Ебола в баскетбола... или имаме ваксина?

Тежка болест сякаш е завладяла българския баскетбол. Пагубна треска е повалила тялом и духом федерацията, състезатели, треньори и съдии. Лечение с алкохол и безплатен вход, каквото вече беше приложено, не помага. Друг лек трябва да се търси.

Пет загуби от шест изиграни мача за националния отбор на България по време на квалификациите за Европейското първенство. Преди няколко седмици, след три поредни загуби, бяхме потънали в дълбоки сметки дали имаме теоретични шансове да се класираме. Преди няколко дни започнахме да кършим пръсти дали ще постигнем поне една победа, а вече е ясно, че все пак успяхме да се поздравим с един успех.

Невъзможна и непостижима се оказа целта за класиране на Евро 2015. Баскетболът страда и агонизира. Все още съществува, просто защото го има, но на всяко безцелно нещо идва краят. И какво от това, нали и сега всички получават заплати, без значение колко победи има националният отбор. Продължаваме и продължаваме безспирно да се залъгваме, че сега ситуацията е приемлива, а утре ще се оправи. Говори се за нови проекти, за промяна, за експерименти...

Последната година беше изключително показателна. Имаше многократни светвания на червената лампа, че чак взе да изгаря. В баскетбола се случиха толкова прецеденти, колкото не се бяха случвали поне през последните 20 г. Преиграване на мач от първенството между отборите на Рилски спортист и Левски и оставка на националния селекционер след собственото му непристойно поведение.

Стигна се дотам, че федерацията да прибегне до услугите на чужди съдии за решителната среща между Балкан и Левски и финала на първенството Лукойл – Левски. Допусна се баскетболът да се футболизира - агитките вилняха с факли в залите, заплашваха се журналисти, а циничните плакати се превърнаха в епидемична мода.

Дойде мигът, когато елитът на родния баскетбол трябваше да покаже в националния отбор най-доброто от себе си и да защитава честта на България с всички сили. Равносметката - пет поредни загуби от шест мача. Вината отново носи „пустата“ младост и липса на опит, но освен тях вина носи вече и алкохолът. Удобно извинение, но докога?

След най-трагичното представяне на отбора е време да потърсим вината някъде другаде, а именно във федерацията, която отговаря за организацията на баскетбола. Колкото и ръководството да отрича, то е ясно, че черното няма да стане бяло. „Да бъдеш, а не да изглеждаш“ е максима, която остава непостижима за българския баскетбол. Младостта не е виновна, а е предимство и това извинение си противоречи напълно със самата действителност. Всички виждаме, че младият баскетболист в националния отбор Александър Везенков е изключително ефективен.

Едва на 19 г. той имаше най-добрите показатели на тези квалификации. Бием се в гърдите, че е невероятен и перспективен талант, но всъщност страшната действителност е, че България няма абсолютно никакъв принос за развитието му. Всички останали български момчета вече минават под общия знаменател на поредното изгубено поколение.

От натурализираните чужденци, на килограм получили български паспорт, нито един не се отзова на повиквателната за националния отбор на България. Защо им се дават паспорти тогава? Проблемът не е в младостта, нито в липсата на опит, всеки един от състезателите е основна фигура в клубния си отбор. Нима тимът на Холандия е по-опитен, защото средната му възраст е... 24 години?

Грешките на федерацията са безбройни, но в какво може да бъде обвинена, след като тя не прави абсолютно нищо. Замислете се защо във волейбола, дори на контролни срещи, залата е препълнена при цена на билетите от 3 лв. Баскетболната зала, дори и при безплатен вход, е полупразна. Тотално липсва зрителски интерес, публиката се състои от бивши състезатели, администрацията и малки деца, които все още мислят, че могат да заиграят в любимия си отбор. Някои казват, че вината е само във федерацията.

Аз не мисля така. Други казват, че вината е само в отборите. Аз не мисля и така. За мен истината е по средата и вината е във всички. От федерацията като управляващ орган се очаква да стартира промяната. Затова фокусът е насочен именно към нея. Моралът в съдийството е първата важна и неизбежна стъпка. Но какво може да бъде бъдещето й без клубовете? Та нали техните детско-юношески школи ще определят националния ни състав след няколко години. Там трябва да бъдат насочени дългосрочните усилия. Ако Везенков беше останал да се развива в български отбор, дали гарантирано щеше да има тези качества, които притежава?

Единствено обединение на усилията на федерация и клубове може да доведе до промяна. Морал в първенството и развитие в детско-юношеските школи биха могли да върнат блясъка на спорта. А точно този блясък ние търсим в баскетболните си сърца. Заради този блясък ходим в залите, но сега светлината едва мъждука и залата е тъмна. „Човек може да успее във всичко, което предизвиква ентусиазъм у него“, но за съжаление баскетболът вече не вдъхновява никого. Нито треньори, нито ръководство, нито състезатели, а още по-малко публика.

Та нали затова е измислена тази игра, да вдъхновява хората на първо място. Както е казал американският предприемач Нолан Бушнел – „Най-доброто вдъхновение е крайният срок“. Вместо да продължаваме да агонизираме и да се залъгваме, че ситуацията в българския баскетбол ще се оправи от само себе си, е време да потърсим ваксината и най-накрая да се поставят цели и краен срок за тяхното изпълнение. Всичко останало е доказано неефективно, а време няма...

Кристиана Бинева, Новинар

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър