Игра на въпроси и отговори със Станимир Маринов и Чавдар Костов

БФБаскетбол започна серия от инициативи свързани с популяризирането на националния отбор преди световните квалификации.

Първата подобна инициатива бе съвместна с програмата "Заедно в час". Тя заведе двама от националите ни - Чавдар Костов и Станимир Маринов отново в клас. За час гардовете бяха гости на третокласници от училище „Петър Берон“ в Костинброд.

Предлагаме ви част от разговора на Костов и Маринов с децата:

Как минава един ваш работен ден?

Чавдар: Ставаме много рано сутринта към 7:30, към 8:00 имам закуска. След това работя с отбора в залата. Като всеки човек, след това имам обяд. Аз обичам да си поспивам следобед, така че до 16:00 е следобедната дрямка. След това около 17:00 имам още една тренировка до 19:00. След това зависи колко съм изморен – мога да отида на кафе, на кино или да си стоя в къщи и да гледам телевизия.

Станимир: Денят протича по същия начин и при мен. Сутрин си взимам кафе, действа ми зареждащо. Отивам на тренировка. След това се сплотяваме с отбора, ходим на кафе или на обяд заедно. Вие сигурно имате твърде много енергия и не спите следобед. Но при нас е различно, трябва ни енергия, затова поспиваме по 2-3 часа. След това имаме втора тренировка. И в зависимост от това колко дълга е била, преценявам дали имам сили да изляза вечерта или да изляза в къщи и да почивам.

А вие в един отбор ли работите?

Станимир: Двамата сме в националния отбор и тогава тренираме заедно, когато отборът се събира. Иначе на клубно ниво той е в чужбина, а аз съм в България.

Когато сте били малки, това ли сте искали да правите?

Чавдар: Не, аз лично исках да стана футболист, после каратист. Исках да стана спортист, първо се записах на волейбол, тренирах 6-7 месеца, но не ми хареса. И след това започнах с баскетбол в Левски и постепенно започнах да сменям отборите.

Станимир: На вашата възраст дори не знаех, че баскетболът съществува, тренирах футбол и ми се отдаваше. Но един съученик ме заведе в залата и започнах да тренирам баскетбол.

А как протича Ваш ден, когато имате мач?

Чавдар: Сезонът ни е 6, 7 до 9 месеца може да стигне, когато отиде в даден отбор. Всеки отбор си има подготовка, около 2 месеца, тренира се всеки ден. Имаме триразови тренировки, с много фитнес и тичане. После влизаме в тази част на сезона, в която има повече мачове и тогава тренировките са по-леки. И зависи от дните – в началото на седмицата тренировките са по-тежки, в деня на мача няма сутрешна тренировка, тогава е най-хубаво. Трябва да си прочистиш ума, да медитираш, трябва да направиш всичко перфектно.

Ако загубите тази професия, бихте ли се натъжили?

Станимир: Ще се натъжим, защото сме практикували тези професии над 10 години, то е станало като част от живота ни. Безспорно ще ни е трудно да продължим, но сме големи хора, ще намерим начин.

Трудна ли е тази професия?

Чавдар: За много хора изглежда лесно да си спортист, че отиваш в залата и хвърляш топката, всичко изглежда лесно. Трудно се подготвя един спортист и трябва много да работи, за да постигне нещо.

Каква е разликата между екип и група?

Чавдар: Екипът е група хора, която трябва да работи като екип, а групата си е просто събрани хора.

Станимир: Екипът са отборите, които са като едно цяло, като един юмрук.

Ако някога си смените професията, която ще бъде новата?

Чавдар: Много интересен въпрос, надявам се да не случва скоро. Но ще е нещо по-спокойно, ненатоварващо.

Баскетболът е ваша работа, а имате ли хоби, когато не сте на тренировка?

Чавдар: Аз имам – обичам да ходя за риба и почти всеки уикенд, когато имам време за почивка, обичам да ходя сред природата.

Станимир: Аз обичам да спортувам други спортове, да играя футбол с приятели. През сезона това много ми липсва, тъй като треньорът не ми позволява, може да се случи някоя контузия.

Давали ли са ви по телевизията?

Станимир: Да, случвало се е.

Чавдар: Даже вчера (на 2 май – б.ред.) го даваха по телевизията, отборът му загуби, но нищо.

Какво се случва, ако играете с по-добър от вас и го победите?

Чавдар: Това е нещо нормално за нашия спорт, често има по-добри играчи, има по-добри и по-слаби отбори. И като се случи такова нещо, по-слабият се радва много повече от нормалното.

Какво ви вдъхнови да работите баскетбол?

Станимир: Когато като малък влязох в залата, това ми беше голяма тръпка. От начало не съм мислил, че това може да е моя професия, да си изкарвам така прехраната. Но след време усетих, че може да се случи и започваш да даваш все повече от себе си.

Колко ви дават на мач?

Чавдар: Заплатата е месечна и не се казва на никого.

Станимир: Колкото по-добър играч си, толкова повече взимаш.

А вие на едно ниво ли сте или единият е на по-високо?

Станимир: Той играе в чужбина, в по-силен отбор, така че той играе на по-високо ниво от мен. Двете лиги са на различни нива.

Винаги съм се чудила как се изкарват парите, като си спортист?

Всеки отбор има човек, който го контролира. Ако той иска аз да играя за отбора му, ми предлага някакви пари. Ако аз приема офертата му, подписваме договор и цял сезон се състезавам за него.

Барса или Реал?

Чавдар: Аз лично съм от  Реал Мадрид.

Станимир: Аз съм фен на Барселона, но и двамата, ако получим оферта от някой от двата отбора, ще се съгласим.

Играли ли сте някога един срещу друг?

Чавдар: О, да, аз бях в Лукойл.

Станимир: И не само в Лукойл. Той беше от Левски, аз се състезавах за Балкан.

А кой от двата отбора спечели?

И те са ни били, и ние сме ги били.

А има ли случай, в който някой се заплесне и изпусне топката и загубите мача? Какво става?

Има и такива моменти в баскетбола, случват се доста често. Но това е спорт, няма на кого да се сърдиш.

Коя победа е най-хубавата?

Има, доста победи, сезонът има доста мачове, идва момент, когато в края на сезона се играят плейофи и финалните мачове са най-хубави.

Колко купи имате?

Чавдар: Заедно нямаме купи, лично аз имам 6-7. По принцип купата е печели отборът, ние взимаме само медали. Ние играем от над 10 години, така че можеш да си представиш колко са медалите.

Колко години си учил в колеж и в училище, за да станеш баскетболист?

Чавдар: Хубаво е да учиш, но като цяло се записваш в дадена школа и ходиш и на двете – почваш да спортуваш и отделно ходиш и на училище.

Какво образование трябва да имаш?

Чавдар: Хубаво е да имаш образование, но като цяло са нужни много желание и усилен труд.

Когато сте били малки, много кошове ли сте вкарвали на тренировка?

Станимир: Да, затова сме стигнали до това – защото като малки сме били над другите и така сме се издигнали.

Трябва ли математика, когато играеш баскетбол?

Станимир: Математиката тук не играе. Ако тръгнеш да размишляваш колко е диаметърът на ринга, ще загубиш концентрация. Всичко е въпрос на концентрация.

Ако вашият отбор не е печелил отдавна, бихте ли го сменили за такъв, който печели?

Чавдар: Аз мога да отговоря, защото тази година имах подобна ситуация. За един сезон имаше около 24 мача – делят се на 12 мача за началото на сезона и 12 за след това. За първите 12 мача направихме 6 победи. След това имахме 10 поредни загуби, което беше много тежко и неприятно, но никой не си тръгна. Аз имам договорка, трябва да остана, а и това е спортът, никога не знаеш ще спечелиш или ще загубиш, трябва да останеш докрай.

Имали ли сте момент, в който сте мислели, че сте си сбъркали професията?

Станимир: Имал съм много такива моменти, след някой слаб мач, когато отборът е загубил, а аз не съм играл добре, съм се замислял дали въобще ставам за това. Но винаги намирам начин да изплувам от това състояние и да продължа напред.

Кой беше любимият ми предмет в училище?

Станимир: Аз съм завършил ПМГ и математиката ми е била трудна, но съм се справял, а най-лесно – физическото. За този час ние, спортистите, сме били най-подготвени.

А кой е вашият любим спорт?

Чавдар: В училище най-много обичах да играя футбол. И сега обичам да гледам тенис и да играя футбол.

А имали ли сте случаи, когато сте мислели, че сте много слаби?

Чавдар: Имал съм такива случаи, предполагам всеки спортист има моменти, когато не му се получават нещата и се случва доста кофти. Но ние сме спортисти, трябва да работим повече, за да преодолеем този момент.

Можете ли да готвите?

Станимир: Да, мога да готвя. Отделили сме с от семействата си в ранна възраст и ни се е налагало да се справяме сами във всякакви ситуации, да готвим е една от тях.

Случвало ли ви се е някой от вашия отбор да се прави на интересен и да не иска да подава топката, а само той да вкарва?

Чавдар: Да, постоянно се случва и там влиза в роля треньорът, който трябва да контролира тези неща. Ако има такъв човек, треньорът га слага на пейката до него.

А вие били ли сте на скамейката?

Случва се, да. Един мач е 40 минути и много трудно можеш да изкараш 40 минути без смяна, трябва да седнеш за 5-6 минути да починеш.

Въпрос за някакъв човек, който мразите.

Станимир: Всяка година в отбора има човек, с който не сте толкова близък, не споделяте толкова много, не си допадате като характери. Но вие сте в един отбор и трябва да намерите решение на този проблем, за да може отборът да върви напред. Така общото благо излиза пред индивидуалността.

На кой човек искате да приличате?

Чавдар: Когато някой човек започва да играе баскетбол е гледал НБА. И започваш да тренираш с мисълта, че искаш да станеш като даден играч, той е твоят идол. Аз не хванах Майкъл Джордан, но гледах Коби Браянт, исках да съм като него. Но вече съм професионалист, на 29 години съм и искам да градя мой стил.

Срещу кой отбор ви е била най-сложната победа?

Чавдар: Аз играя в Кими. Най-сложната ми победа тази година е била срещу ПАОК.

Станимир: Моят е Балкан Ботевград. Миналата година играх финал за Балканска лига и победих черногорски отбор – в две срещи и така станах балкански шампион.

От кога се познавате?

Познаваме се от 7-8 години от баскетболните терени.

Какъв домашен любимец имате?

Станимир: Бяла персийска котка.

Чавдар: Оранжева персийска котка и две кучета овчарки.

Ако имате деца, бихте ли ги водили на мачове и да ги занимавате с баскетбол?

Станимир: Имам приятелка. Децата си някой ден бих ги водил на мачове, но не бих карал детето си да се занимава със спорт.

Чавдар: Аз имах приятелка 11 години и се ожених за нея преди 6 месеца.