На този ден: 36 години от най-големия триумф в историята на българския баскетбол


На този ден: 36 години от най-големия триумф в историята на българския баскетбол
28-07-2016 17:09 | BGbasket.com

В рубриката "На този ден" ви представяме как преди 36 години българският баскетбол достига най-високият си връх, който със сигурност няма да бъде задминат. На 28 юли 1980 година националният отбор за жени побеждава Югославия с 81-79 и печели сребърни медали на Олимпиадата в Москва. Преди повече от две години BGbasket.com ви припомни този успех в рубриката си "Архивите говорят", а сега ви даваме възможност отново да прочетете за знаменития български отбор. Ето материала, публикуван във вестник „Народен спорт” тогава:

 

Сребърна е топката, сребърни са баскетболистките ни

 

Сега вече можем да кажем: след отбора на СССР, нашият е най-добрият в света. Той – едно цяло, чиито части са твърде различни по характер, по начин на игра, по чувства и мисли, но споени в едно от голямото желание да побеждават, да се изкачват все по-нагоре до най-високата площадка на баскетболната турнирна стълбичка. Там се настаниха съвсем естествено и обяснимо съветските баскетболистки – вече толкова години непобедими, с една класа над другите. Но второто място беше целта на всички останали, тяхната мечта. За едни по-реална, за други – теоретично съществуващо нещо. Точка, която виждаш, но едва ли можеш да я докоснеш.

 

До тази сребърна цел достигнаха българките! Вдъхновено, в подем, с умна и интелигентна игра, която се понрави на всички присъствуващи. В Москва играеше един отбор, който знаеше какво иска и как да го постигне. Безспорно, грешки и слабости в хода на турнира имаше, но полетът бе така мощен, така стремителен, че те се губеха в светлината на хубавото, на красивото.

 

Често сме се питали: Що е радост? Що е щастие? Какво се крие зад тези понятия? Какво е вътрешното състояние, което те възвисява? В баскетболната зала на комплекс „Олимпийски” ние видяхме неподправения изблик на избухналите вътрешни сили. Дванадесет българки се строполиха на пода в прегръдки и целувки след мача с югославянките. Крещяха и плачеха, а след това изведнъж треньорът Гълъбов се намери безпомощен в техните ръце, подхвърлян високо във въздуха. Церемониал на благодарността, нережисиран от никого. Един благороден порив, прогонил многословието, но затова пък изразяващ толкова чувства и мисли.

 

Втори в света! След като бяхме трети в Монреал! Една спирка по-напред. Един голям отбор предаде щафетата на друг голям, за да измине поста си още по-блестящо. За да казват всички, с които разговаряхме тук: „След съветския състав вашият играе най-леко, най-приятно!”

 

Спомнете си само победите на нашите: срещу Куба 84:64, срещу Италия 102:65, срещу Унгария 90:75... И срещу онези, които имаха същите амбиции – „плавите”! Съперникът беше силен, с умна игра, амбициозен и обигран. Над такъв съперник надделяхме!

БЪЛГАРИЯ: Методиева 2, Дерменджиева 4, Макавеева 10, Славчева 23, Стоянова 24, (Голчева 4, Сн. Михайлова, Богданова 8, Ан. Михайлова 2, Радкова). ЮГОСЛАВИЯ: Комненович, Ожегович 18. Пекич 26, Джуркович 13, Майсторович, (Джурашкович 18, Бечиспахич 2, Гнедов 2, Митич, Тонкович, Перазич). В среща за 3/4 място Югославия – Унгария 68:65.

 

Завършекът на турнира изправи един срещу друг най-добрите – баскетболистките на СССР и България. Никой не си правеше илюзия, че срещу такъв отбор, какъвто е съветският – с технични, опитни, зрели състезателки, между които и високата 210 сантиметра Семьонова, може да се направи чудо. Но и треньорът, и състезателките ни искаха да се представят откъм най-привлекателната си страна. И те действително се понравиха на хилядите зрители.

БЪЛГАРИЯ: Методиева 10, Макавеева 8, Богданова 8, Славчева 19, П. Стоянова 10, (Голчева 2, Сн. Михайлова, Дерменджиева 2, А. Михайлова 6, Д. Брайнова 5, К. Радкова 3). СССР: Рупшене 4, Овечкина 4, Олхова 10, Семьонова 27, Ферабникова 7, (Шармай 8, Веселене 2, Коростельова 12, Рогожина 10, Сухарнова 8, Наридова 5). Резултат 104:73 (61:41) за СССР.

 

Думата на дванадесетте сребърни:

Сребърно е небето, сребърна е топката, сребърни са баскетболистките ни... В този изключителен момент, носещ красивото име ПОБЕДА, зададохме един-единствен въпрос на всяка от дванадесетте: „Най-съкровените ви мисли и чувства, но без да споменавате понятията радост и щастие?”

 

Пенка Методиева: „Не бях на себе си. Сякаш бях вцепенена, а струва ми се, бях спокойна. На моменти след мача с югославянките не знаех какво правя – тичах от единия край към другия на игрището.”

Евладия Славчева: „Искаше ми се да подам на всички в залата ръка. Първо участие, първи сребърен медал...”

Петкана Макавеева: „Летях в някакво безвъздушно пространство, макар че се бяхме скупчили на пода. Вярвах, че ще победим и бях доволна, че онова, което всички искахме толкова много, е вече реалност.”

Надка Голчева: „Имах чувството, че се възвисявам, че отивам на седмото небе. И една лекота...”

Снежана Михайлова: „Все едно, че слизах на бряг, наблюдаван отдалеч. Сребърният бряг, брегът – мечта за всяка баскетболистка.”

Красимира Богданова: „За четири години, период, наричан Олимпиада, изкачих едно стъпало по-високо. А там въздухът сякаш е по-разреден. И ми е леко, леко...”

Диана Брайнова: „Същото онова чувство, което те спохожда след успешно взет тежък изпит. Трябваше да докажем, че сме най-добрият отбор след този на СССР. И го доказахме!”

Ангелина Михайлова: „Прекрачих в някакъв мой, собствен свят, в който се движех по една пътечка, застлана с рози и карамфили. Просто не бях на себе си.”

Костадинка Радкова: „Идваше ми да скачам, да летя. Правех нещо, но не знам в момента какво. Такова нещо не бях изпитвала.”

Силвия Германова: „Като че ли се намирах в кратера на изригващ вулкан. А след това изведнъж заплувах сред сребърни облаци.”

Ваня Дерменджиева: „Изведнъж всичко бе останало зад мен и особено онези всекидневни напрегнати мисли: ще победим ли, ще се изкачим ли полека-лека по стълбичката на класирането. Сребърният медал се беше превърнал в огромен светъл диск, който разпръскваше сияние от лъчи.”

 

На снимката от ляво на дясно: (прави) Силвия Германова, Красимира Богданова, Диана Дилова-Брайнова, Костадинка Радкова, Ваня Дерменджиева, Пенка Стоянова (капитан), Иван Гълъбов (старши-треньор), (долу): Петкана Макавеева, Пенка Методиева, Надка Голчева, Ангелина Михайлов, Евладия Славчева, Снежана Михайлова.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: 100 години баскетбол
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи