София – пишман столица на спорта (през 2018 г.)

След като София не стана Столица на културата, сега градската управа атакува ново „столично ниво“ – спортното. А защо не бъде разработена мащабна програма за кандидатстване по всички „столични“ направления в Европа? Можем да се пробваме и за Столица на космодрумите например с основанието, че имаме и летище.

Новата мода в европейската куртоазия се нарича „столица на“ и като се изчерпят известните кандидати, започват да раздават титлата на кандидатствалите по реда на явяването. На този принцип София се сдоби със спортно домакинство през 2018 г., тъй като другият кандидат в надпреварата, Марсилия, взе повече точки за 2017 г. А според правилата на организацията вторият в класацията получавал титлата за следващата година.

Мирела е в 9-и клас, учи втора смяна и чака автобус да се прибере у дома след училище.

Чака един час и 40 минути,

но никакъв градски транспорт не идва. На спирката се събира митинг от вече отчаяни хора, младите са непукисти и седят направо върху студения тротоар. Мирела е излязла от клас в 18.30 ч., но у дома успява да се прибере в 21.45. Родителите й не идват да я вземат с кола, защото не могат да пробият до нея. Причината?

Празникът за любителите на футбола в София означава транспортен ад за ученици, за възрастни, които висят в адски задръствания с колите си; за всички, които са в групата на нещастниците, дето са на пътя на блокадите в столицата заради един междугалактически по своето значение мач. Ако навън вали и температурата е ниска, повече от сигурно е, че Мирела (и още десетки други ученици) ще прекарат поне три-четири дни на легло у дома с тежка настинка. Това задължително принуждава единия родител да си вземе отпуска, за да се грижи за болното си дете. Икономическата изгода от блокадата на маршрутите из целия град заради един мач е... съкрушителна.

Три часа (не)пътуване с градски транспорт в столицата (толкова трае полетът от София до Лондон) заради едно спортно събитие е достатъчно основание София никога да не бъде дори споменавана като потенциална столица на спорта през която и да било година. Или поне не преди да бъде създадена такава организация за спортните събития, които да не счернят живота на повече жители, отколкото е броят на феновете на стадиона. А това означава построяване на изцяло нов стадион далеч извън центъра на града.

Не само не сме чували за такива планове, ами и обявената обществена поръчка за ремонт на Зимния дворец бе прекратена поради липса на пари и вероятна злоупотреба с тези, които бяха посочени като индикативна стойност – 41 млн. лв. Правителството на Орешарски увеличи капитала на „Академика 2011“ ЕАД с 35 млн. лв. Заради липсата на обосновка на цената на ремонта обаче служебният министър на спорта Евгения Раданова поиска процедурата да бъде спряна. Въпреки това предишното ръководство на “Академика 2011” завърши търга и за изпълнител на ремонтните дейности беше избрано обединението “София спорт”, в което участват “Главболгарстрой” и “Фор райс”, предложили най-високата цена, но и с най-висока техническа оценка, заложена с водеща тежест в избора на изпълнител.

По-късно Раданова уволни съвета на директорите на “Академика 2011” заради решението им. Причината е, че не са направени предварителни проучвания, нито сравнения с аналози на нашия Зимен дворец.

Преди години в столицата работеха

четири зимни пързалки,

различни клубове подготвяха деца по фигурно пързаляне, имахме състезаващ се отбор по хокей, който поне стигна до олимпийски игри. Сега зимни спортове няма, макар да са обявени тренировки в Зимния дворец (онзи, дето е напълно амортизиран и няма и да бъде ремонтиран).

Хуго Алонсо, ген. секретар на ACES Europe (европейската организация, която от 2001 г. избира спортни столици), заяви високопарно, че „българите и основно столичани дишат спорт, той е вътре в тях“. Не е ясно какво точно е разказано на Алонсо, но за столичани, видели този репортаж, е ясно, че той няма идея колко далеч от истината са думите му. Пред „Гласове“, гл. секретар на БТС Венцислав Удев каза, че едва 4% от децата в София са се качвали на Витоша.

Би било интересно Алонсо да беше видял някой и друг физкултурен салон в училище и да се опита да подиша в някой от тях; да беше видял ценоразписите за спортни занимания за деца в частните спортни клубове.

Декларация, подписана от над 100 спортисти, и БОК подкрепи инициативата за спортна столица със замах. Явно ACES Europe е от тези европейски институции, които не се интересуват от реалността, а от някакви кухи отчети. „София диша спорт“ при трагична липса на спортни обекти? Поглед в сайта на ACES Europe разкрива, че това също е място за отчети, не става дума за спорт. Явно финансирането за такива занимания е в изобилие, защото ACES Europe освен спортни столици излъчва още спортни градове (cities), спортни градчета (towns). Да се готвят европейските спортни села, защото засега най-малките единици в тази еврокласация са наречени „спортни общности“ (communities). Иначе казано, по раздаване на урбанистични спортни титли „Златният Орфей” пасти да яде!

„Имаме много силни аргументи – София е сред най-зелените градове на континента, един от най-спортните с опита и авторитета си при организирането на големи първенства и турнири. Градът три пъти кандидатства за домакин на зимна олимпиада с уникалните си природни дадености и близостта до прекрасната Витоша. София притежава всички качества да бъде спортна столица на континента...“ Това заяви шефът на БОК Стефка Костадинова.

Как да обясни човек на спортист, че три пъти неуспешен кандидат за олимпиада не може да е повод за гордост?

„Един от най-зелените градове на континента“ ще оставим без коментар. Можем да се обзаложим също, че Костадинова не е стъпвала на витошка пътека поне от 20 години, защото иначе щеше да знае две неща: пътеките из планината са в окаяно състояние (наскоро от управата на парка поне обявиха, че ще ремонтират 20 км от тях, защото е крайно наложително) и минават през напълно унищожени от дървесно заболяване гори и второ: достъпът до Витоша с обществен транспорт е единствено през уикендите, при това с безобразен график. Без личен автомобил човек не може да стигне до тази „прекрасна и близка планина“, а като стигне, може да паркира или край пътя, или в гората.

Явно никой у нас, завладян от възторга си от признанието за второто място след Марсилия, не си е направил труда да види, че от 27 държави, членки на ЕС,

на нас се пада 18-ото по ред домакинство,

като няколко години преди нас домакин е бил и Истанбул (град, който не е в ЕС).

Домакинството през 2018 г. ни носи средства, с които ще бъдат изградени още 100 км велоалеи, 2 спортни зали, ледена арена, спортни площадки в междублоковите пространства и фитнес във всеки парк, се казва в съобщението на общината.

Да попитаме ли ACES Europe дали ще осигурят и топки за часовете по физическо възпитание в училищата в София? Защото в момента децата, които искат да играят в час кой да е спорт с топка, трябва да си я носят сами. Иначе – няма. Официален отговор би гласил, че общината няма отношение към материалната база на училищата и не финансира купуването на топки.

Това обаче не интересува децата. Онова, което знаем за Спортна столица 2018, е, че нейните училища са без игрища, без оборудвани салони, а за спортовете, които децата евентуално искат да практикуват, се плаща по пазарни цени. Уроци по тенис? Средната цена е между 15 и 20 лв. на час с треньор. Екипировката става все по-скъпа с напредването на умението. Бойни спортове? Само един екип е между 50 и 90 лв. Отделно са таксите.

Само ограничен брой деца от градове със зимни курорти получават правото на безплатни уроци по ски и сноуборд. Конкретно на Витоша от десетилетия не са направени никакви подобрения, свързани с карането на ски. Хей, тъй, както три пъти с тази планина сме били кандидати за домакини на зимна олимпиада! Иначе

цената на ден за ски карта за ученик

е 28 лв. и 490 лв. сезонна карта (ако е с мама и татко и паркират колата си на паркинга под Симеоновския лифт, това са още 10 лв.). За хлапе до 12 годинки, сезонната карта струва 380 лв. Само за сравнение, в един от най-добрите европейски ски курорти, който е в Австрия, с общо 860 км писти, шест планински дяла и безплатен транспорт между всички тях (и само с безплатни надземни и подземни паркинги), цената за ученик за сезона от ноември 2014 до май 2015 г. е 196 евро или 383 лева (110 лв. по-малко, отколкото на Витоша). За дете до 12 години е 259 лв. за онези 860 км писти. В Австрия децата започват да карат ски на 3–4 годинки и практикуват спорта семейно цял живот. На пистите там са заедно всички – от бабата до правнучето. На това май му се казваше „семейни спортни занимания“.

Защо им е на виенчани да стават столица на спорта? Цяла Австрия наистина спортува целогодишно и навсякъде. Иначе седмица ски лагер за софиянче по пистите на близката Витоша струва между 350 и 440 лв. по оферти, намерени онлайн.

Будапеща досега не е ни сред столиците, ни сред градовете на спорта (в календара на ACES Europe), но това не пречи целият град да е опасан с велоалеи и по тях да въртят педалите цели родове; покрай Дунава е направена 3 км. мека пътека с пружиниращ ефект за любителите на джогинга. И Берлин отсъства от спортните градове и столици въпреки своите 620 км градски велоалеи с над половин милион колоездачи дневно само в града и около 730 колелета на 1000 жители. За спортните площадки в кварталите и спортните центрове в самите блокове – не говорим.

Да пропуснем и Швейцария, където велосипедистите минават годишен технически преглед и плащат за винетка за удоволствието да въртят педалите из градовете.

Първият ангажимент на държавата и респективно на общината, свързан със спорта, се отнася именно до децата. Чрез спорт се борят

новите болести на учениците,

за които лекари алармират от години: застоял живот, затлъстяване, алкохолизъм, пушене (децата ни са първи в Европа по употреба на тютюневи изделия). От новините обаче сме свикнали на репортажи от всички райони на София, където живеещите блокират пътя на багери, които изриват поредната детска площадка, за да бъде построен там нов блок. В крайна сметка – печели блокът. Липсата на хубави игрища и спортни зали се изражда в агресивно отношение към детските площадки и понякога деца стават жертва на желанието си да изпитат силата си.

Колко ли са тревните игрища за футбол, достъпът до които е свободен? В парка Заимов се предлага първата обществена WiFi зона с безплатен интернет и футболни игрища. Цената е между 70 и 80 лв. на час. Такива обекти в столицата съществуват и на други места, но те не са част от „масовия семеен спорт“, а частният бизнес на инвеститори. Просто човек избира дали ще плати за фитнес, за тенис, за футбол... Таксата за специализирана футболна школа с включени зимен и летен екип, но без бутонките, възлиза на 700 лв. годишно. За плуване в басейна на столично школо се плаща по 50 лв. на месец – гаранция, че водата поне няма да е 14 градуса.

Конната езда е не само спорт, но и терапия за деца с аутизъм, двигателни проблеми, забавено развитие, неврози. На въпроса колко са местата в столицата, където хлапета със заболявания могат да практикуват безплатно хипотерапия, отговорът е: нула. Работата на деца с коне се заплаща като стандартен спортен урок (между 15 и 30 лв. за урок).

Родителите, които искат децата им да практикуват какъвто и да е спорт – танци (спортни, народни, хип-хоп, балет), винаги си плащат за удоволствието; таксуват се плуването, бойните спортове, фитнесът.

От Столична община биха опонирали, че съществуват

безплатни възможности за деца

за 9 вида спорт (видно от страницата на Ученическа спортна школа „София”): плуване, бадминтон, баскетбол, волейбол, спортна гимнастика, художествена гимнастика, лека атлетика, футбол и хандбал. Проверка за възможностите показва, че бадминтонът е само в едно училище в „Люлин”, футболът – най-най-любимият спорт на всички момченца и техните татковци, се предлага „for free“ само в с. Чепинци. Колко по-несериозно може да бъде?

Деветото издание на спортния турнир „Децата на София“ трябваше да събере над 400 ученици от цяла България на стадион „Васил Левски“ на 27 септември. Заради мача „Лудогорец“ – „Реал Мадрид“ обаче състезанието за малките атлети е преместено в последния момент за 4 октомври. Е, с колко работещи стадиони разполага „спортната столица“, след като не може да се намери такъв, който да е домакин на 400 хлапета?

През лятото общината инициира масово колоездене, за да насърчи хората да въртят педалите. Но никой не беше помислил за създаване на организация. И когато тези стотици хора с колелета се смесиха с прохождащи бебета, кучета без каишки, баби с внучета, настана меле. Колоездачи и пешеходци се скараха, други изпопадаха и накрая най-бързите се спасиха, като избягаха.

Колкото и упорито да рови човек по официалните статистики, никъде не е казано колко от учениците в столицата (вече и на спорта) някога упражняват какъвто и да е спорт. Тоест как се превръща в масово нещо, за което никой няма идея в какви граници се простира – това никой не може да каже.

Честито на София като Спортна столица 2018. Според ACES Europe „дишаме спорт“. А ние си знаем какво издишаме, когато чуем подобни безпочвени твърдения.

Лияна Панделиева, glasove.bg

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър