Петко Янков: Константин не се възприема като звезда, а играе за успеха на отбора

Треньорът на Константин Костадинов от Делфин в Бургас Петко Янков беше на финалите на испанското първенство за момчета до 14 години, на което Костадинов стана шампион с Реал Мадрид и MVP на турнира. От BGbasket.com потърсихме Янков, за да разкаже за мачовете и представянето на Константин, a ето какво разказа той:

- Какви бяха най-ярките Ви впечатления от представянето на Реал Мадрид на финалите и конкретно от Константин?

- Впечатлен съм от нивото на шампионата, като трябва да поясня, че той беше от 32 отбора. На наистина високо ниво бяха 8, максимум 10 отбора. Схемата е направена така, че отборите от по-долната част на таблицата да имат някакъв контакт с по-добрите. Отборът на Реал си беше фаворит поначало и това, което показа, се очакваше. За мен изненадата беше Ховентуд, който направи много силно първенство. По-добрата обиграност и самочувствието на Реал им помогна да спечелят.

Константин имаше основен принос за успеха, но не като индивидуалните играчи, които правят някакви чудеса. Той е играч, който играе за отбора и се старае да е максимално ефективен и полезен. Мен това ме впечатли най-много в него. Той беше така и тук, но нямаше толкова балансирани съотборници, които да му помогнат да не поема изцяло нещата в свои ръце. Той не играе като звезда и никога не се е възприемал така, а играе за успеха на отбора. Отношенията в отбора са такива, че те играят винаги заедно.

- Какво впечатление Ви направи отношението между треньори, съотборници, родители в Реал Мадрид?

- Всеки един подкрепя отбора през цялото време. Играчите от пейката са въвлечени и подкрепят съотборниците си. Ако някой сгреши и е сменен, те го успокояват и подкрепят на пейката. Работата в екип е на много високо ниво. Към това добавям отношението на родителите преди, по време и след мача. Мачът свършва, те ги посрещат до съблекалнята и се държат, все едно че всички са техни деца. Майките от Испания прегръщат всички деца, поздравяват ги и всички са като едно голямо семейство. И момчетата се чувстват точно така, което допринася много и за играта. Другото, което ми направи впечатление, е че няма болни амбиции. Това, че са в Реал Мадрид, не води до някакви високи изисквания. Родителите са наясно колко са талантливи децата им, но знаят, че е най-добре те са изпитат удоволствието да играят на финали, да придобият опит и ако имат късмета и шанса да се развият, след това да играят професионален баскетбол.

- Константин успял ли е да се адаптира в Испания, да си създаде среда и да се чувства комфортно, разбира се, от това, което той е споделил?

- Той има доста еднообразно ежедневие – сутрин е на училище до ранния следобед, като през първите месеци той е учил доста интензивно и език. Следобед отиват в залата и тренират около 2-3 часа, в зависимост от програмата, съставена от треньорите. Най-натоварено е в края на седмицата, когато има или мачове, или по две тренировки на ден. В началото му беше трудно, най-вече заради езиците. Сега обаче той комуникира и на английски, и на испански, пише и чете на двата езика. Комуникацията му е изцяло на испански и се справя впечатляващо добре. Направи ми впечатление, че и в игра, и на пейката, той постоянно е в контакт с треньора. Също така много стриктно изпълнява това, което му казва треньорът.

- Виждате ли разлика в него от времето, когато беше в Бургас и каква е тя?

- Разликата е, че тук той се опитваше, особено в тежките мачове, да поеме цялата тежест върху себе си, което е нормално предвид отбора, за който играе. Там той е подобрил много неща, но най-голямата разлика е, че всичко е на много по-високи обороти. Мисленето му е много бързо и почти не взема грешни решения. Започва да го прави, когато се измори. Това, което ме впечатли е, че той влезе на висока скорост в мача и се измори бързо, а след това сам поиска смяна, защото прецени, че няма да бъде пълноценен на игрището. Това също е израстване и разлика в играта му.

- Как беше полезно посещението в Испания за Вас? Какво научихте и какво бихте ползвали от видените неща?

- Наблюдавах играта на първите осем отбора. Впечатли ме добрата техника на всички играчи. Във всеки отбор имаше два до четири гарда, които се движат на огромна скорост. Всеки един от тях, независимо от физическите данни, завършваше по начина, по който завършват мъжете. Разбира се, с повече грешки в атака, което е нормално. За мен изводите бяха, че ние трябва да включим повече упражнения, които да бъдат максимално близки до игрова ситуация. Другото е, че трябва да преосмислим нашето отношение като треньори. Защото там идеята е, че всеки иска да победи, но не и на всяка цена.

Установих контакт с някои хора, които се занимават с организацията на клубове и с удоволствие бих организирал някакви посещения на наши отбори, за да се срещнем в някакви мачове или турнири. За да може това да ни отвори очите за начина, по който трябва да се отнасяме към състезанието и към играта. Да пресечем идеята, че сме много велики или че ще станем професионалисти, защото сме се изпотили десет пъти в залата.

В заключение искам да кажа нещо относно начина, по който се отразяват успехите на Константин със заглавия от типа „взе скалпа”, „посече”, „носи на гърба си”, сравняван е с Лука Дончич*. В клуба успяват да го предпазят от такива работи и смятам, че това търсене на атрактивност няма да му повлияе. Той обаче има дълъг път до това да стане голяма звезда.

*BGbasket.com се присъединява към мнението на Петко Янков. Затова се стараем отразявайки успехите на Константин да бъдем по-сдържани в заглавията, за да не му навредим.