Стъпка назад


Стъпка назад
(сн. Фейсбук страницата на Монтана 2003)
01-05-2018 17:48 | Мария Маринова

Навлязохме в решителната част от сезона. И докато мъжкото първенство не е било толкова оспорвано в последните години, при жените битката за титлата бе отдавна предрешена.

 

Предизвестеният победител

 

Монтана 2003 вдигна трофея, след като спечели финалната серия срещу Берое Стара Загора с 3-1 победи. Едва ли някой се е съмнявал, че точно тези два отбора ще стигнат до мача за титлата. Спортни центрове като Русе и Бургас, които имаха силни женски тимове, вече нямат свой представител в елита. По средата на сезона шампионът Хасково 2012 също преустанови участието си в първенството. За каква конкуренция говорим?

 

В началото на шампионата Монтана 2003 и Берое Стара Загора си размениха по няколко победи, но още на финала за Купата се видя, че баскетболистките на Стефан Михайлов са много по-опитни и съперникът им трудно може да им се противопостави. В един двубой – да, но в серия – едва ли. Със сигурност Монтана 2003 подцени опонента си в третия мач от финалната серия, но тимът на Таня Гатева също си заслужи тази победа. За повече обаче Берое нямаше сили, поне не тази година.

 

 

Липсата на конкуренция

 

В женската А група, освен Монтана 2003, Берое Стара Загора и Хасково 2012, през този сезон участваха още осем отбора. Те обаче отстъпваха сериозно по класа на останалите три. Като изключим победата на Славия срещу Берое, нито един друг тим от тези осем не успя да спечели срещу фаворитите. Изиграха се поредица от протоколни мачове, в които победителят предварително бе ясен, а единственият въпрос бе с колко точки разлика ще завърши срещата. За да се спестят от разходи за пътуване, отбори играеха два мача за по-малко от 12 часа – нещо, изключено в професионалния спорт.

 

Говореше се, че не може да има първенство само с три отбора, но и сега не е по-различно, макар на теория те да са повече. Да не говорим, че вече няма дори три, след заличаването от баскетболната карта и на Хасково 2012. Повечето от останалите тимове играят само с млади състезателки, за да могат да се класират директно за финалите на Държавното първенство за девойки.

 

 

Проблемът с чужденките

 

Новият формат на първенството е пряко свързан и със забраната за чужденки. Със сигурност трябва да се дава шанс на повече наши момичета, но за да имат някакво развитие, те трябва да играят с по-опитни от тях. Похвално е израстването на Гергана Иванова и Карина Константинова например, които най-вероятно нямаше да получат толкова игрови минути, ако на тяхно място се състезаваха американки. В България обаче няма толкова много български състезателки, за да се създадат няколко равностойни женски отбора. Как да очакваме тогава да стават конкуренти мачове и да има някаква интрига?

 

Зрителският интерес

 

За състоянието на женския баскетбол е красноречив и зрителският интерес или по-скоро липсата на такъв. Според данните от официалната статистика Монтана 2003 е отборът с най-висока посещаемост на домакинските си мачове през този сезон. В зала „Младост“ на двубой в женското първенство са присъствали средно по… 186 души. За сравнение преди година те са били 412. Правим изричната уговорка, че данните са донякъде субективни, но тенденцията е красноречива.  

 

 

Какво предстои?

 

Решението на Българската федерация по баскетбол да забрани участието на чужденките важи за общо три сезона, така че и догодина картинката няма да се промени сериозно. Президентът Георги Глушков изрази надежда, че от следващия сезон ще има поне четири силни отбора. За начало обаче трябва да се направи така, че да не се закриват вече съществуващите. Дори и с всичките му недостатъци, женското първенство би изглеждало по съвсем различен начин, ако в него се състезаваха също Дунав 8806, Нефтохимик 2010 и Хасково 2012.

 

В днешно време трудно се намират средства за развитие на женски баскетбол. Трябва обаче да има и желание. Много по-лесно е да опиташ да запазиш нещо, отколкото да го заличиш и после да започнеш от нулата.

 

Проблемът не е само в чужденките. Много отбори дори не водят нормален тренировъчен процес и не играят в собствените си зали, защото те не отговарят на изискванията. За да се развива даден спорт, освен работа в школите, трябва да има подходящи условия и материална база. В противен случай не можем да се надяваме, че клубният ни баскетбол ще бъде на високо ниво, а националният отбор ще е конкурентноспособен на останалите тимове в Европа.

__________________

 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Twitter

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


Тагове: А група - жени
Коментари
Резултати
Класирания
Други новини