За българския баскетбол и оптимизма

Коментар за представянето на мъжкият национален отбор на България на нашия читател Веселин Михайлов:

Българският национален отбор по баскетбол приключи участието си в евроквалификациите за Евробаскет 2017. Националите ни не успяха да се класират за шампионата догодина, но пък дадоха доста поводи за оптимизъм, от които със сигурност трябва да се извлече максимума.

Още когато беше изтеглен жребия за квалификациите, бяхме наясно, че мисията за класиране щеше да бъде трудна, защото се паднахме със силните отбори на Словения, Украйна, и дебютантът Косово. В крайна сметка “лъвовете” загубиха на два пъти от Словения и Украйна, и взеха двата си двубоя срещу косоварите за общ актив в група E от 2 успеха, 4 поражения, и трето място в крайното класиране.

Въпреки че, не успяхме да се класираме и ще пропуснем трето поредно европейско първенство, то ние трябва да се радваме на характера, който показаха националите ни, както и от това, че не се предадоха в нито един момент от срещите, в които често се връщаха и стопяваха големи разлики.

(pic:bgbasket.com)

Със сигурност има и за какво да съжаляваме, защото бяхме доста близо до победата срещу словенци и украинци в Ботевград, като само някои грешни решения и пропуснати микро ситуации ни лишиха от победа срещу тези два класни отбора. И като казах грешни решения, се сещам веднага за избора да се използват дваматаамериканци в определени мачове от групата. Нищо лично спрямо Дий Бост, който показа нелоши игри с националната фланелка, но използването на Джейсън Уошбнърн, особено срещу ръстовия състав на Украйна, можеше и да предложи друг изход на двубоя. Точно в този мач националите ни изпитваха сериозни трудности срещу Кирило Фесенко, Вячислав Кравцов, Артьом Пустовий,и останалите, които доминираха в борбата под коша. Микро ситуациите също се отличаваха, особено в началото на двубоите ни, както и в самия край, когато българите не успяваха да затворят срещите си откъм положителна гледна точка. В повечето от мачовете нашите “изпускаха питомното и след това гонеха дивото”, което също се оказа решаващо за крайното ни представяне. Все пак ще трябва да се върна към избора на Любо Минчев за чужденците, и това, че при липсата на качествени тежки центрове в националният отбор, трябваше повече да се залага на Уошбърн, който игра само в последните два двубоя, когато вече бяхме загубили всякакви шансове за класиране.

(pic:bgbasket.com)

Както казах и по-рано, Бост също впечатли малко или много със своята игра, но в първите два двубоя, при гостуването на Украйна и домакинството в Ботевград, той изглеждаше притеснен и често Асен Великов се справяше по-добре от него. Все пак, Бост игра само в първите 4 срещи и не довърши квалификационния цикъл, защото поиска да се присъедини към новия си клубен отбор в Европа.

(pic:bgbasket.com)

Добри игри показаха повечето български играчи, които в определени моменти изпъкваха и повеждаха съотборниците си към обрата.Александър Везенков съвсем логично беше играчът, на когото съперниците ни обръщаха най-голямо внимание, но в тези квалификации на ниво бяха и Александър Янев, Павлин Иванови Христо Захариев, а малко повече се очакваше и от Иван Лилов, който в повечето от срещите не успя да се разгърне достатъчно в нападение. Очакваше се малко повече и от Чавдар Костов, но той получи травма и също не успя да разгърне своя потенциал, както и отСтанислав Ваклинов, който също не се представи на необходимото ниво при своя дебют. Избраният за капитан Асен Великов също заслужава добри думи. В някои случаи Минчев разчиташе повече на гарда на Лукойл да се справя с организирането на играта, отколкото на неубедителния Бост.

(pic:БФБ)

От дебютантите най-добре се представи крилото Алекс Симеонов, който за малкото време, което получаваше, успя да се отблагодари със здрава игра, а играчи като Николай Стоянов и Евгени Хаджирусев също успяха да поиграят малко. Големият проблем при високите обаче се оказа Велислав Гълъбов, който получи най-много игрово време от така наречените дебютанти, но се видя, че има накъде още да израства. В някои от мачовете Любо Минчев го пусна титуляр, но той не успя да оправдае доверието му и често се налагаше да играем с две тежки крила.

Друг проблем беше и контузията на Станимир Маринов, който успя да се включи в по-късен етап от подготовката на националите, но почти не записа минути, а и след това, след домакинството ни с Украйна, той се присъедини към групата на напускащите лагера Бост и Везенков. Контузията на Стамбата повлия на позициятаплеймейкър, където Минчев залагаше на Бост и Великов, въпреки че, за тази роля от време на време можеше да се използва и Павлин Иванов.

Като цяло, трябва да похвалим момчетата, защото във всеки мач излизаха и играеха за победа, бяха обединени, и със сигурност ги боли от самия факт, че не успяха да изненадат по-силните отбори от групата и да се класират за Евробаскет. Похвали заслужава и треньорският щаб, който успя да опази момчетата от скандали, за разлика от последните години.

Трябва да се каже и това, че ако не отсъстваха играчи, като Павел Маринов, Христо Николов, близнаците, и други, можехме да изглеждаме по съвсем друг начин в тези квалификации.

Все пак, поводи за оптимизъм има, но ще трябва и много работа през следващите години, а, както знаем, след промените от догодина във Фиба, националите ни ще играят предквалификации за Световното първенство в Китай през 2019. Много работа предстои и в школите, които дават играчи за националните отбори, но в последно време резултатите изобщо не са добри и трябва да се търси промяна, защото е много по-добре догодина на позицията плеймейкър да не прибягваме до услугите на Дий Бост, а до тези на Евгени Хаджирусев, или някое друго българско момче. Същото се отнася и за позицията център, където изпитваме много големи трудности при липсата на високи играчи.

Истината е, че ако искаме да започнем да се класираме отново за големи първенства, то ще трябва да се надгражда, защото този отбор е млад и има бъдеще, а с треньор като Минчев, който има потенциала да развива и изгражда млади играчи, нещата занапред могат да се получат.