Георги Глушков: Искаме да отделим масовия от елитния спорт


Георги Глушков: Искаме да отделим масовия от елитния спорт
(сн. lap.bg)
26-10-2016 20:53

В първата част от интервюто си за BGbasket.com, президентът на БФБ Георги Глушков говори за новия си мандат начело на федерацията и за целите, което си е поставил. Шефът на родния баскетбол коментира какво и защо трябва да се промени, за да може този спорт да тръгне нагоре. Ето и неговите думи:

 

За новия мандат начело на БФБ:

Искаме да отделим масовият спорт от елитния. Трябва да направим разграничение от тези, които участват без амбиции с тези, които искат да направят играчи и имат постижения. Има клубове, които тренират по 2-3 пъти на седмица, има и такива, за които зная, че тренират по шест пъти. Това е едно от нещата, които трябва да направим различно. В крайна сметка през лятото като съберем национален отбор се оказва, че много от играчите не са свикнали на сериозни натоварвания и като се поизморят малко ги заболява нещо и си почиват, както правят в клубните си отбори. С този начин на работа няма да постигнем резултати, колкото и пари да налеем и каквито и медали да си окачваме. Ако обемът на работа в клубовете на по-ниско ниво е 200-300 часа, то няма как да се състезаваме с останалата част от Европа. Да, можем да се състезаваме с Люксембург, където се тренира по три пъти на седмица, а има и още по три тренировки за тези, които са в националния отбор. Така че излиза, че и с тях ще се преборим малко трудно.
Тези, които имат условия просто трябва да променят нещата. Сега правим А групи и ще видим как се работи. Аз обаче смятам, че ние няма да можем да се справим като обем с нещата. Като погледнем обемът на спортно училище е 720 часа, а ние не го достигаме дори с участие в националните отбори. Няма как да стане, ако в клубовете не се повиши обемът на работа. Знам, че няма зали, но тук говорим за 14-годишни и нагоре, а не за по-малките, където е нормално да се тренира по 3-4 пъти. Оттам нагоре обаче в Европа се тренира много повече от нас и там трябва да променим нещата, за да мръднем нанякъде и да отлепим. Не говоря за страни като Италия, където знам, че тренират по шест пъти в седмица и по над два часа. Има обаче една разлика – там на 14 години децата играят баскетбол, а не ходят едновременно и на английски и музика, защото клубовете не си харчат парите за такива, които искат да тренират три пъти и едновременно с това да ходят на уроци. Вярно е, че тук родителите искат децата им да бъдат всестранно развити, но това се отнася за масовият спорт. Ние пък искаме да направим нещо с елитния спорт, който ни представя на европейски първенства и е лицето на България. Това е главната ни задача. Досега с другите неща сме се справяли. Лигата например има спонсор, дава се по телевизията. За щастие или нещастие няма много отбори с големи бюджети, което от една страна е добро, за да може да изпъкват младите, но от друга е лошо, защото нивото пада. Така масата дърпа Лукойл надолу, а досега беше обратното. Аз се надявам да излязат млади момчета от няколко отбора  - Черно море, Ямбол, Левски, Академик Пловдив, Балкан. Младите трябва да покажат, че могат. Това ще бъде хубавото на това първенство и се надявам то да бъде оспорвано.

 

За промяната при подрастващите:

Ние направихме нужните промени, така че отборите не получават пари за класиране на финали, а получават една и съща сума. Това го направихме, за да не се борят само за резултата, да не играят с 5-6 човека, за да бият на всяка цена, а едва ли не да ги принудим да играят с повече. В модерния баскетбол идва малко в повече да се играе с 5-6 човека цял мач. Така няма как някой да стане добър баскетболист. На 2-3 тренировки в седмицата би прилягало да играят по 10 човека, за да са по-активни. За съжаление понеже в България няма заплащане и я няма гордостта да си треньор на подрастващи. Навремето не беше така и имаше категории, които бяха заплатени като треньорите на мъжки отбори. Тогава си знаеха мястото и го чувстваха като признание. Сега имаме треньори, за които единственият начин да докажат, че са по-добри е да спечелят с разлика и независимо срещу кой става това и впоследствие и класирането. Това е базата, на която те добиват самочувствие. За съжаление и системата не им помага много. Например сега един 14-годишен състезател, който е намерен някъде от някого, може да бъде взет от по-богат отбор и той отива. Така треньорът започва да си задава въпроса защо го прави, тъй като не получава удовлетворение. За да можем да си запазим нашите таланти трябва да има поне 3-4 клуба в България, които имат мъжки отбори и школа с подходящи условия, където тези млади състезатели да могат да се развиват. Не е казано, а и не е доказано, че когато някой отиде в чужбина се връща европейски играч.

 

За новия Управителен съвет:

Ние имаме едно старо мислене, което не е подходящо – трудно се намират спонсори. Ние трябва да видим гледната точка на тези биснесмени, които дават собствените си пари и съответно какво искат в замяна. Трябва да направим една обмяна на опит, защото досега сме свикнали да получаваме едни пари срещу определени задължения, вече нещата не стоят така. Преди беше по-лесно, но от 2008 година е различно. Изискванията стават по-различни. Хората не инвестират в спорта, те просто искат да получат нещо в замяна. Преди имаше такива, които просто обичаха спорта, но ние ги минахме всички по 1-2 пъти. Сега трябва да се обърнем към хората, които имат ресурси и искат нещо в замяна. Трябва да се научим да припознаваме техните желания, за да можем да се срещнем някъде. Говоря и на клубно и на национално ниво и това е нещо много важно, което трябва да научим. Там трябва да подобрим нещата, защото сме изостанали. Ние чакаме някой да даде някакви пари, но имаме и задължения. Трябва да напълним залите, а те се пълнят чрез съдържанието на игрището. Трябва да почнем от това, че всички трябва да играят със сърце и да се хвърлят, да покажат такъв дух, че хората да ги харесат. Аз не вярвам, че те не идват, защото не обичат баскетбола, а просто защото не виждат това, което на тях им харесва.

На първото събрание на УС споделих моето виждане, че трябва да подобрим тези неща, които споменах сега. Мисля, че те са доста важни и трябва едно по едно да се опитваме да ги подобряваме. Досега в предния мандат имахме мислене, че в един град като Бургас е важно да има отбор в лигата и покрай него да се направи школа. Видяхме обаче, че това не е точно така. Трябва първо да се работи в школата и след това да се направи отбора. Черноморец доста години не направи школа и се мъчеше да оцелява и резултатът се вижда. Важно е и да има местни играчи, тъй като заради тях хората ще отидат в залата. Сигурен съм, че ако дойде чужденец като Майкъл Джордан залата може да се напълни. Ние обаче нямаме такива, а виждаме, че в Ботевград преди години залата се пълнеше заради техните си момчета.

 

За новата длъжност на Иван Ценов:

Той ще има подпис, който е равнопоставен на моя. Аз и той ще можем да представляваме федерацията заедно и поотделно, което е важно. Иван Ценов не е случаен човек, всички го знаем. Познаваме работата му от доста време и смятам, че това му е мястото. Във всичко, в което сме се фокусирали трябва да бъдем единни.

 

Очаквайте утре втората част от интервюто с Георги Глушков...

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Георги Глушков
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи