За поуките и тяхната липса

(сн. lap.bg)

27-02-2018 16:23 | Николай Кръстев, главен редактор на СПРИНТ

Радо Янков не успя да се спусне както трябва и България остана без медал на зимните олимпийски игри в Пьончан. А ако беше показал големите си възможности и се бе завърнал с отличие?

Сега тече сериалът на тоталното отрицание. Но можеше да гледаме и слушаме дитирамби и неистови похвали.

Такъв си е българинът – силно люби и мрази. Няма средно положение.

Няма как да не се попитаме – дали някои от тези, които най-силно крещят по социалните мрежи (и от време навреме по медиите) срещу олимпийците и най-вече срещу Янков не са част от онези, които френетично го аплодираха при победата за Световната купа в Банско?

Махалото на умопомрачителните лупинги на общественото мнение съвсем предсказуемо се сблъска с бледото родно представяне на зимните олимпийски игри в Пьончан. Както стана и след Ванкувър 2010, Лондон 2012, Сочи 2014, Рио 2016…

Това махало по дефиниция у нас най-често задава дневния ред на управляващите. И дано в Министерството на младежта и спорта не хукнат през глава да гонят основно олимпийски успехи занапред. За да се радва народът. Защото поне към момента странно, но точно от олимпийските медали най-много зависи общественото одобрение към работата на министъра.

Далеч по-важно е обаче Спортното министерство да осигури повсеместно прилични бази за спортуване. Не толкова на настоящите, а на бъдещите олимпийци – разбирай подрастващите.

И ако строителният плам не е достатъчен да огрее навсякъде, нека поне в предстоящото приемане на второ четене на новия Закон за спорта бъде намерен начин общините да бъдат задължени (или настойчиво и неотменно помолени) да заделят за детски спорт и за изграждане и поддържане на базите за него поне толкова, колкото дават за професионални клубове и отбори.

Рефренът „Няма пари“ вече не е актуален. Има пари за спорта, и то доста. Поне за хала на България. Или по-точно има за някои спортове.

Едва ли преди 20 години българският биатлон е разполагал с по-добри финансови възможности, та отгледа цяло златно поколение, начело с олимпийската шампионка Екатерина Дафовска?

Която сега ръководи федерацията. Не е имал толкова средства, разбира се. Но е имал кадри…

А когато говорим за финансиране на спортовете - манна небесна за едни спортове и гилотина за други, е добре занапред да имат решаваща тежест за размера на субсидията от министерството и осигурените собствени приходи от централите. Понеже някои от най-големите федерации са привикнали да получават яките пари без да им се налага да търсят допълнителни средства. И след поредния неуспех се снишават за няколко месеца до новото раздаване на късметите от държавната баница.

Там, където бизнесът влага пари има смисъл да дава и държавата. Това е знак за мениджърска активност и правилна работа. Където липсват частните спонсори – значи денят на съответните шефове на спортните централи основно минава във висене пред кабинета на министъра.

Целия коментар четете в BGsprint.com ТУК.

Харесайте BGbasket.com във Facebook