Шапки долу


Шапки долу
(сн. lap.bg)
19-09-2016 13:04 | Калоян Кюркчиев

На редакционния имейл получихме коментар от нашия читател Калоян Кюркчиев. Той говори за изминалите квалификации на мъжкия национален отбор за Еврбаскет 2017. Ето мнението му за представянето на отбора:

 

Току-що приключи квалификационният цикъл за първенството на Стария континент идното лято. Ние не се класирахме, НО има едно голямо уточнение, което бих желал да вмъкна. Това нещо наистина е важно, тъй като може поне за момент някои хора да останат с лошо мнение за това, което нашите направиха на баскетболното игрище.

 

Украйна и Словения в последното десетилетие се наложиха като имена, които си тежат на мястото. Предвид техните престижни класирания на последните европейски първенства, то не е изненада за никого, който е свързан със спорта баскетбол и го следи, че тези две баскетболни школи взеха визи за големия шампионат, който, уви, за пореден (дано последен) път ще гледаме без кой знае какви емоции, тъй като няма да видим нашите лъвове да играят в него.

 

Всъщност, ако се замислим за развоя на събитията в групата, то нищо не бе неочаквано: България победи Косово на два пъти, който имаше 2-3 класни баскетболисти, но чисто като отбор отстъпваше на нашите момчета. Украинците се справиха с нас по подобие на словенците в две срещи, но ярко се видя, че нашите момчета оставиха сърцата си на паркета. Те просто достигнаха максимума си към този момент, та дори на моменти го надскочиха. Наистина това беше нещото, което ме накара да напиша „лъвове“ без кавички. Те направиха нещо, от което можем да се гордеем: раздадоха се, не се отказаха, въпреки срива в Любляна и поражението с 22 точки разлика. До последния удар към коша, до последната атака, до последната секунда на срещата, те се бориха. И носиха българското със себе си. Това май го бяхме позабравили от страна на наши спортисти, но все пак нека не се отклонявам. Браво, момчета!

 

Поздравленията ми са напълно искрени, тъй като не можем да ги виним за това, че към момента това е капацитетът, който достигат. Няма да коментирам темата за тези, които отказаха да облекат националната фланелка, тъй като те в момента не са център на вниманието. Няма обаче да прескоча тази за натурализираните чужденци. Истина е, че и двамата „български“ баскетболисти изиграха силни срещи, но все пак те с нищо не допринасят за цялостното развитие на този спорт в страната ни. По-добре е вместо тях да видим момчета като Алекс Симеонов , който за пореден път бе на подобаваща ниво. А те… Те могат да станат следващия Александър Везенков, който безспорно показа, че има невероятни качества и не се притеснява да се нагърбва с цялата отговорност в трудните ситуации.

 

Въпреки факта, че Словения от години не е пропускала шампионат на Европа, то все пак баскетболистите от тази държава бяха накарани да се поизпотят и да покажат високо ниво, за да ни победят. Яд ме е, а навярно и не само мен, че не успяхме да ги пречупим в Ботевград. Победиха ни със 78-83, но през огромна част от срещата бяхме по-добри. И кой знае... Може би това щеше да обърне нещата в групата, а сега щяхме да говорим за следващото лято, по време на което ще се проведе Евробаскет.

 

Връщайки се в реалността, то обиграхме едно ново поколение, което по никакъв начин НЕ трябва да бъдат укорявано. Грешно решение, което може да бъде направено, е да бъде отстранен г-н Минчев. Той усети обстановката в отбора и бе близко до едно неочаквано класиране за голям форум с оглед на съперниците, които имахме. Ако бяхме в група с по-приемливи опоненти от първа и втора урна, то съм убеден, че България щеше отново да има отбор на първенството, в което позабрави как се участва.

 

Състоянието ни е такова, че трябва да се съобразяваме с тези страни. Вече сме (почти) средноевропейска баскетболна държава. Но този пропуск от участие на първенството на Стария континент не трябва да бъде приемано като трагедия. Нека мислим позитивно: ядрото на състава ни може да изиграе поне още немалко години, в които да развива уменията си. Защото ние сме част от баскетбола в Европа в исторически план – нека не забравяме, че имаме два медала от европейско първенство и сме едва сред 19-те държави, които могат да се похвалят с факта, че имат такъв ценен метал на сметката си.

 

Имахме силен Везенков, но това, което ни дърпаше в трудните моменти, бе отборната игра. Както са казали мускетарите още преди много години „Един за всички, всички за един“. А ние всъщност бяхме точно това – един юмрук, който отказва да се предаде.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: България, Евробаскет 2017
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи