Файнъл 4 на Евролига през очите на Константин Папазов

Старши-треньорът на Левски Константин Папазов също бе един от българите, които имаха шанс и удоволствие да гледат Файнъл 4 на Евролигата, който се проведе в Мадрид тази година. По този повод BGbasket.com се свърза с него и неговият помощник Стефан Михайлов, за да ни разкажат впечатленията си и от турнира и какво е да си част от такова събитие. 

Ето какво разказа пред нас Тити Папазов:

„Това е един формат, който се провежда вече доста години и с всяка изминала година опитът на организаторите става все по-голям. Атмосферата е невероятна, несравнима с нищо у нас. Събрани са най-добрите отбори в Европа – елитът на европейския баскетбол. Ще дам само за пример отборът на ЦСКА е 42 млн. Евро, което само по себе си определя класата. Спектакълът е невероятен. Всичко е на много високо ниво, естествено и самият баскетбол.

В баскетбола разликата не винаги определя реалната картина на терена. Реално 25 минути Олимпиакос бе като равен с равен на терена срещу Реал Мадрид. Безспорно това е отбор, който 4 поредни години е на финал. Запазили са състава си, имат много опит и освен домакинството, което също е в основата за успеха, най-вече добрият синхрон в отбора е най-голямото предимство. Те платиха доста години,за да бъде отборът на това ниво. Отборът на Олимпиакос е отбор, който има най-нисък потенциал, но много голям характер. Във всички случаи с ЦСКА щеше да бъде много по-трудно, Реал Мадрид спечелиха абсолютно заслужено и закономерно.

За мен има някаква прокоба над ЦСКА Москва последните години. Те показват изключително силен отбор. Показвам стабилно участие през сезона и във файнъл 4 неуспехите им се дължат в последните моменти. Доста нереално беше да загубят от Олимпиакос, но се случи заради характера на гръцкия тим и невероятните кошове, които вкараха накрая на голяма доза  късмет, но това го има в спорта.

Класираха се отбори, които най-много заслужаваха. Дори в плейофната серия пак имаше доста голям късмет за Олимпиакос, но във всички случаи те показаха една непримиримост. На финала също го демонстрираха, че това умеят да го правят най-добри, дори без да имат супер състав. Непримиримост и борба до последно. За мен нямаше някакви изненади от гледна точка нивото на турнира. Смятам, че добре познавам отборите. Не ме е изненадало нивото на баскетбол, което наблюдавах. Трудно може да се опише с думи атмосферата, която се създава. Организацията и климатът , който има един такъв турнир е на много високо ниво. Нормално е, когато един турнир търпи развитие, всяка едно следващо състезание да е по-добро. Опитът на организаторите е огромен и трудно може да има забележки. Когато има толкова качествени баскетболисти, тяхната задача не  е чак толкова трудна да направят едно състезание. Нормално е ,когато един турнир търпи развитие, всяко следващо издание да бъде по-добро. Нормално е при 4 силни отбора, залата да е пълна, атмосферата да е такава. Това е нещо, което е различно. При всички случаи класата на отборите определя интереса към турнира. Когато има успехи и силни отбори, хората има за какво да ходят в залата.

Трудно може да правим паралел с България, защото нещата не са реалистични. Както стадионите в цялата Европа са пълни, у нас са празни, така и залите. Фактът, че се впечатлявам то това, че залата е била пълна, не е редно, защото това е ежедневие в Евролигата, а последната фаза е нормално да бъде най-интересна.

Най-важното е, че има добра атмосфера. В младежкия турнир, който наблюдавахме отборът на Реал Мадрид стана шампион. Той също бе много интересен. Разликата при юношите сякаш е по-голяма, отколкото тази при мъжете, но това са реалностите. Ние не трябва да се примиряваме, а да се борим. Ние може да констатираме фактите, но трябва да се опитаме да ги променяме. Това става с много голямо желание и мотивация. Вероятно отборът на Реал прави селекцията си в цяла Европа. Несравними са условията при които се работи. Но наистина по друг начин изглеждат. В основата на всички неща са парите, които те са на преден план значи,че имаш и добри ръководители. Само с голи амбиции за съжаление не става и такива са реалностите в 21 век, където нещата за съжаление се определят от финансирането. Това не трябва да ни отказва . Имаме посоката, знаем как става. Трябва да се търсят варианти, за да се случат нещата. Много бих се радвал, ако и ние един ден може да приютим този турнир. В момент, когато баскетболът ни е на по-високо ниво може да си го позволим. Самата организация изисква доста средства. Много рекламодатели и спонсори. Трябва да може да ги имаш първо, за да може после да си ги възвръщаш.

Трябва да бъдем по-позитивни, колкото и да сме далече от високите европейски стандарти. Не трябва да се отчайваме, а това да ни бъде като допълнителен стимул. Мотивацията да търсим своето място.

Имаше много фенове на всички отбори. Даже турците , ако се бяха класирали на финал имаха допълнителна заявка за още 1000 билета. Атмосферата е невероятна, но и нивото също. В България някак отиваме на махленско ниво, докато там е спектакъл.

Отборът на Фенербахче загуби с 20 точки от Реал Мадрид, но феновете ги подкрепяха повече, отколкото Реал Мадрид след края на мача в знак на благодарност на отбора, че за първи път в тяхната история са успели да доведат отбора до финал. Много са нещата. Има различия навсякъде, но особено, когато има домакин като Реал. Въпреки тежката седмица, която имаха след загубата на футболния тим от Ювентус , баскетболът успя да зарадва феновете. Трябва човек да бъде вътре, за да види атмосферата . Тя трудно се пресъздава с думи. Аз съм бил много пъти на Файнъл 4, така, че не съм чак толкова впечатлен. Даже мога да кажа, че смятам, че  съм бил на още по-интересен финал с изключително присъствие на домакините в Атина през 2007 година. Когато има високо ниво на баскетбол, нормално е трибуните да бъдат пълни по стадионите, залите.“