Коби ще си остане Коби


Коби ще си остане Коби
(USA Today)
01-12-2015 12:07 | Николай Костов

Биологичният ми часовник е малко по-странен от този на нормално работещите хора и вярвам, че доста НБА фенове в България и Европа се чувстват по същия начин. Често, когато има важно събитие свързано с НБА се пробуждам без аларма около три-четири сутринта и забивам поглед в компютърa за следващите часове, докато се разбудят всички. Това най-вероятно се случва заради непреодолимата ми страст към случващото се в лигата. Случaят в неделя вечер обаче беше доста странен и специален. Изгледах ранния мач между Клипърс и Минесота (с коментара на нашия колега Деян Калайджиев) и легнах с мисъл за следващия работен ден. Около пет сутринта се пробудих и нещо ме подтикваше да проверя какво се случва в НБА. Включих приложението и в момента се играеше само мачът между Индиана и Лейкърс. Без особени очаквания пуснах двубоя и първо бях изненадан от ретро екипът, с който Пейсърс се състезаваха, но това остана на заден план в мига, в който разбрах, че Коби Брайънт е обявил, че това ще бъде неговият последен сезон в НБА. От тук до края на срещата трудно проследявах тактическата страна на мача, какво правят двамата треньори, в каква форма е Пол Джордж и ред други въпроси. Всичко, което се въртеше в главата бяха спомени от кариерата на Коби и те не ме оставиха на мира през целия ден.

 

Поставено в исторически план името на Коби се явява, като мост между Майкъл Джордан, ЛеБрон Джеймс и сега Стеф Къри. Може би Шак беше по-доминиращ играч, Тими е по-постоянен, но Коби винаги е бил най-известният от своето поколение, лицето на лигата в периода между 2000-та и 2009-та година. Брайънт е връзката между новото поколение и Майкъл Джордан. Той може да предаде всички онези безценни уроци за това колко много трябва да се работи, колкото силно трябва да искаш победата и как трябва с всеки изминал ден и мач да ставаш по-добър.

 

В годините образът на Брайънт се е променял много пъти. В края на 90-те той смени афро прическата с гола глава само, за да прилича повече на своя идол – Майкъл. През първите си години в лигата Коби със сигурност търсеше себе си. Все пак едно нещо е отстоявало и това е стилът му на игра. Много хора са го обвинявали за това, че е безкрайно егоцентричен и индивидулен в начина по който играе. Това наистина не е същността на играта, но Коби е много умен играч и той винаги е знаел тайните на успеха. През 2004-та година по време плейофите Фил Джексън споделя нещо много важно: „Коби знае, че, когато дойде време за плейофите трябва да остави своето его настрана, ако искаме да стигнем донякъде. Всеки баскетболист знае, че, ако играе прекалено индивидуално просто върви срещу принципите на играта. Ако искаш само ти да държиш топката и да атакуваш ще имаш негативно настроени съотборници, което води и до слаб отбор. Аз просто вярвам, че той осъзнава, кога е дошъл подходящия момент. Редовният сезон е свършил, рекордите са поставени, статистиката е постигната и сега е време да поиграем баскетбол така както трябва да се играе. “. Точно затова става дума. Както всеки наистина велик играч Брайънт знае какво се иска, за да побеждаваш проблемът е, че през големи периоди той просто не следва този път. Дълги години разчиташе само на себе си, вярвайки, че с устрема си другите просто ще му вярват и ще вървят след него. Всичко това можеше да му изиграе изключително лоша шега в най-важния мач от кариерата му. Става дума за мач номер седем от финалите през 2010 година. Тогава Док Ривърс и Том Тибодо решиха да дублират Брайънт при постепенните нападения на „Езерняците“, за да тестват дали Коби ще се нагоди и ще започне да подава. Първите три части от двубоя той прекара в опити да победи сам изключителния тим на Селтикс и точно както Фил предположи, когато трябваше в четвъртия период Коби започна да играе отборно, а резултатите бяха стрелба от полето 6/24, 15 борби, 8/9 от наказателната линия в последната четвърт и ключова пета титла.

 

Няма значение дали ви е любимият играч, дали е във вашия топ десет за всички времена, Коби ще си остане Коби, двадесет години под най-ярките прожектори на Ел Ей. Играч с невероятен хъс и характер на победител, работохолик и професионалист в пълния смисъл на думата. Ако това да стане по-добър ще му коства да отслабне с 10 килограма ще го стори на мига, ако Шейн Батиер го затрудни максимално през едната година, защото е научил всяка тенденция в играта му той ще отдели цяло лято, ще тренира с Хакийм Олайджауон, за да добави движения за играта си с гръб към коша и на следващата ще е по-разнообразен от всякога. Когато през 2008-ма в Пекин американците бяха притиснати до стената от Испания, Коби взе нещата в свой ръце и вкара тройка с фал само, за да донесе златния медал за страната си. Никога не се е страхувал от големите моменти и ги приемал като част от цялото пътешествие. След години дойдоха и контузиите, всякаш, за да ни покажат, че и той е човек. Към тях „Черната Мамба“ подходи със същата решителност, както на игрището и успя да се върне след всяка една, но това му коства твърде много и сега като единственият оцелял от своя драфт демонстрирал ни, че трябва да се борим с всяка трудност пред нас е готов да сложи точка на една бляскава и неповторима кариера.  В края това го направи направи не просто пример за всички баскетболисти, но и за всички нас като хора. Защото той доказа, че няма недостижими граници стига да си готов да жертваш достатъчно. Показа,че понякога в най-трудните моменти трябва да се откажем от принципите си за общото благо и най-важното, когато е срещу нас да не се отказваме, а да се борим до край. Докато не усетим, че сме стреляли 1/14 срещу най-силният отбор в лигата в момента или за всички времена.

 

Ще минат години и Коби ще остане в баскетболните разговори. Дали е най-добрият от своето поколение? По-добър ли е от Майкъл Джордан? Какво щеше да стане, ако в прайма си беше играл с по-добри играчи около себе си? Какво щеше да стане, ако не се бяха разделили с Шак? Ще има ли по-близко нещо до Джордан като движения и като желание за победа? И още стотици въпроси, които ще разнообразяват нашето ежедневие. Но истината е, че каквото и да казваме и правим Коби ще си остане Коби.

 

 

За повече анализи и коментари свързани с НБА може да посетите – Airball.bg

__________________

 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Twitter

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


Тагове: Коби Браянт
Коментари
Резултати
Класирания
Други новини