Треньорите на България - Стойо Чолаков

BGbasket.com продължава рубриката си „Треньорите на България“, в която ви срещаме с млади баскетболни треньори. Целта е да научите повече за тях и за работата им с подрастващите. Треньорите споделят и проблемите, пред които са изправени, както и възможните им решения.

Следващият ни гост е Стойо Чолаков. Той е роден през 1987 година и е бивш национал при подрастващите. В момента той е и активен състезател, но в същото време и тренира млади състезатели. Въпреки краткия си опит като наставник, Чолаков вече има шампионска титла с 12-годишните от преди близо две години във Варна. Ето и интервюто с него:

- Кой отбор водите и на каква възраст?

- Треньор съм в школата на Тунджа Ямбол и водя момчета до 14 годишна възраст.

- От колко време работите треньорската професия и колко отбора сте водил през кариерата си?

- Треньор съм от четири години. Водил съм момчета до 12 години, а сега съм треньор на момчета до 14-годишна възраст.

- Какво образование имате? 

- Имам висше образование - бакалавър, завършил съм треньорски факултет към НСА, имам също и следдипломна квалификация към Тракийски Университет Стара Загора, специалност "учител".

- Ако образованието ви е "треньор по баскетбол" до колко то ви беше полезно? На какво ви научи и какво не? Какво липсва в образователната система ?

- Колкото и недооценено да е в днешно време, мисля че образованието поставя основите за професионалното изграждане на всеки един човек. За мен то бе изключително важно. Преди да кандидатствам в НСА изобщо не осъзнавах колко важен и труден може да бъде този процес да изградиш едно момче като състезател. Може би нещото, което липсва в образователната система е нужния опит, на теория може да си подготвен, но нищо не учи така както опитът.

- Какви проблеми срещате най-често при работата с подрастващи?

- За съжаление не са един и два. На първо място мога да кажа физическата форма на децата или по-скоро липсата на такава. Никой не се заблуждава, че ще дойде 12-годишен атлет, който може да скача и бяга, но стряскащо е да видиш дете, което има проблеми с ходенето или стойката на тялото си. За мен причината е липсата на достатъчно внимание от страна на родителите, омаловажаването на часовете по физическо възпитание и оставянето им пред компютрите. Друг основен проблем е, че децата не изпитват реална потребност да се занимават със спорт или каквото и да е. Те са презадоволени - телефони, компютри и т.н. Повечето от тях не са мотивирани да се стараят в нищо, тъй като получават всичко на готово.

- Къде децата ви най-много се затрудняват?

- Строго определено е във всяка една възрастова група, но основните проблми са във физическата култура.

- Колко деца тренират в школата на  вашия клуб? Колко отбора има общо в клуба, където работите и на каква възраст?

- В град Ямбол сме привилигеровани, тъй като баскетболът стои на пиедестал. Все още има и такива родители, които водят децата си в баскетболната зала. Имаме отбори само в мъжко направление, но във всички възрастови групи.

- По колко пъти на седмица тренирате и по колко часа?

- С децата до 14 г. тренираме от 4 до 5 пъти седмично (зависи от графика в залата), като тренировките  варират между час и половина и два часа.

- Какви са условията за трениране в залата, в която работите?

- В град като нашия са създадени условия за провеждане на тренировки, до колко те са пълноценни, поради наличието на само една зала е вече друг въпрос. Аз тренирам деца два пъти на ден 4 пъти в седмицата и отделно имам по две тренировки с мъжкия отбор и вместването на тези тренировки с останалите отбори е доста трудно. Би било добре съществуващата зала към градския стадион да е достатъчно ефективна, за да бъде използвана и да облекчи това, но на този етап е крайно неподходяща за деца.

- Кои са първите неща които да научите децата в баскетбола? Спазвате ли определена методология?

- Първите неща, на които уча децата са любов към спорта и дисциплина. Когато се съберат за първи път за тях е голям стрес, с всяка изминала тренировка те сами започват да се учат на колективизъм, на това да уважават противника и всички тези оформящи характера качества.

- Посещавате ли семинари на Българската Федерация по баскетбол? До колко ви бяха полезни?

- Да, посещавам семинари на  БФБ и мисля, че те са изключително полезни. Опитът и знанията на всички треньори, с които се запознавам са ми крайно интересни и безспорно полезни.

- Какви са препоръките ви към федерацията? Какво не прави тя за вас като треньори, а имате нужда да бъде направено?

- Сигурен съм, че всички от федерацията правят всичко по силите си, за да върнат славата на Българския баскетбол. За мен важно е всички треньори в България да работят заедно, по единна програма, да няма разделения и дразги. Може би трябва да има повече срещи по между им за да си "сверяват часовниците"

- Какво смятате за регламентите на първенствата за подрастващи? Имате ли достатъчно мачове през сезона?

- Смятам, че новите регламенти са една крачка напред. Да, осигуряват повече мачове и конкуренцията е по-голяма, но винаги има какво още да се желае. Мисля, че липсват още мачове на децата, но това вече е свързано с клубни бюджети, които не всеки може да си позволи.

- Какви са вашите цели в треньорската професия? 

- Целите ми са да предам опита и знанията си на състезателите, а Дай Боже да стигнат и до мъжки отбори, било то клубни и / или национални.