Цар Баскетбол


Цар Баскетбол
(сн. fiba.com)
25-09-2015 14:06 | Тодор Димитров

От финала на Евробаскет 2015 в Лил минаха няколко дни, но в медиите в Европа, а дори и в света продължава отзвукът от това първенство, което по мнението на всички участници, зрители, журналисти, специалисти, е най-доброто в историята му, логично продължава. Продължава, защото на футболния „Стад Пиер Мороа”, прекроен в баскетболен терен, а преди това и в Берлин, Загреб, Рига и Монпелие се играха уникални мачове. Зрителите видяха едни от най-добрите баскетболисти на съвремието ни, които се раздаваха на терена и се радваха като деца на успехите, които плачеха като деца след загубите. Но най-важното бе, че баскетболът, който те представиха стана ШОУ. Шоу, което се хареса на всички и накарало всички ни в залата да кажем – да БАСКЕТБОЛЪТ Е ЦАРЯТ НА СПОРТОВЕТЕ!

 

След края на груповата фаза малцина предвиждаха, че финалът ще е между Испания и Литва. Но той дойде, за да докаже за пореден път, че в такъв дълъг и равностоен турнир е почти изключено един отбор да завърши без загуба, да държи форма две седмици.

 

Евробаскет 2015 на първо място е уникален, че мачовете в груповата фаза се играха в четири държави. Независимо обаче от успехите в посещаемостта имаше и празни зали. Основната причина за това е в отсъствието на редица водещи играчи и то при положение, че се разпределяха олимпийски квоти. В групите битката бе доста оспорвана, но въпреки това в осминафиналите ясно се видя пропастта между отборите от първия и втория ешелон. Все пак трябва да отбележим, че както никога досега в голяма част от мачовете в първия етап отсъстваше предсказуемостта. И това е главното достойнство на турнира като цяло – създаването на максимално количество интересни мачове (в 7 от двубоите се играха продължения). В следващите редове, като пряк свидетел на събитията в Лил ще се опитам да направя кратък анализ на всички отбори, който се надявам да е успешен според винаги точно критичните читатели на BGbasket.com.

 

 

Исландия остана единственият отбор без победа. За сметка на това впечатли с баскетболния си ентусиазъм, йогата, която правеха състезателите по време на загрявката и класните фенове. Естествено и големия брой стрелби от далечно разстояние – 159 пъти или средно по 32 на мач. За сравнение – тимът на Литва, който достигна до финала и изигра 4 срещи повече опита 152 „тройки”.

 

За пръв път от 25 години насам на еврофинали участва Холандия. Не съществуващият за няколко поколения фенове отбор спечели още на старта и имаше сериозни шансове дори да излезе от групата.

 

Босна и Херцеговина трябваше да плаши още с променения външен вид на треньора си Душко Иванович. Успя обаче само да надделее над Израел благодарение успешното последно действие в мача на натурализирания американец Алекс Ренфроу и да възкреси Полша, след като водеше с 14 точки.

 

Екс-домакините на Евробаскета-2015 играха на нивото на украинската икономика – колебливо. Поднесоха изненада, като в групата победиха домакина Латвия, но освен реабилитирането за нивото на ВТБ-лигата на 131-килограмов и 215-сантиметров Кирило Фесенко не направиха нищо друго.

 

Сборная на Пашутин също бе на приливи и отливи. Отборът искаше да се отърси от имперските амбиции на предшественика Дейвид Блат, но пък на моменти играта наподобяваше комедия на Чехов. Борбата на селекционера със самия себе си стана причина не за едно, не за две, не дори и за три поражения в последните минути на мачовете. В крайна сметка срамно отпадане още след първия етап и надеждите за по добро бъдеще са свързани с новия президент Андрей Кириленко.

 

Македония въобще не впечатли. Прекратяващият кариерата си Владо Илиевски се разплака, след като обяви за раздялата си с отбора на живота си, която дойде рано за амбициите на отбора.

 

Естония се опита да излезе от групата, но провала в последните два мача и големите загуби от Белгия и Чехия се оказаха фатални за отбора на Грегор Арбет и Янар Талц.

 

Финландия отново бе на плейоф, като пак победи Русия, както бе преди две години в Словения. От прекрасната приказка на скандинавците трябва да отличим 24-годишния Сасу Салин, продължението с Франция, победната стрелба на Петери Копонен и появлението на Ерик Мърфи, като един от лидерите на отбора.

 

Белгия бе първият отбор, който обърна внимание върху смяната на критериите на съдиите. Мат Лоески трябва да бъде поздравен за старанието си. Да не забравяме, че и това бе единственият тим, който успя да надиграе Литва. Дори на финала може да се каже, че психиката повече победи литовските играчи отколкото испанците.

