Боян Петров: Поставяйте си цели, а не върхове
Боян Петров даде интервю за брой 8 на списание СПРИНТ, който излезе през януари 2018 г. В него, вече стъпил на 10 от 14-те осемхилядника на планетата, алпинистът разкрива душата, амбициите и страховете си. Публикуваме го и онлайн в памет на големия човек и големия спортист Боян Петров.
Георги Филипов
- Ако 14-те осемхилядника, към които се стремите, са едно изкачване, къде се намирате сега?
- В момента сме в лагер 4, т.е. високо по склоновете, мирише ти на връх, усещаш, че е на една ръка разстояние, но има една цяла нощ, докато го изкачиш. Има и несигурност. Нощите ми преди върховете са не толкова настръхнали и безбудни. Винаги мисля, че шансовете за успех са 50 на 50. Тръгвал съм много пъти, не съм стигал – никога не си казвам, че ми е вързано в кърпа. Най-голямата ми трудност вероятно ще бъдат Еверест и Лхотце, т.е. два от четири върха ще бъдат трудни. Образно бих казал, че вече почти е съмнало над моите върхове, но още не е светло, за да се видят от всички.
- Кое надделява – успокоението, че сте свършили по-голямата част от работата, или мотивацията да довършите нещата докрай?
- По-скоро се натрупва умора. За това, че всеки път си представяш, че отново трябва да се върнеш в оня студ, в едни мизерни условия и че дълго време няма да си при близките си. Постепенно изчезва желанието да си го причиняваш още и още. Затова си казах: „Бояне, колкото по-бързо ги направиш, толкова повече има шанс да ги направиш, не трябва да спираш преди финала“. Поне петима алпинисти в момента имат между 9 и 11 осемхилядника и не могат да довършат колекцията. Според мен е заради натрупването на тази психическа умора. Значение имат и сроковете. Периодът за покоряването на 14-те осемхилядника е средно между 8 и 16 години. Аз съм си отпуснал десет години.
- Нямате много неуспешни експедиции. С какво си го обяснявате?
- Първите бяха по-неуспешни. Тогава допусках повече грешки. С времето намалих грешките, изградих си тактика на успеха и сега вече доста точно планирам кога да атакувам. Научих се търпеливо да чакам подходящия момент. Това вече е опитът на старото куче.
- Как Ви влияе срещата със смъртта?
- Винаги ми оказва влияние, защото срещите ни са прекалено близки. Буквално усещаш дъха на смъртта, когато катериш неосигурен по огромен склон и знаеш, че само с едно подхлъзване може да се отнесеш в отвъдното. Планините са пълни с паметни плочи и винаги, когато мина и прочета име, което съм познавал, оставям цвете. Откритите трупове обаче нямат място по склоновете на върховете и близките на загиналия трябва да направят всичко възможно, за да организират свалянето или достойно погребение.
Прочетете цялото интервю в BGsprint.com ТУК.
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в
Тагове: Боян Петров