Паралелни реалности

Купата на България при жените вече има своя нов притежател. Това е отборът на Монтана 2003, който спечели трофея, след като победи Берое Стара Загора във финала. Тимът на Стефан Михайлов надигра своя съперник и заслужено взе отличието. Това, което оказа ключово влияние за изхода на срещата, не бе голямата разлика в класите, а опитът. Баскетболистките на Монтана 2003 взеха по-правилните решения във важните моменти, докато част от състезателките на Таня Гатева не издържаха на напрежението и това е нормално. За някои от тях това бе първи финал. Зарядът в подобен мач не може по никакъв начин да се сравни с двубоите между двата тима през сезона.

След края на финала отново бе повдигната и темата за чужденките и дали те помагат или пречат на развитието на българския баскетбол. Всеки неутрален зрител, който е гледал мача вчера, няма как да не е останал доволен от видяното. Двата тима играха на високи обороти, направиха много атрактивни отигравания и се бориха до последно за всяка топка. Въпреки че Монтана 2003 водеше през повечето време, до последните минути интригата бе жива и крайният победител не бе ясен. Атмосферата в залата също бе на ниво, а агитките от Стара Загора и Монтана не спряха да подкрепят отборите си.

Липсата на чужденки дори не се усети. Едва ли, ако в съставите на двата тима имаше по няколко американки, 18-годишната Гергана Иванова щеше да получи толкова много игрово време. Тя започна в стартовата петица на Таня Гатева и прекара на терена 28 минути. Талантливата баскетболистка оправда доверието и бе сред най-добрите за своя тим. Тя записа на сметката си 14 точки, 6 асистенции и 4 борби, преди да напусне за пет лични нарушения.

Това обаче е само малка част от пъзела. Едва ли някой се съмнява, че отбор, различен от Берое Стара Загора и Монтана 2003, ще стигне финал в първенството. Всичко друго би било сензация. Причината е, че в тези два отбора са събрани повечето от най-добрите български баскетболистки. Конкуренция няма. Единственият тим, който можеше да им се противопостави – Хасково 2012, вече не е на баскетболната карта. Останалите участници в първенството не са конкурентноспособни на фаворитите. Славия издържа по едно полувреме срещу Берое Стара Загора на полуфиналите за Купата, но дотолкова. Да не говорим, че в турнира участваха само три отбора, въпреки че в първенството са десет.

След мача снощи помощник-треньорът на тима от Стара Загора Георги Божков изрази мнение, че проблемът не е в чужденките. Според него липсват достатъчно класни български състезателки, за да се направят повече силни отбори, дори и да се появят спонсори.

Основен аргумент за забраната на чужденките бе, че трябва да се дава повече шанс на изява на наши момичета. Ако силите бяха сравнително равномерно разпределени, можеше и да се получи. Истината обаче е, че Берое Стара Загора и Монтана 2003 нямат конкуренция у нас и играят поредица от „протоколни“ мачове и само няколко истински дербита помежду си през сезона.

Интерес към мачовете между тези два отбора има, но почти никой не гледа какво става с останалите тимове. Много от тях не водят нормален тренировъчен процес и нямат подходящи зали, където да тренират или да провеждат мачовете си. Отбори играят по две срещи в рамките на по-малко от 12 часа, само за да спестят от разходите за пътуване. А колко зрители има в залата в 21:00 вечерта или в 10:00 сутринта, по-добре да не питаме…

Нужда от промяна със сигурност имаше, но може би не толкова радикална, защото разделението между отборите остана. Дори и без чужденки, Берое Стара Загора и Монтана 2003 са с класи над останалите тимове. Георги Божков е много прав, че дори и да се появи спонсор, той няма как да направи още един конкурентноспособен тим. В другите отбори в първенството играят предимно млади и неопитни състезателки, повечето от които, макар и талантливи, все още не са готови да се състезават на това ниво.

Никой не отрича ползите от липсата на чужденките, напротив. Всички бихме искали отборите в женското ни първенство да играят на високо ниво само с родни състезателки. Добрите чуждестранни баскетболистки обаче определено биха вдигнали класата. Броят им, разбира се, трябва да бъде сведен до минимум.

За да се вдигне нивото, трябва да има конкуренция. Израстваш, като се учиш от по-добрите. Ясно е, че за да има резултати, трябва време и правилна работа. По този начин обаче трудно би се повишил зрителският интерес или биха се привлекли спонсори. Мачовете между Берое Стара Загора и Монтана 2003 не са олицетворение на нивото на родния шампионат.

Преди началото на сезона съществуваше опасност женското първенство да остане с два или три отбора, което щеше да е абсурдно. Дотам не се стигна, но на практика в момента се получава точно това. Забраната за чужденките е наложена за общо три сезона и само времето ще покаже доколко това решение е правилно. Факт е обаче, че в женската А група са десет отбора, но пропастта между първите и останалите е огромна…