Силата на личния пример


Силата на личния пример
(сн: BGbasket.com)
11-06-2018 16:13 | Мария Маринова

Казват, че личният пример е предопределящ при възпитанието на децата и формирането им като личности. Чудите се какво общо има това с баскетбола? Много!

 

Ще ви дадем и примери. Нямаше мач от финалната серия в мъжкото първенство между Левски Лукойл и Балкан, в който да не летяха бутилки – било то към игрището или между двете агитки. Случилото се на прекратения мач в София няма нужда от напомняне. Въпреки всички скандали и ескалация на напрежението, сезонът приключи нормално, а Левски Лукойл спечели титлата.

 

Време бе за финалите на първенствата при подрастващите. И когато всички се надяваха, че този път ще се говори единствено за баскетбол, това също не стана. Мач при 16-годишните момчета в Самоков бе прекратен, след като човек от публиката удари с бутилка един от реферите по главата. Ден по-късно двубоят бе доигран пред празни трибуни. Познато?

 

Секунди преди края на мача за третото място при 12-годишните момчета в Ботевград, дете на трибуните също хвърли бутилка към игрището, а след това за малко бе предотвратена и физическа саморазправа между хора в публиката. Момчето сбърка, спор няма. Замислихте ли се обаче кой още носи вина за действията му? За да направи подобно нещо, значи го е видяло някъде.

 

По време на същия турнир се стигна и до друга неприятна ситуация. На почивката на една от срещите дежурният представител бе принуден да премести група родители, седнали на централната трибуна, непосредствено зад секретарската маса. Той ги прати зад пейката на отбора им заради непрестанните им викове и обиди към съдиите и треньора на противниковия тим. Отговорът беше – „Ще се преместим, но пак ще викаме“.

 

Похвално е, че сте с децата навсякъде, за да ги подкрепите във важните мачове. Викайте, окуражавайте ги, но не по този начин. После да не се чудите на цветистия език, който използват някои от тях, въпреки че са толкова малки.

 

Децата имат нужда от подкрепа, но не изземайте функциите на треньорите, като непрекъснато им давате наставления къде да застанат или какъв пас да дадат. Случвало се е на мачове децата да се чудят кого да слушат – родителите или треньора си. Така не им помагате.

 

Категорично не слагаме всички родители под общ знаменател. Може би тези, за които говорим, са малцинство. Силно се надяваме да е така. Знаем обаче също, че някои от тях ще се разпознаят и със сигурност ще има сърдити. А следващия път, когато стане нещо подобно, помислете дали единствено децата имат вина…

__________________

 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Twitter


Коментари
Резултати
Класирания
Други новини