Таня Гатева: Какъв е стимулът да развиваме подрастващи състезатели?

Вчера старши-треньорът на националния отбор на България за кадетки до 16 години Таня Гатева коментира представянето на отбора на Европейското първенство, дивизия В (вижте ТУК). Освен отговорите на въпросите ни, тя коментира и проблемите, които според нея пречат на развитието на българския баскетбол. Ето думите й:

„Не може по време на Европейко първенство г-н Петър Гергов да си позволява да коментира в отворено писмо кой трябвало да бъде и кой не в националния отбор, защото тези деца четат и преживяват всичко много емоционално в този тежък и за тях момент.

Вие, г-н Гергов, тренирате три пъти в седмицата и вашите деца също са неподготвени за националния отбор. Поздравявам Ви за шампионската титла, но не се заблуждавайте от факта, че сте първи и всичко е наред. От опит ви го казвам. Тук не става въпрос  за клубни интереси, а  за национален отбор – България. Не е от значение кой е първи или втори, а от нивото на  техническите и тактически качества и игровите знанията на нашите баскетболисти.

Необходимо е отборите да бъдат подкрепяни поне малко от общините по места, за да са възможни по-добри условия за тренировъчния процес. Според мен е необходимо да се разработи национална стратегия и единна програма и работата и обучението на  младите състезатели във всички градове да се подчинява на тази програма. Ясно е, че няма държавна политика, но мисля, че можем да променим нещо, ако всеки се захване и работи по определени правила, които, разбира се, да бъдат валидни за всички. Всеки клуб да открие, обучи, възпита и тогава да подаде по едно качествено дете за национален отбор. Убедена съм, че децата ги има, но ние не ги търсим, не ги обучаваме по правилния начин или ги намираме твърде късно.

Объркани сме като хора и манталитет, няма подкрепа между нас, а само злоба (и завист!). Не мислим като отбор в национален мащаб.

Искам да споделя проблемите, които според мен пречат на развитието на българския баскетбол. Най-напред е необходимо треньорите в женската част да си променят мисленето, да започнем с това да откриваме качествени деца, да работим последователно и целенасочено с тях, за да изпращаме обучени играчи в националния отбор, а не само да коментираме и да искаме състезателките ни да попадат в отбора по едни или други причини.

Другата много важна причина за развитието на любимата ни игра е, че не може всички клубове, които имат  женски отбори, да нямат подрастващи формации на ниво и да не успяват по никакъв начин да подават играчи за национален отбор. Последващите реакции от клубове, които имат високи претенции в женското първенство, че няма подготвени състезатели за техните отбори, са неоснователни. Изказванията от рода  „ами то няма нищо“ след като не си произвел нито едно дете, което да  може да се включи в женски отбор, е дори недопустима. За съжаление са останали само няколко клуба, в които въпреки мизерните условия се опитваме да работим и да произвеждаме състезатели, и отговора на такива констатации е „скоро съвсем няма и да има“.

Необходимо е да има и морал по начина, по който се привличат състезателките в женските отбори. Бих искала да споделя пример от личен опит, защото  постоянно се сблъсквам с некоректно отношение. Например БК Хасково си позволява да води тайно, по социалните мрежи, без знанието на треньори и ръководители, преговори за привличането на състезатели, настройва ги, заедно с родителите им против клубовете, в които са отраснали и са се изградили като състезатели. В тази връзка бих искала да попитам – „Какъв и стимулът за малкото останали клубове да развиват подрастващи състезатели?“

Не искам да водя война с никого. Както аз, така и всички грешим и това, което искам, е да се научим от грешките си и да не ги повтаряме. И накрая бих искала да пожелая на всички състезатели, колеги и ръководители здраве и ползотворна работа през следващата спортно-състезателна година.”