Радостина Димитрова: Всички гледат с пренебрежение към женския национален отбор

Радостина Димитрова изпрати много успешен сезон. Тя стана шампион с Монтана 2003, спечели Купата и Суперкупата на България. Пред БНТ тя разказа как е започнала да се занимава с баскетбол, защо има негативно отношение към бившия й тим Берое Стара Загора и какви са проблемите в женския национален отбор.

Може да е изненада за мнозина, но Радостина Димитрова признава, че не иска да бъде сред титулярите. "Всеки, който ме познава като човек и като играч, знае, че аз давам енергия от пейката и вдигам отбора, ако е в лошо състояние. Или пък продължавам да го подкрепям, когато виждам, че те са на върха и са на гребена на вълната. Аз съм тази, която не иска да играе в стартовата петица. Един от малкото такива състезатели съм, но предпочитам да мога да вдигна отбора си и да му дам моето сърце, моята душа", заяви Димитрова.

Запитана дали е отишла и е казала на Стефан Михайлов, че не иска да е в стартовите пет, тя отговори: „Не точно, обаче ме е питал и аз съм казвала "Не, мерси!“

Радостина не иска да си спомня за миналото си в Берое. „Честно да ви кажа - моето минало с Берое не е особено хубаво, даже не искам да си спомням за него. Затова всеки път, когато бия Берое в голям формат или в обикновен мач, за мен си е огромна победа“, коментира баскетболистката на Монтана 2003.

Тя сподели как е започнала да се занимава с баскетбол и разкри защо не таи добри чувства към Берое. „С баскетбол започнах да се занимавам като много малка, в първи клас. Вече станаха 16-17 години и причината да започна беше моята сестра, която е пет години по-голяма и играеше навремето баскетбол. Тя дойде с една голяма оранжева грамота за топреализатор и аз казах, че искам същото. А за миналото с Берое, към което не искам да се връщам, то това е така, защото на мен никога не ми се даваше шанс, никога не са ме бутали, никога не са ми взимали интервю. Винаги съм блъскала за абсолютно всичко и имаше хора, които не ми даваха шанс, не ме харесваха. Единствената причина, поради която играх в Берое, когато бях там, беше защото всички си тръгнаха поради липсата на финанси, а не защото някой ми е повярвал. И това нещо на мен ми носи една горчивина и затова винаги гледам с едно наум към Берое.“

За предстоящите мачове с националния отбор на България Димитрова каза: „Тези мачове са мачове на честта, защото всички хора, когато чуят за женския национален отбор, гледат с една насмешка и с едно пренебрежение. Те си мислят, че по цял ден лежим, пием кафета и нямаме никаква работа в залата. Да, другите отбори така ни карат да изглеждаме, но това е, защото в другите отбори се работи, те имат условия. В другите отбори цяло лято се работи, а не ги оставят четири месеца на произвола на съдбата - ние се чудим в коя зала да влезем, с кой треньор да говорим, чий фитнес да посетим. Когато почнат да дават повече от федерацията като условия за професионални играчи, които да развиват индивидуалните си качества през лятото, тогава могат да търсят нещо по-голямо от нас. Когато знаем, че сме направили всичко, тогава нека дойдат младите и да заемат нашите места. Това е моето мнение. За тези мачове, които ще предстоят, ще дадем всичко от себе си, но в крайна сметка времето ще покаже дали ние трябва да сме там и да показваме лицето на България, или просто трябва се сменим", заяви тя.

Баскетболистката разкри, че има здравословни проблеми. „Хората са казали, че спортът е за здраве, но никога не са говорили за професионалния спорт. Защото аз съм на 23 години и имам болест на прешлените, която не се лекува. Прешлените започват да се стриват един в друг. Давам здравето си и плащам със здраве. А всички хора, които си мислят, че изкарваме някакви безбожни пари, нека знаят, че въобще не е така, защото след десет години не знам дали ще мога да ходя. В същото време идват някакви хора, които си стоят в офисите, и ни плюят, а те не знаят ние какво жертваме. Окей, сега спечелих златен дубъл, требъл, но аз се чудя през лятото какво да правя и говоря с треньора, за да ни даде да тренираме в зала „Универсиада". Виждате ли за какво става дума? Всичко се организира от нас. А после идват и ни казват, че не се борим и няма резултати. Дайте, за да може да има резултати! Не съм била много време в женския национален отбор, но достатъчно време съм била във всички гарнитури. Това отношение е към всички и с времето нищо не се е променило."

Радостина Димитрова сподели, че иска да завърши своето образование. „Мечтая да завърша, тъй като учех архитектура до 12-и клас. След това прекъснах във втори курс, тъй като животът ми се премести в Монтана. Сега точно това смятам да започна, искам да завърша висшето си образование. Защото едно е да си спортист сега, друго е, когато приключиш кариерата си на 33 години."