Държава на отсъстващи възможности


Държава на отсъстващи възможности
(сн. lap.bg)
15-09-2015 16:05

На редакционната ни поща получихме и-мейл от един от нашите редовни читатели - Петко Стойчев. Писмото му е в отговор на коментара на Тодор Димитров от миналата седмица - "Провал или логика", който можете да прочетете ТУК. Верен на принципите си да дава поле за изява на всеки един читател, който пожелае да застане с името си, независимо дали ни критикува или хвали, публикуваме коментара на Петко Стойчев без редакторска намеса:

Един материал на Тодор Димитров „Провал или логика“,  касаещ представянето на подрастващите в европейските първенства и публикуван в BGbasket.com, успя да ме провокира като родител, като човек наблюдавал от няколко години израстването на част от кадетите, на работата на треньорите в БУБА, на повечето от мачовете на Европейското група „В“ това лято в София. Позволявам си да отбележа, че що се отнася до кадетите, заключенията на Тодор Димитров са неверни, както като оценка, така и като анализ на ситуацията в играта баскетбол направление подрастващи. 
Има неща, които е невъзможно да бъдат оспорени. Например невъзможно е да бъде оспорено, че кадетите се класираха на девето място в дивизия „В“. Тодор Димитров изхожда от този неопровержим факт и пропуска маса други, които правят картината малко по-различна. Например пропуснал е да отбележи, че това девето място в голяма степен се дължи на една тройка с табло в последната секунда срещу Полша, наречена от председателя на федерацията „пиянска“, че България-кадети бе равностойна на всеки един по-добре представил се отбор, включително и на класиралите се по-нагоре Полша и Швеция (победена в контрола преди Европейското), че за щастие или нещастие се паднахме в най-силната предварителна група (в крайното класиране два отбора в четворката). Има обаче и още нещо. 


Всеки един отбор и в група „В“, и в група „А“ едва ли има много общо с отбора от предишната година, защото това е друг набор, други състезатели, друг отбор. Т.е. само на основание школа и традиция може да се твърди, че всички отбори в група „А“ на Европа възраст кадети, са по-добри от всички отбори в група „В“, докато в реална ситуация, в директен сблъсък, може да се окаже друго, както се и оказа, когато в предсезонната подготовка кадетите победиха Гърция и бяха на крачка от това да победят и Русия. Т.е. от гледната точка на деветото място в група „В“ класирането на кадетите може и да е провал, но от гледна точка на игри, индивидуално представяне, възможности и перспективи по-скоро е успех. Баскетболът е жив, в него някои работят, изграждат, мотивират  и вървят напред, колкото и това да е трудно, а то е трудно, много трудно и е задължително да се отговори на въпроса защо? 


Според Тодор Димитров основната, затормозяваща играта причина, е неспособността на младото поколение да се труди, за което са виновни родителите. Чакайте малко! От средата на юни кадетите са на лагер на Белмекен, после в Самоков, тренировки, контроли, себераздаване, концентрация, мечти и надежди за добри игри и достойно представяне от сутрин до вечер в продължение на близо два месеца. В същото време техните връстници са на морето, на Малдивите или в „Харем“, Студентски град. Много ви моля, нека, опитвайки се да коментираме и да анализираме, да бъдем малко по-сериозни и по-отговорни! Защото има и още нещо. 


Баскетболът не само на думи е игра за интелигентни хора. Голяма част от децата учат в престижни училища – Втора немска, Първа френска, ПЧМГ и т.н., имат и други занимания, и други ангажименти, т.е. за тях може да бъде казано всичко друго, но в никакъв случай, че са мързеливи, още повече по вина на родителите, за които, естествено, на първо място би трябвало да е училището, защото то е нещо сигурно, нещо задължително, за разлика от спорта, особено спорта в БГ. С което, разбира се, стигаме и до най-важното. 

 

Защото Тодор Димитров хубаво е изредил като причина за деветото място на кадетите децата, техните родители, техните треньори, тяхната федерация, но е пропуснал да спомене, че липсата на очевидни успехи не касае само баскетбола, касае всеки един спорт у нас и че това, липсата на успехи, е правило, а изключение е бащата на Григор Димитров да направи от него тенисист, а бащата на Сани Жекова от нея сноубордистка. За сметка на това Тодор Димитров не е пропуснал да спомене нещо също толкова важно. Това, че министър Кралев не намери пет свободни минути, за да подкрепи националния отбор по баскетбол за кадети в зала „Христо Ботев“ или зала „Триадица“. 


Сигурно съвсем не е случайно, че тази година в мъжкото направление на подрастващите БУБА баскетбол доминира категорично и неоспоримо с една титла, две втори и едно четвърто място. Т.е. БУБА баскетбол има правилна визия за играта, правилна организация и способни треньори. Което, естествено, не беше достатъчно, трябваше да се случи и още нещо, трябваше КТБ и баскетболният Левски да фалират и БУБА баскетбол да си прибере кадетите и младежите. Някой някъде да се е интересувал защо най-добре работещата баскетболна школа е трябвало да си дава децата, за да може да съществува? А какво би станало, ако всеки един баскетболен треньор на всяка една от тези 24 европейски страни, класирали се преди нашия на Европейското за кадети, го поставят на мястото на Емилия Кръстева или Мануел Марков, да бъде от сутрин до вечер в залата, да тренира по две направления с първи и втори отбор и да получава техните заплати? Ако се намери поне един такъв, със сигурност няма да слиза от екраните на телевизиите и страниците на вестниците в съответната цивилизована страна. 


Защото в БГ е друго. При 130 картотекирани в БУБА деца такси плащат половината, другата половина не притежава финансова възможност да отделя дори и малка сума. Т.е. БУБА не е просто баскетболна школа, подобно на всички спортни школи, той има и изключително важна обществена и социална функция, работейки за бъдещето на нацията, от което нашата държава изобщо не се интересува. Това за нея не е никакъв приоритет и никаква перспектива. Защо? Защото държавата е фикция, а чиновниците, политиците и министрите са реалността, съдържанието на тази държава, те са реални хора, с реални приоритети и съществени необходимости. 


От такси БУБА формира половината от годишния си бюджет, отиващ за наем, заплати, консумативи, участия в държавни първенства и т.н. А другата половина? От спортното министерство веднага биха отговорили. Съобразно класиранията в държавните първенства Спортният тотализатор отпуска определена сума. Което е вярно, но не съвсем, защото като единственото перо, родителската такса, покрива половината от бюджета, то най-вероятно пари за социални осигуровки на треньори и служители няма да има, а като няма държавата произвежда президента Боби Хаджирусев е „престъпник“, отказва да предаде нищожната премия, включително отказва да си приспадне дължимото за осигуровки и да връчи с фанфари останалото. С което идваме и до причината на причините за всички неуспехи в спорта и навсякъде другаде. 


А именно, че този, който има пари у нас, не знае как се прави баскетбол, а този, който знае, няма. И като този, който няма, тръгне да прави нещо и то започне да се получава, държавата не се появява, за да го попита „от какво имаш нужда“ и „как да ти помогна“, а се появява, за да го довърши, да го ликвидира, с наеми, такси, задължения и изисквания. Това е. Не е вината у децата, не е вината у родителите, не е вината у треньорите, не е вината във федерацията, която направи много за това европейско първенство и за националните отбори. Вината е в държавата, в политиците, в чиновниците, заради което нямаме нищо, скоро няма да имаме и спорт. В тази ситуация и нашите деца, и Боби Хаджирусев, и Мъни, и Емилия, и Георги Глушков, и всеки един баскетболен треньор и президент у нас са герои, защото покрай тях децата спортуват и израстват, защото националите по баскетбол кадети се бориха, подариха ни много емоции и много надежди, най-важното бяха отбор, побеждаваха като българи, губеха като мъже и след всеки мач вървяха нагоре, дотам, докъдето беше възможно. В БГ.

  
Петко Стойчев

 

 

Заб. Коментарът на Тодор Димитров е за цялостното представяне на националните отбори, а не за конкретен набор или конкретен клуб. Никой не омаловажава успехите на БУБА, а дори напротив - нашият сайт помага на този клуб по всякакъв начин. Съжаляваме, че Петко Стойчев се е почуствал лично засегнат. В материала "Провал или логика" става въпрос за по-големия процент клубове в страната, повечето треньори, родители, а не само тези на БУБА. В самия материал също е отбелязано, че естествено има изключения от правилото и столичният клуб е доказателство за това.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи