За характера и колектива

Първите мачове от световните квалификации вече са в историята. Българският национален отбор изигра две драматични срещи, които бяха решени в последните секунди. Равносметката след тях – победа и загуба. Баскетболистите на Любомир Минчев отстъпиха у дома срещу Финландия с 80-82, а снощи измъкнаха успеха като гост на Исландия със 77-74.

След изиграването на първия квалификационен прозорец България все още не може да бъде сложена сред сигурните фаворити за продължаване в следващата фаза. Мястото ни обаче категорично не е и сред аутсайдерите. "Лъвовете" показаха, че могат да бъдат конкурентноспособни на отборите в групата ни и имат реални шансове да се класират за следващия етап на квалификациите.

Срещу Финландия тимът ни бе близо до победата, но някои грешки в края и може би малко повече опит не достигнаха на националите. Разочарованието е голямо, но загубата от Финландия не е изненада. В последните години страната постепенно започва да се връща на баскетболната карта и доказателство за това е достигането до осминафиналите на Евробаскет 2017. Финландците поднесоха една от приятните изненади на шампионата и завършиха на второ място в своята група. Те победиха отбори като Франция и Гърция и отстъпиха само с три точки на бъдещия шампион Словения.

Колкото до Исландия - най-вероятно ще има и такива, които ще омаловажат успеха заради класата на съперника. Със сигурност, тимът не е сред водещите отбори, но също бе сред участниците на последното Европейско първенство – поредният голям форум, който ние пропуснахме. Исландия може да е малка държава с население приблизително колкото Пловдив, но с правилна работа това не е от чак такова значение.

Спомняте ли си какво направиха исландците на Европейското по футбол през 2016? Стигнаха до четвъртфиналите, след като прескочиха груповата фаза, а след това отстраниха един от фаворитите Англия. Приказката на малката северна държава обиколи целия свят и бе пример как спортът може да обедини една нация. Оправданията за големи и малки страни вече не важат или бързо забравихме за Горан Драгич, Лука Дончич и триумфа на Словения…

Да се върнем на българския национален отбор. България не изигра най-силните си мачове до момента. Срещу Финландия обаче тимът ни се бори до края и бе близо до обрат, след като изоставаше с двуцифрена разлика. До последните минути на мача срещу исландците изглеждаше, че националите ни ще претърпят второ поражение в групата. Те обаче не се предадоха с и дружни усилия стигнаха до обрата. А когато си дал всичко от себе си, няма кой да те упрекне за резултатите…

Сагата с участието на Александър Везенков в квалификациите също оказа влияние, не само върху отбора, но и върху него самия. Той се присъедини към националите в последния момент и въпреки че срещу Исландия не бе на обичайното ниво, в ключовите моменти накрая ръката му не трепна и отбеляза четири поредни наказателни удара.

Химията в съблекалнята и колективът, който създадоха тези момчета и техните треньори, може да бъде за пример. С изключение на Везенков, в състава нямаме играчи, които се състезават в най-добрите първенства в Европа. Имаме обаче много силни характери  - такива, които се проявяват във важните моменти. Имаме баскетболисти, които играят със сърце и не защитават по задължение националната фланелка. Понякога може и да сгрешат, но следващия път ще успеят. Мачовете с Финландия и Исландия го показаха. Някои се представиха по-добре от други, но баскетболът е колективен спорт и всеки един играч има своя принос.

Победите са сладки, но по-ценна награда от публиката няма. Близо 3000 души подкрепиха националите срещу Финландия в Ботевград, като похвалното е, че имаше много отбори от школите в страната.

Следващите мачове са през февруари, когато ни предстоят домакинство на Чехия и гостуване на Финландия. Задачата няма да е никак лесна, но вече се видя, че Дяволът не е толкова черен…