 

Германия се разкъсваше между старите и новите в тима. През целия турнир предсдтавянето на немските баскетболисти се свеждаше до два сюжета: окончателната раздяла с Дирк Новицки и не особено успешните опити на Денис Шрьодер да вземе главната роля на най-добър гард не само в своя национален отбор, а и въобще в европейския баскетбол, като отнеме тази роля дори от Тони Паркър. Историите вървяха паралелно до момента, когато плеймейкърът не вкара решаващ наказателен удар срещу Испания и трибуните пристъпиха към трогателната процедура на раздялата.

 

Словения игра на Евробаскет без облик. Селекционерът Юре Здовц се опитваше да настрои тима на колективни честоти с всевъзможни наказания, които помогнаха само за достигане до осминафинал. Там обаче Латвия бе непреодолимо препяствие.

 

Израел за разлика от Русия тръгна към възстановяване на репутацията. Най-дисциплинираният отбор показа, че все още принадлежи към Висшия ешелон. Омри Каспи взе ролята на лидер, а Лиор Елиаху си спомни, че някога бе смятан за една от най-добрите „четворки” в Европа.

 

Полша се радваше на появяването на младоците (Понитка и Карновски), които играха толкова вдъхновено, че Марчин Гортат дори бе в сянка. Стигна се дотам, че центърът да обърне внимание върху себе си не за представяне на терена. Той бе първият, който отбеляза на удивителната любов на съдиите към испанците на този турнир.

 

Хърватия отново обърна внимание върху себе си национален семеен сериал. Катастрофата срещу Чехия даде възможност на Дарио Шарич да покаже пред всички камери своята голяма любов към сина си. Това, като че ли става традиция при всяко отпадане на „шахматистите” – Шарич-старши се опитва да копира своите колеги отвъд океана – Стеф Къри и ЛеБрон Джеймс, които позират с наследницие си. Това обаче болката на феновете - Хърватия – това е местна баскетболна мелодрама.

 

Грузия не успя да се надскочи, но както обичайно става всеки състезател даде максимума от себе си. Шенгелия окончателно се превърна в лидер. Пачулия надиграваше на няколко пъти и направи за смях Валанчунас. Маркоишвили се върна в големия баскетбол след година на резервната скамейка на ЦСКА. И още, и още. Тимът не достигна до четвъртфинал благодарение успешна стрелба на Мачулис. Един пропуск на литовеца и целият турнир щеше да бъде много по различен.

 

Турция дойде на първенството да се бори сама със себе си и успя. Това не мина и без американска помощ. С Боби Диксън, чийто име е и Мохамед Али, порасналият в баскетболно отношение, но все още едва 20-годишен Джеди Осман и познатите милионери селекционерът Ергин Атаман постигна максимума.

 

Чехия се оказа главната сензация на турнира и със седмото място записа най-добрият резултат в историята на страната.

 

 

Италия се оказа сензация за тези, които бяха привикнали да виждат напоследък един колеблив отбор, който не може да бъде постоянен.

 

Латвия пък се оказа сензация за тези, които не вярваха, че без нито един играч с над 10 точки средно на мач, може да се постигне нещо. Айнарс Багацкис изнесе лекция на тези, които не вярват в голямата роля на треньора.

 

Гърция вървеше към медалите не с уверена походка, но вървеше. Разликата между отбора на Кацикарис и бъдещия шампион бяха три отсъдени „крачки” на Янис Андетокумбо. Решаващият мач се оказа за елините смяна на поколенията. Младото 21-годишно крило бе половин отбор – той бележеше, обираше топки под кошовете, играеше в защита и надигра по всички показатели Руди Фернандес. И то в моменти, когато ветеранът Василис Спанулис грешеше. Южните ни съседи окончателно се разделиха с поколението, което победи американците и с оптимизъм чакат новото.

 

Сърбия с лидера си Милош Теодосич по ирония на съдбата повтори точно същия път на клубния му отбор ЦСКА миналия сезон - мощно начало и точно в мачовете на истината „Финалната четворка” – провал. Разликата от този състав на западните ни съседи и миналогодишния, достигнал до финала на световното първенство, се казва точно Милош Теодосич. Тогава той бе по-точен в стрелбата си, в завършващите подавания даваше импулс на всички останали от тима.

 

Франция напълно основателно се сърди на съдиите, но едва ли на някой от това ще му стане по-леко. Вероятно до някаква степен само на Гобер и Ловерн – и толкова. Кое ли е по-тъжното – сълзите на Паркър след загубения полуфинал или пресилената му усмивка след спечеления малък финал, който бе и последният му мач на европейско първенство. Иначе Франция почти сигурно щеше да достигне до медалите и в отсъствието на звездата си, защото гардът на Сан Антонио бе бледа сянка на това, което може. Днес е интересно бъдещето – французи и испанци трябва да продължат да се надпреварват и следващия удар трябва да е за „петлите” идното лято в Рио. Но за целта трябва първо да се класират.

 

 

Литва написа своята история на това първенство. Селекционерът Казлаускас бе направил отбор, който се стараеше в защита и имаше успеваемост в нападение, когато Мачулис бележеше от далеч, а Кузминскас правеше своите пробиви. Умният баскетбол на литовците се оказа в началото малко по-добър от този на украинците, а накрая малко по-добър от този на сърбите.

 

И ето на фона на изненадите, провалите, пораженията и уникалните победи, като че ли успехът на Испания е странен, но закономерен. Иберийците отстъпиха на Италия след уникалната стрелба на Белинели. Загубиха и от Сърбия, която като че ли преждевременно даде заявка за крайния успех в турнира. Единствено трепването на ръката на Шрьодер им помогна да избегнат продължението срещу Германия. Преодоляха поляците във втората половина на мача. Победиха гърците благодарение различната трактовка на правилата в Европа и НБА. Измъкнаха мача с Франция след допълнителни пет минути и не без съдействието на арбитрите. Но на финала бяха съвършени. Нещо, което остана встрани от събитията на терена – щабът на тима. Знаете ли колко човека имат право да седят на резервната скамейка освен състезателите – още седем, включително старши-треньора и неговият помощник. Да но испанците имаха още 10 човека, които бяха на отстрещната страна и при нужда помагаха. Както бе случаят с контузията във финала на Руди Фернандес, когато рехабилитатора и треньора по физическа подготовка се опитаха да го възстановят.

 

Испанците дойдоха на финалите в непривично за тях уязвимо състояние, но много грамотно разпределиха силите си в продължението на турнира. Не дадоха воля на болката си от загубите и постепенно прибавяха, за да достигнат до голямата си цел. Успехът на Ла Фурия се превърна и в реабилитация на Гасол, ако въобще той има нужда от това.

 

Победата на Испания – това не бе само историята на Гасол. Сержио Скариоло, който неведнъж бе изпращан в пенсия, триумфално се завърна на кормилото на червеното „Ферари”. Родригес, Люл, Рейес и Фернандес бяха с основна роля за поредната победа. Никола Миротич дебютира в националния отбор по най-добрия начин, като с лекота преодоля смяната на флага. Победата на Испания обаче изглежда безспорна единствено по отношението на MVP-то – за всичко останало може да се поспори.

 

 

Но може би такъв колеблив шампион, най-точно характеризира Евробаскет 2015 – непредсказуем, спиращ дъха и запазващ интригата до края. За пръв път след международен турнир обаче остава някакво усещане за пустота и липса, която трябва да бъде запълнено с нещо. ЗАТОВА ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!

 

С какво още ще бъде запомнена надпреварата?! С няколко рекорда:

- по посещаемост на финален мач на закрито – 27 372 зрители;

- първият счупен рекорд бе още на осминафиналите, когато на 12 септември Франция игра срещу Турция – 26 135 зрители. Предишното върхо постижение бе от четвъртфинала на Еврокупата на 26 март 2014 г., когато в Белград Арена имаше 24 232 зрители за двубоя Цървена звезда – Будивелник Киев;

- Общо 711 131 зрители са гледали мачовете на живо на Евробаскет 2015, което е абсолютен рекорд за всички времена;

- 19-те мача в Лил от финалната фаза са гледани общо 205 179 зрители, като три пъти е подобряван рекорда (26,135 след това 26,953 и накрая финала 27.372 зрители). Средно зрителите на ден са над 20 хил. Мачовете са наблюдавани по телевизията в 160 страни.

 

- Рекордни 1488 акредитирани журналисти, фотографи, оператори за първенството;

- Плеймейкърът на Литва Мантас Калниетис със своите 70 асистенции в 9-те мача е рекордьор по този показател в историята на първенствата;  

- Накуп трима баскетболисти изпревариха досегашният топреализатор Никос Галис във вечната ранглиста – Тони Паркър, Дирк Новицки и Пау Гасол;


Къде сме ние ли? Къде е българският баскетбол? Както трезвомислещите виждат - много, много далеч от истината. Исландия, Македония, Холандия, Естония са отбори, с които можем при големи условности да се преборим. Но да не забравяме, че Черна гора, Швеция, Беларус, Австрия, Румъния и други национални отбори, от които не можем да се кажем, че сме по-добри, не достигнаха до еврофиналите. В Лил видях плащещи окото за нашия баскетбол неща. Набляга се изключително на силовия баскетбол. Центровете са истински чудовища, които не ми се връзват в представите как ще се справят с тях нашите такива. Външните играчи нямат никакви тайни в играта. Защитата е предимно лична. В изключителни моменти максимум за минута-две на мач се използва зоновото покритие. Въобще неща, които не ме правят оптимист, че ще успеем да видим наш отбор на финали на европейско първенство в близко бъдеще. А и за съжаление не виждам как това ще се промени, докато си имаме два вида треньори – велики и още по-велики, които си мерят... вместо да работят заедно! Но това вече съм го казвал и всички го знаят!

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Евробаскет 2015
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи