Начинът на Наташа - да побеждаваш въпреки всичко

“Няма по-страшна гледка от ампутирания дух. За него няма протези”. Репликата на великия Ал Пачино в ролята на пенсионирания полковник Франк Слейд в “Усещане за жена” е неостаряваща. Това несъмнено е една от най-въздействащите и запомнящи се роли на нюйоркската легенда на киното. Какво всъщност е общото между това да имаш силен дух, протезите, силата на човешката воля и малките неща? Героинята на този материал.

Следващите редове са за една силна млада жена от Балканите. Която не само, че няма ампутиран дух, а напротив - притежава забележително силен характер и зрялост, въпреки че е само на 21 години. Нейното име е Наташа Ковачевич и феновете на баскетбола на Стария континент я познават като една от най-талантливите представителки на традиционно силната сръбска школа.

За съжаление 188-сантиметровата Наташа така и не успя да разгърне таланта си под двата коша. На 7 септември 2013 г. пътен инцидент слага преждевременно край на професионалната й кариера. Ковачевич получава тежка травма на крака, която води до ампутация в областта под коляното и е принудена да се сбогува с баскетбола само месеци след като подписва първия си договор с унгарския Гьор.

И на дневен ред отново изскача Ал Пачино, заедно с репликата за ампутирания дух и протезите. Наташа Ковачевич вече близо две години живее с протеза на крака, но това не и пречи да е пълноценна във всеки един аспект на житейския си път и да продължава да се развива. Тя е млад посланик на ФИБА Европа и основа собствена фондация, носеща нейното име, с която цели да помага на млади спортисти в нужда.

Желанието й е посредством фондацията да промотира и популяризира женския баскетбол, да помага на талантливи спортисти да се развиват не само от чисто спортна гледна точка, но и от образователна, като същевременно се изтъква важността на социалното и здравно осигуряване на атлетите, в случай че се стигне до подобен инцидент. 

“Идеята за фондацията бе породена от преживяванията по време на престоя ми в болницата. Подкрепата и положителната енергия на хората около мен бяха наистина невероятни. Това ми помогна много. След време започнахме да говорим за нещо подобно с мениджъра ми Лучано Капикьони. Единственото ми желание е да помагам на спортисти, попаднали в сходна ситуация. Визията ни е да подаваме ръка във времена на нужда и предизвикателство”, обяснява идеята за това свое начинание Наташа пред Sportal.bg.

Преди по-малко от месец, на 27 юни, в унгарската столица Будапеща Наташа се завърна на терена. Тя бе звездата на вечерта в двубой в нейна чест, носещ името “Мач на легендите” и излезе на паркета редом до имена като Хорхе Гарбахоса, Амая Валдеморо и Елиса Агилар (Испания), Илона Корстин (Русия), Деян Томашевич (Сърбия), както и родните звезди Радмила Василева-Търнър и Георги Глушков.

“Споменаването на моето име в едно изречение с всички тези велики баскетболисти просто е невероятно и спира дъха ми за секунда. Да бъда част от семейството на ФИБА е нещо уникално. Трябва да си призная, че в началото бях малко нервна, но след няколко минути вече давах всичко от себе си. Част от тези хора са вдъхновението ми да играя баскетбол, научих много от тях. Разбрах, че всяка загуба е урок, не съществува вариант, в който можеш да се предадеш и че всеки мач се играе до последната сирена. Научих всичко това от тях”, разказва Ковачевич.

В гените на младата дама е заложено шампионско ДНК. Нейният баща е бивш състезател по хандбал, а майка й Наталия Бацанович е част от отбора на Цървена звезда, който покорява баскетболния връх на Европа през 1979 година, печелейки европейската клубна титла. 

“Много хора мислят, че това, което правя е специално, но всъщност всичко е много простичко. Животът е една ежедневна борба и не чака никого. Реших, че аз съм отговорна за това, което ще се случи в живота ми и аз отговарям за неговото качество. Не смятам, че много неща са се променили след катастрофата. Аз си оставам същото момиче, което продължава да гони мечтите си. Просто правилата на играта, наречена живот са малко по-различни. Но се адаптирах и продължавам напред. Мотивацията ми е да бъда добър приятел, добра дъщеря, добра сестра и да се превърна в добър човек. Това са целите ми във всеки един ден”, разсъждава бившата състезателка на Партизан и Цървена звезда. 

Кратката й спортна биография е впечатляваща - има седем участия на големи първенства с различните национални гарнитури на Сърбия за подрастващи. През 2012 печели бронз с 18-годишните девойки в Румъния, а две години по-рано намира място в идеалния отбор на шампионата на Дивизия А при 16-годишните. 

“Сигурна съм, че ще продължа да се развивам. Сега съм концентрирана върху това да завърша образованието си, но оставам близо до играта. Без значение дали играя с приятели или взимам участие в кампове на ФИБА. Всичко това е важно за мен и имам шанс да споделям опита си с млади играчи, както да продължавам да научавам нови неща”, смята още крилото, което специалистите определяха като една от младите перли на сръбския баскетбол. Днес тя е убедена, че няма да спре да блести, макар и не в предишната си роля.

“Образованието ми е най-важно в момента. И за мен и за семейството ми. Както казва сръбският носител на Нобелова награда Иво Андрич - “Вече не планирам нищо. Просто живея живота си. Понякога както искам, а понякога както е необходимо. Малките неща оцветяват живота ни. Щастието е в малките неща. Точно затова обичам малките неща. Както и големите чанти. Нося ги навсякъде с мен, защото дължа на себе си още няколко разходки между очакваното и непланираното”. Моят призив е да живеете живота си истински. Може би ситуацията, в която попаднах аз е подсещане за същите тези малки неща и тяхната важност. Неща, които не се купуват с пари - семейство, приятели, радост, дори тъга. Наслаждавайте се на всяка една секунда, а когато нещата са трудни винаги си спомняйте че има и приливи, и отливи”, казва за финал Наташа.

Наташа Ковачевич не се предава. Не се отказва. Вдъхновява. Побеждава. И е пример за това как трудностите трябва да се посрещат с високо вдигната глава, за да могат да бъдат преодолени. Ентусиазмът й е заразен, а волята и желанието й да бъде истински добър и пълноценен човек са достоен пример за всеки един от нас. Защото в крайна сметка има ли нещо по-хубаво от това да оценяваш малките неща и да живееш на пълни обороти? Наташа го прави въпреки обстоятелствата, сервирани от живота. Така както трябва да опитва всеки един от нас.

Автор: Александър СОТИРОВ, SPORTAL.BG