Родители, полудяхте ли?!


Родители, полудяхте ли?!
(сн. Ивелин Солаков, BGbasket.com)
10-07-2017 11:56 | Тодор Димитров

Зададох този въпрос на част от родителите, които в края на юни и първите дни на юли бяха дошли от цяла България, за да наблюдават своите деца в зала „Румен Пейчев“ в София на държавното първенство по баскетбол за момичета до 14 години. Естествено, отговорът бе предимно злобни погледи и търсене на вината винаги извън себе си, нещо толкова характерно за нас – българите!

 

В последните дни, когато етническото напрежение в родината ни е достигнало до точката на кипене, най-малко имаме нужда и на спортните събития да има подобни прояви. Спортът трябва да е радост и удоволствие, особено когато играят деца. Уви! Тези родители го превръщат уродливо нещо.

 

Ще дам само един пример от първенството в София. Родители на състезателки от двата отбора се поливахa с вода и псуваха хамалски заради това, че едните използваха по-мощни звукови ефекти за подкрепа. И това продължи почти през целия мач. Иначе псувните, освиркванията и обидните думи по адрес на съперника, показването на средни пръсти, бяха в почти всяка среща. А ставаше дума за 14-годишни и по-малки момичета!

 

По същото време в надпреварата при момчетата до 14 години в Ямбол е имало дори още по-гнусни, извинете за думата, но не мога да използвам друга, изпълнения от страна на родители. Стигнало се е до навлизане на терена, псуване и нападане на съдии. Наложило се е дори да се вика охрана, за да може мачът да продължи.

 

За съжаление тези неща не са инцидентни, а зачестяват. И не са само в баскетбола, а и в почти всички останали спортове. Големият проблем с възпитанието вероятно няма да бъде решен никога, след като виждаме как се държат възрастните!

 

Още по-страшно е, че много често ръководствата на клубовете и треньорите негласно, а понякога и гласно, подкрепят тези прояви. А по-опитните наставници дори умишлено ги провокират, за да въздействат на съдиите, като се възползват от неразбирането на спорта от страна на родителите.

 

Единственото решение според мен на този етап, колкото и да крайно, е при първа подобна проява на който и да е зрител да бъде прекратяван мача и хулиганът да бъде извеждан от залата от задължителната охрана. Независимо от негативите, които това ще донесе на съдии и комисари.

 

И докато на трибуните в зала „Румен Пейчев“ бе грозно, долу на терена бе красиво. Децата се бореха с всички сили за победата, но много трогателно бе, когато подаваха ръка на съперника след извършено нарушение. Титлата за Левски бе напълно заслужена, защото треньорът Краси Гогова и нейните асистенти Калина Попянкова и Едуард Вълчев имаха най-равностоен състав, с който си личеше, че е работено много.

 

В останалите отбори също имаше качествени момичета, които с правилна работа може да се развият в баскетбола. Най-важното обаче е да бъдат запазени за любимия ни спорт. А това зависи не само от треньорите, а и от всички, които сме в него и не на последно място от родителите!

 

Защото ако децата гледат такива уродливи прояви, за които стана дума по-горе и чуват гнусните обиди, ще предпочетат да бъдат със своите приятелки в мола или пред компютрите вкъщи.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи