За малките неща, които постоянно пречат на ЛУКОЙЛ Академик (видео)

За поредна година баскетболистите на ЛУКОЙЛ Академик приключват участието си в европейски клубен турнир в края на груповата фаза. Това се случва вече  за четвърти пореден път. За последно тимът игра в елиминации през 2011 г., когато в същия този ЕвроЧалъндж достигна до четвъртфиналите. От тогава до днес тимът има 9 победи и 17 загуби.

Представянето на 11-кратните поред шампиони на България през този век, обаче едва ли е изненада за хората, които следят по-отблизо този спорт у нас. През годините в този клуб се изливаха чували с пари, взети от знайни и незнайни чужденци, които изкарваха по няколко месеца. Дали заради комисионни или по друга причина те се задържаха прекалено малко. Не мога да твърдя, че в клуба се действа по този начин, но не само в България е честа практика треньори или ръководители да се договарят с дадени мениджъри, че ще вземат техни играчи срещу съответна комисионна. Ако се е случвало и в ЛУКОЙЛ Академик обаче не е мой проблем. Да му мисли собственика Валентин Златев, който осигурява основното финансиране през всичките тези години.

В баскетболните среди се коментира, че чужденците са по-евтини от българските играчи, и не само при мъжете. Това ми се струва доста нелогично ако си създадеш собствени играчи, с които да подпишеш първи професионален договор. Да, ама не! Разковничето е точно в думата „създадеш”. През годините на пръв прочит настоящият е първият сезон, в който в тима от Правец се дава толкова много игрово време на младите играчи – в случая 20-годишните Крис Минков (28.1 минути средно на мач) и Николай Грозев (19.7), а можем да добавим и две години по-големият Самуел Франсис (около 18 минути). Да! Наистина някой от българските играчи, които се мислят, повтарям мислят за големи баскетболисти имат нелогично големи претенции, но и тук имаше решение на проблема. Преди години президентът на един волейболен клуб, който бе аналог на ЛУКОЙЛ Академик в баскетбола – сиреч хегемон в първенството – наложи таван на заплатите. Става дума за Данчо Лазаров и Левски Сиконко, който в комбина със собствениците на другите отбори седнаха на масата и отсякоха – това е максималната заплата. На който му харесва, да идва, на който не – прав му път!

И тук идваме до заглавието на коментара, което ми хрумна, като прочетох изявлението на един от чужденците, които повторно този сезон облича екипа на тима – Бруно Шундов след загубата от естонския Тарту Рок: „Много малки неща не ни достигнаха в последната част”. През настоящия сезон на няколко пъти и треньорът Йовица Арсич се изказа в подобна светлина. Не господа! Малките неща не са загубена борба под коша, пропусната стрелба, „липсата на малшанс”, а в душиците. Много малки душици минаваха през отбора в последните години, включително и българи. За тях е важно да си вземат заплатката на определената дата и не им пука за отбора. Точно затова, защото са мижитурки и с дребни душички.

Без да се замислям много единственно ТОДОР СТОЙКОВ е човекът, който имаше, а и има изключително сърце. Зад неговия гръб през годините се криеха останалите. Изваждаше ги от калта. Но него вече го няма на терена и лъснаха задниците на всички. И да поясня: Говоря това за Стойков, не защото ми е адаш, или пък ми е приятел, или пък съм бил някога негов гост или някъде съм ял и пил на негови разноски. За съжаление няма други като него в днешния ни баскетбол.

Коментарът е за ЛУКОЙЛ Академик, но с пълна сила е същият и за Рилски спортист, Левски, Балкан, женските Хасково 2012, Дунав 8806, Нефтохимик 2010, Монтана и още, и още.

БАСКЕТБОЛЪТ ни върви стремглаво надолу, като за причините съм писал неведнъж, алармирал съм, но резултатите от това са нулеви. На никой не му пука и търси вината винаги извън себе си. Попитайте всеки един клуб кой е виновен и отговорът ще е винаги един – федерацията. Да, ама за трагичното представяне на ЛУКОЙЛ Академик, на Левски съответно в ЕвроЧалъндж и Андриатическата лига, на женския Дунав през сезоните, когато участва в евротурнирите, за серията от загуби на Рилски спортист почти във всяко участие в тях, за страха на останалите тимове било то от единия или другия пол да премерят силите си с клубове от Стария континент, пак ли федерацията е виновна?

И въпреки че по принцип не съм оптимист относно бъдещето на любимия ни спорт, докато дишам ще имам НАДЕЖДА. Защото и ако нея загубим тогава за какво живеем!

Послеслов: Пожелавам на всички, които обичат баскетбола весели Коледни празници и щастливо посрещане на 2015 г. И да не спират да вярват, че може да има по-добри дни. Поздравявам ги с песен, на един изключителен български певец – Борис Годжунов, по текст на Недялко Йорданов.