Йордан Иванов: В Италия 15-годишни играят при мъжете, а ние ги смятаме за малки

Преди дни талантливият баскетболист от школата на Академик Бултекс 99 Симеон Димитров участва на силен турнир за подрастващи в Италия. Той бе поканен от римския Стела Адзура, с който спечели и трофея. Със съдействието на пловдивския тим заедно с младия състезател пътува и неговия треньор Йордан Иванов. Пред BGbasket.com наставникът разказа за преживяването и сподели какво му е направило впечатление за работата с подрастващите в Италия.

„Пътуването до Италия беше полезно за мен, а мисля, че и за Симеон. Докоснахме се до ниво, което е близко до най-доброто, ако не и най-доброто. Имахме възможност да видим начина и методиката, по който работят, как е структуриран един клуб, с каква база разполага. По този начин установихме на нас какво ни липсва от гледна точка на организация и тренировъчен процес“, заяви Иванов пред BGbasket.com

Според него Симеон Димитров се е представил добре, но има още много върху какво да работи. „Представянето на Симеон беше прилично. Той даде всичко от себе си, но реално погледнато се сблъска с ниво, което не бе срещал досега. В България и на 14-годишни, и на 16-годишни, той не изпитва сериозни затруднения, докато играе. Там не беше така, дори при 15-годишните. Имаше проблеми в защита, както и при борбите. Разбра, че трябва да се играе много по-бърз баскетбол, а не с темпо, което е 40-50% от оптималната скорост. Беше много полезно за него. Той е интелигентно момче и ще си извади поуките“.

„Нивото на турнира беше много високо, нямаше нито един отбор, който да бъде по-слаб от другия. Във всеки тим се отличаваха по 4-5 деца, което при нас липсва. Скоростта, с която играят, се доближава до тази на нашите юноши, да не кажа и на мъжете, а тези момчета са на по 14-15 години. Има по няколко момчета в отбор, които отлично изпълняват стрелба с отскок, която при нас се усвоява едва на кадетска възраст Другата разлика е при играта един на един на висока скорост“, добави наставникът.

Той разказа и за разликата в тренировъчния процес у нас и в Италия. „Имах възможност да говоря с техните треньори и методисти. Едно тяхно дете от школата тренира между 5 и 6 часа всеки ден, като има една кондиционна тренировка и две баскетболни. Всяка възраст има мачове всяка седмица. Различното при тях е, че всеки набор си е отделна възраст, а не както при нас – по два или дори набора три при старшата възраст. Колко деца могат да получат игрово време? Според мен това е голям проблем при нас. При тях има отбор в четвърта дивизия, където играят момчета на 15-16 години. Те вече се състезават при мъжете, докато при нас още ги смятаме за много малки и перспективни. Изпреварват ни най-вече с тези неща – организация, база, интензивност в тренировъчния процес“.

Според Йордан Иванов голям проблем е отношението на много от младите състезатели у нас. „Техните играчи много търпят на критика. Един треньор може да се кара по две минути на играч, но след това състезателят става и опитва да изпълни всичко, което треньорът иска от него. При нас има играчи, които на всяка приказка са готови да дадат различен вид обяснение на треньора. Тук всеки има мнение, докато там важи само едно – това на треньора. Вече на 14 и 15 години състезателите у нас имат своя философия за играта, което допълнително пречи. Колкото по-рано го разберат нашите момчета, толкова по-добре за тях“.

В България съдийството често се превръща във водеща тема, дори и при мачовете на подрастващи. Според треньорът в Академик Бултекс 99 ключова роля имат и родителите.

„Гледах всичките мачове на турнира, които бяха над 20. Нямаше една забележка от съдията или предупреждение за техническо нарушение. И те правеха грешки, но нямаше враждебно настроени родители, които да псуват, докато при нас това се забелязва много често. Това съсипва атмосферата на един баскетболен мач, особено за подрастващи. Би било хубаво всички малко по малко да се настройваме към идеята, че съдиите грешат и не трябва всяка една тяхна грешка да приемаме толкова навътре и да реагираме. Играчите нямаха никаква комуникация със съдиите.

Родителите гледаха на баскетболния мач като празник, без значение дали отборът, в който играе детето им, води. Те приемат мача като забавление, докато тук гледаме на него едва ли не като на гладиаторска битка на живот и смърт. Това обременява много и треньори, и играчи, и президенти. Това е тяхната философия и може би затова са една от водещите страни в баскетбола. Промяната трябва да тръгне от нас, клубовете“, завърши Иванов.