Георги Панов: Дължах книгата на баскетбола и на моето поколение


Георги Панов: Дължах книгата на баскетбола и на моето поколение
17-09-2014 20:03 | Иван Вълчанов

В началото на лятото бе представена книгата на Георги Панов „Благодаря ти, баскетбол!”, в която той разказва някои от най-интересните истории от богатата си и успешна кариера. BGbasket.com се свърза с участника на три Олимпиади, дългогодишен капитан на Академик София и финалист в първото издание на КЕШ с въпроси относно отзивите след излизането на книгата и по-интересни подробности:


- Какъв беше първоначалният отзив след издаването на книгата?

- Ще изпреваря нещата малко. Първоначално се притеснявах за книжката, след като решихме да я издаваме, защото бях раздал доста материали, които имах, и след това изчезнаха. След като разбрах, че благодарение на Тодор Димитров и Венци Йорданов тя ще излезе, извадих всичко, което имах като информация и снимки. В крайна сметка реших, че тази книжка ще бъде повече спомени и няма да се публикуват някакви точни резултати и състави. Надявам се ако има някакви грешки, да бъда извинен, защото аз просто седнах и започнах да диктувам страница по страница.

Първоначално в моята глава беше начинът, по който да бъде подредена – първо с годините ми в Плевен, след това по отделни периоди като състезател, треньор, съдия и преподавател. Оказа се, че помня много неща, въпреки че имаше още много, които можеше да влязат в книжката. Заради това се притеснявах, но всичко мина добре.

За мен беше много приятно, че на представянето присъстваха мои стари приятели, съотборници, фенове. Смятам, че аз дължа тази книжка на моето баскетболно поколение, защото си дадох сметка, че едва ли има много хора, които да са толкова възрастни, колкото мен. Аз съм останал единственият жив от българските участници Олимпиадата в Хелзинки през 1952 година. От следващата – в Мелбърн, останалите се борим на пръстите на едната ръка.

Още вечерта след представянето имаше хора, които ми се обадиха и ми казаха: „Геца, ти си направил едно много хубаво нещо.” Някои от тях казаха, че са я прочели на един дъх. Те казаха, че се вижда, че това не е моя автобиография, а спомени от времето и поколението, в които аз съм играл. Отзвукът беше много добър и видях, че съм постъпил правилно, като съм приел вътрешно в себе си да направя една такава книжка.

 

- Казахте, че има  хора и събития, които не са били включени. Хрумвало ли Ви е да издадете още една книга или да преиздадете тази, като добавите още неща?

- Наистина има хора и събития, които можеха да бъдат включени. В книжката намерих място да се извиня, ако съм пропуснал някого. Още първите дни след издаването й съм си мислил, разбира се, това не е възможно, че веднага бих седнал и допълнил нещата, които съм пропуснал. Имаше някои събития, които бях споменал, но по решение на редакторите те не бяха включени. Разбира се, аз не им се сърдя, но и тези неща можеха да намерят място в книжката. Имам още какво интересно да разкажа.

 

- Как върви разпространението на книгата до момента?

- Мисля, че до момента е взет около половината тираж. Аз нямах дейно участие в самото издаване на книжката. Редакторите поеха тази отговорност всичко да бъде направено. Аз исках каквото трябва да се плати, не държа на някаква печалба от това, просто исках да се покрият разходите по издаването. Бях приятно изненадан, когато разбрах, че всички приходи от продажбата ще бъдат за мен. И до момента Тодор Димитров съвсем коректно ми дава всичко до стотинка, което е продадено. Не това обаче е моята цел – аз съм доволен от това, което се получи като краен резултат. Надявам се ако тиражът не бъде изчерпан напълно, то почти всички книги да намерят своя притежател.

 

- Каква е реакцията на хората, които не са толкова много в баскетбола, как те приеха книгата?

- Част от моите студенти влизат в историите за времето ми като преподавател. Моите момчета и момичета, както аз им казвам, въпреки че някои от тях вече са баби и дядовци, проявиха интерес и ще организират среща, на която да се видим и да си спомним и дискутираме много неща.

Има идея и за представяне на книжката в Плевен. Аз я приветствам, защото много обичам моя роден град. Ако се осъществи тази среща, съм сигурен, че ще има много хора, които ще дойдат – най-вече мои бивши съотборници от Плевен, както и моят треньор Иван Стоянов – Баджо. Надявам се евентуална среща да помогне за популяризирането на баскетбола в града, този спорт е харесван в Плевен.

 

- Как решихте заглавието да бъде „Благодаря ти, баскетбол”?

- В началото, когато говорих с моите помощници, обмислях заглавието да бъде „Спомени за баскетбола”, но Тодор Димитров реши, че „Благодаря ти, баскетбол!” е по-добре и аз го приех. Получи се добре като заглавие и като цялостен резултат.

 

- Когато се върнете към спомените си, публикувани в книгата, има ли по-специални моменти, които са особено важни за Вас?

- Първият такъв момент е, когато ми бе разрешено да бъда студент. Дойдох в София, но заради политически причини нямах право да следвам. Така играх една година в Славия, след което беше издействано да получа право да стана студент. Така на следващата година се явих на кандидатстудентските изпити и ги издържах с отличие. Веднага бях приет в Академик, където вече бяха моите хора, и още в началото решиха аз да бъда капитан. Това беше изненада за мен, защото бях сред по-младите, но те искаха аз да бъда.

Друг момент, който е много важен за мен, е денят на финала на Европейското първенство в София. В деня на финала бях на изпит при едно светило – проф. Тотев. Бях се подготвил и изкарах шест. Когато вече си тръгвах, той ме спря на вратата и попита другите студенти дали знаят кой съм. Те отговориха, че знаят, а той ми каза: „Панов, и нищо да не знаеше, пак щях да ти пиша шест. Благодаря ти, че ме избави от това.” През нощта беше финала, а на следващата сутрин станах в пет часа, за да отида на военен лагер в Горна Баня. Така в едно денонощие взех изпит, станах войник и играх финал на Европейско първенство.

 

*Всеки, който желае да закупи книгата „Благодаря ти, баскетбол!”, може да го направи чрез BGbasket.com. Цената на книгата е 9.90 лева, а всички средства от продажбата на книгата ще бъдат за Георги Панов. За повече информация пишете на e-mail адреси: tdimitrov@sportmedia.tv, office@bgbasket.com и lneshev@yahoo.com.


Тагове: Георги Панов
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи