За желязната логика и спестените думи


За желязната логика и спестените думи
(сн. Илияна Иванова)
06-06-2013 12:27 | Мария Мицова, Gong.bg

Знам, че ще се повторя, потретя, и така нататък. Баскетболът е спорт, в който логиката печели в 98% от случаите. Тук няма случайни голове, с които по-слабият да спечели просто ей така. Има някои изненадващи победи, но когато се изгледа детайлно мачът, винаги има логично обяснение. Изобщо, логика и пак логика.

 

Баскетболът е спорт, в който по-добрият обикновено побеждава.

Отборът с по-добра селекция обикновено побеждава.

Чудеса стават, но са твърде редки, и са по-скоро изключение от правилото. Затова най-логичното нещо бе Лукойл Академик отново да е шампион. Левски бе добър, но Лукойл бе малко по-добър. Достатъчно, за спорт като баскетбола.

 

Няколко реда за съдиите, за да отметна този въпрос. Съдиите през целия сезон свирят зле, правят много технически грешки, и ужасно много компенсации. Това обаче не е проблем на журналистиката. Това е проблем на Българска федерация по баскетбол, Национална баскетболна лига, и членовете на Управителните съвети на тези две институции, които, „за късмет“, са и представители на клубовете. Говорим си го помежду си, но ето го и черно на бяло – не е редно треньорите да крещят по цял мач по съдиите, и после да ги хвалят, как са си свършили добре работата.

 

Треньорите правят грешки, играчите правят грешки, съдиите правят грешки, журналистите правят грешки.

Но нека да не се хвалим, а да си ги признаваме.

Не че ще боли по-малко, ама... И последно за съдийството – гледала съм внимателно Мач №5 между Лукойл Академик и Рилски спортист, и Мач №5 между Лукойл Академик и Левски, и мисля, че и Рилецо, и Левски имат право да се сърдят най-много на себе си, че не са били шампионите. Съдиите в действителност имат по няколко „свирки“ в повече за Лукойл, фактите са такива, но животът е такъв – несправедлив – съдиите обичат силните не само в България, а навсякъде. Не търсете справедливост, а си я извоювайте. Толкова.

 

Връщам се на логиката и защо Лукойл бе малко по-добър от Левски. Един по един, и един на един, „студентите“ бяха малко по-добри.

 

Марко Маринович е страхотен, но Брандън Хийт бе по-добър от него като показатели в почти всички мачове от финалната серия. Чавдар Костов е уникален, но Боян Попович има повече опит и е врял и кипял в такива мачове. Павел Иванов и Златин Георгиев се хвърляха докрай, но Тодор Стойков... си е Тодор Стойков. Митко Ангелов е невероятен боец, а Митко Димитров – бъдещето на българския баскетбол, но Веско Веселинов направи серията на живота си. Младен Пантич изигра слаба серия, а Ники Върбанов игра контузен, срещу баскетболист от НБА класа – Дарил Уоткинс. И това са само част от нещата. Защото от резервната скамейка за Лукойл имаше уникални включвания на Божидар Аврамов, Тенчо Банев, Томас Масамба и Павел Маринов. Банев и Маринов търкаха пейката цял сезон, но в минутите, в които бяха на терена, „студени“ или „топли“, играха както трябваше. Без да омаловажавам приноса на Хийт и Уоткинс, без които успехът на Лукойл със сигурност нямаше да го има, серията принадлежи на Веско Веселинов, който години наред чакаше своето време в Академик, и изстрада много, за да стигне до тук – да бъде ключът към титлата на „студентите“. Заслужено.

 

Лукойл тръгна от битка за Евролигата, за да стигне до битка за място във финала. Много трансформации, и вътрешни търкания и терзания за малко да провалят тима, но в крайна сметка всичко се реши за пет бройки повече... и от няколко добри играчи в повече.

 

Левски играеше най-красивия баскетбол в началото на сезона, комбинативен, интересен, различен от преди. „Сините“ имаха ударна предсезонна подготовка, изиграха 66 мача за девет месеца,... и загубиха три финала.

 

Левски няма от какво да се срамува, и най-важното – няма защо да се оправдава.

 

Нито със съдиите, нито със себе си. Повечето от грешките за загубите са си вътре в отбора, но това не означава, че трябват оправдания. Левски игра отлично с един-единствен чужденец дълго време. Левски даде почти 20 минути средно на мач на 19-годишно момче. Левски бе покосен от контузии на двама основни български играчи в най-най-лошия момент. И въпреки това устиска пет уникални тактически мача с Балкан, и пет ожесточени физически битки с Лукойл.

 

Факт е, че в нито един от финалите, които изигра Левски, нито един от играчите на Тити Папазов не бе в топ форма. Не двама или трима, а нито един не бе в максималното си най-добро състояние. И това пак е логика.

 

Двата отбора, победили Левски във финалите тази година – Лукойл на два пъти – купа и първенство – и Галил Гилбоа за Балканската лига – взеха логичното решение – да изкарат „сините“ от собствената им игра, и така ги победиха. Заличили комбинативния, интересен баскетбол на Левски, на съперниците им вече им бе далеч по-лесно да се надиграват. И в крайна сметка да побеждават. И в това има логика, нали?!

 

Малките парченца от логическия пъзел правят баскетбола толкова интересен и различен, и омагьосващ. Парченца са и нервите, и дори и сбиванията, и съдийските грешки, и треньорските проблеми... Парченце по парченце – до шампионската титла за един отбор, защото няма как всички да са първи.

 

Запали ли се искрата обаче на българския баскетбол, или пъзелът е бил от картон, и бързо ще изгори в пожара...?! Това не е въпрос на логика, а на много работа. Работа на треньорите, на баскетболистите, на съдиите, на журналистите. И ако всеки си върши добре работата, логиката сочи едно – и баскетболът ни ще става все по-добър.

 

Послепис: Лични благодарности към играчите на всички 10 отбора в НБЛ този сезон, и няколко от А група. Не ми се излизаше от залата заради вас. И доведохте още и още хора. Браво!


__________________ 

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

 

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

 

Следвайте BGbasket.com в Туитър


Тагове: Лукойл Академик, Левски, НБЛ - мъже
Коментари
Програма
Резултати
Класирания
Други новини