой може да си представи, че на мач от първенството отиват средно по около 500 души, включително роднини и приятели на участниците при цена на билетите 2-3 лева, а точно на този мач ще има 12 600 души при това на цена между 25 и 70 лева. Повтарям – това не отговаря на баскетболните ни възможности и е не просто нереалистично, а невъзможно.

Обратно на очакванията на организаторите, техните неосъществими амбиции отблъснаха зрителите от мача, вместо да ги привлекат. Причините за това са две: несъответстващите на качеството на баскетбола ни, както и на НБА-звездите, чието време е минало много отдавна и някои от тях са по-известни с непристойните си публични прояви, отколкото със спортните си кариери, цени на билетите. Другата причина е, че един човек е интересен, но не и когато идва всяка година. Все пак повторно идване на Родман би било успешно, ако той беше оставил страхотни впечатления при първото. Ако беше си спечелил фенове и беше накарал хората да го заобичат и да искат да го видят отново. А той направи точно обратното – подигра се първо със Стефка Костадинова, а след това и с децата за кампа. Да не говорим, че присъствието му в залата по време на мача беше абсолютно безсмислено, защото той не направи нищо. По тези начини – със скъпи билети и хора, които зрителите вече не харесват, не се привлича публика. Звучи логично, нали? Е, явно логично мислене не е било проявено при планирането на тазгодишното шоу.

За мен е по-важно това, което се случи и което трябва да продължава да се случва, и то е положителното. Огромната част от участниците в мача дадоха всичко от себе си, за да забавляват зрителите. Те го направиха много по-добре, отколкото застаряващите звезди били те от НБА щяха да го направят. Защото те не го правят за пари, а това е нещото, което ще ги направи харесвани и ще ги накара да се чувстват добре. Тери Смит, който е малко по-висок от 180 сантиметра, направи забивка, като се завъртя на 360 градуса. Майк Харт прескочи 218-сантиметров човек в конкурса по забивки. С качествата на Станислав Цонков сме запознати отдавна, след като преди три години той прескочи кола във Варна, а на сегашния мач направи не по-малко зрелищни изпълнения от тези на американците.

Тези, заедно с другите баскетболисти, са хората, които ни трябват за Мач на звездите. Те танцуваха пред камерите заедно с Георги Младенов и Тити Папазов и се забавляваха, жадно поглъщаха вниманието на хората, а не стояха два часа без роля и въртейки очи нетърпеливо кога най-накрая ще свърши шоуто, както направи миналогодишният ни супергост.

С по-добра организация и реклама, с повече труд и предвидливост, тези баскетболисти щяха да играят пред пълна зала (не „Арена Армеец”, разбира се, вече е ясно защо!). Те щяха да се чувстват звезди месеци преди събитието, а не само в навечерието на шоуто, когато стана ясно, че гостите няма да пристигнат в България. А в крайна сметка те са звездите на България, нали?

Накрая нещо също важно – дано БФБ и НБЛ се замислят сериозно относно организацията на Мача на звездите от следващата година, защото това събитие е важно и за зрителите, и за играчите. Защо, при положение, че играчите, съдиите и всичко друго около мача е на НБЛ, тя сама не организира събитието? Това, което се случи тази година, бе огромна грешка, няма какво да се заблуждаваме. От нея обаче можем да заключим две важни неща: първо, играчите в българското първенство, както и треньорите им доказаха, че могат и сами да направят шоу и второ, към мача трябва да се подхожда съвсем различно. Сега пред хората от УС стои избор, който трябва да бъде направен относно догодина и годините след нея. Всички сме хора и грешките не са ни чужди, но разликата е, че умните хора се учат от тях, а глупавите ги повтарят. Догодина ще видим от кои сме ние...

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър