Нетипичните 18-годишни: Един за всички, и всички за един


Нетипичните 18-годишни: Един за всички, и всички за един
Юношите преди заминаването си (сн. Мария Мицова)
18-07-2013 11:42 | Мария Мицова

Юношите на Георги Младенов знаят в какво се впускат днес


След броени часове, поредната редица млади български таланти ще излезе на паркета, в Лиепая, Латвия, ще изслуша „Мила родино“, и ще се хвърли в битката. Нова битка, нови мечти, нови желания, които ще се надяваме да постигнем с нови знания, и нови умения, придобити през изминалата година.


Юношите на Георги Младенов знаят в какво се впускат от днес, наясно са какво ги очаква, и колко ще е тежко, но дори не искат да го признаят. Те са 12 млади баскетболисти, и са смели. Дали заради възрастта си, дали заради вярата в себе си, или по други причини, те дори не мислят за лошите възможности пред себе си. Не искат да чуват, че може и да загубят.


Нетипична черта за България, където предпочитаме да сме преди всичко предпазливи. Гледаме да не се изхвърляме, дори когато си мечтаем.


Не и тези 12 баскетболисти.


Те си мечтаят, говорят си го помежду си, и го споделят с всички – готови са, и искат да побеждават, и са убедени, че ще се получи.


Ако за момент дори някой си помисли за нещо различно от победа – Александър Везенков е там, за да го разубеди. Везенков отдавна вече е лидерът на този отбор, и приема ролята си с невероятна лекота. И заразява всички около себе си със своя ентусиазъм – дори и треньорския щаб, пък и нас – медиите. А тези, които не са с него, а срещу него – за тях има друга рецепта.


Таймаут.


Пауза с позитивизма и ентусиазма. Да превъртим лентата, и да се върнем на земята. 2011-та не беше чак толкова отдавна. Наистина, за късмет, в тази възраст, спомените са временно явление. Но винаги можеш да се върнеш назад, защото резултатите са си там, и светят отдалеч. Паднахме осем пъти, и спечелихме само един мач. Скъсаха се да ни вкарват. И отпаднахме. 2011-та не беше чак толкова отдавна, но две години за тези момчета са огромен период от време.


Сега по-голяма част от тези същите момчета, които изпаднаха от Дивизия А при кадетите, отново са в елита, вече при по-големите. Те самите са по-големи, и им личи – в погледа, в действията, и най-вече в играта. Когато си на 16-17-18, времето лети, и две години са те променили ужасно много, ако си го искал. А те със сигурност са искали да се променят, и да са различен отбор от онзи, който изпадна през 2011-та.


Казах ви вече, те са нетипични.


Затова може би, и съвсем нетипично по български, юношите ще са си взели поуките от това изпадане, и ще са продължили напред с вдигнати глави. И са се учили, и са тренирали, и са пораснали. Това има да ни покажат.


Пораснали момчета, които все още си мечтаят, и сънуват своите успехи. Заявяват своите амбиции, и ще се опитат да ги подкрепят с резултати. Защото в крайна сметка, резултатите ще ги направят това, което искат да бъдат.


Юношите имат необходимата отправна точка, имат ръст, имат звезда, имат треньор, който умее да надъхва повече от всеки друг. Има отбори, които се готвят при по-добри условия, но има и такива, които са при по-лоши. Никога няма да има перфектна ситуация.


За нас, хората, които обичат баскетбола, най-важното е да ги виждаме как стават по-добри баскетболисти. Но за тях, вътре в себе си, победите са нужната храна и вода, за да дишат, и да имат стимул да вървят напред. Само победите ще ги направят истински щастливи.


Ако паднат, ще ги успокоим, че всичко е наред, ако бият – ще ги похвалим заслужено.


Но всъщност в този момент, това поколение, на това първенство, тези баскетболисти могат да играят и побеждават само за себе си.


И за България.


PS. Точно в този набор, и точно в тази ситуация, моето напомняне е клиширано: Играйте един за всички, и всички за един. От първата до последната минута.


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи