Дечо Коешинов: Баскетболът е в сърцето ми


Дечо Коешинов: Баскетболът е в сърцето ми
06-09-2018 10:25 | BGbasket.com

Дечо Коешинов не спира да работи за баскетбола, въпреки всички препятствия, които му поднесе животът. Той организира лично празненствата по случай 60-годишния юбилей на Вихър Айтос, а пред местния вестник "Народен приятел" сподели интересни мисли и впечатления.

 

Сега Коешинов се е отдал на възраждането на Вихър и върви напред с бързи стъпки.

 

"Всичко тръгна от Айтос. Запалих се по баскетбола покрай брат ми и треньорите, като започнем от Щелян Русев. Той беше първият, който ни събра, бях във втори клас. Спомням си стария стадион до поликлиниката - там започнахме т.нар. спортни тренировки, защото те не бяха толкова баскетбол. После играехме на площадката пред Спортната зала в градската градина, където имаше две баскетболни игрища с осем коша, а сега няма нищо, за жалост. Там се тренираше на времето. Смътно си спомням и баскетболната площадка, в близост до сегашния ресторант Хавай," сподели Коешинов.

 

- Кои бяха най-големите успехи на айтоския баскетбол?

- Мисля, че най-големите успехи на баскетбола в Айтос бяха по времето на нашите гарнитури - на момчетата от моята възраст и тези, които бяха след нас, набор 1975 година и 1976 година. Спечелихме осмо място на Републиканско първенство, след което станахме вицешампиони на България. Тогава, Айтос беше и домакин на Републиканското първенство, но тъй като залата беше малка, домакинствахме в бургаската зала Бойчо Брънзов. Бяхме 18-годишни, а на следващата година станахме четвърти. Беше време на изключителен ентусиазъм.

 

- Тогава ли специалистите оцениха Вашия талант в баскетбола?

- Сигурно и преди това се е виждало, но така или иначе, тогава започнах да играя в Бургас. Бях там четири години, после в Славия - София, където станахме шампиони, спечелихме купата на България. След това имам две години в Компакт - Димитровград и една година - в Брюксел, Белгия. Следващите пет години бях в Лукойл Академик, където спечелихме тричетири купи и шампионски титли. Завърших кариерата си в Ямбол.

 

- Колко години посветихте на баскетбола?

- Всички. Баскетболът е в сърцето ми. Реално, с друго не съм се занимавал. От дете до операцията ми, животът ми е свързан с баскетбола. Дори, във времето, когато се лекувах след операцията, пак баскетболът беше движещата сила в моя живот. Той е желанието ми и потребността да искам нещо да правя.

 

- Как се роди идеята да възродите клуба?

- Започнахме с Веско Владев, най-вече той. С една групичка от 14-15 деца. Дори бяхме решили през зимната ваканция т.г. да минем по училищата и да съберем още деца. Случи се много студено време, студено беше и в залата, затова отложихме за месец май. И около 15 май минах през училищата и последната група на детските градини. Изведнъж, както бяха 15, децата станаха 30, 40, докато стигнахме до 80. 83 деца беше последната бройка - помня я, защото поръчахме 83 тренировъчни екипа.

 

- Вероятно, личното Ви присъствие в училищата и Вашата известност е голямата причина за интереса на айтоските деца към баскетбола?

- Може би, но си мисля, че в тази възраст децата имат силно желание да се занимават със спорт. И то със спорт, който го е нямало в Айтос известно време, за тях - нов спорт за града. Може би, значение има и фактът, че техните родители знаят какво е баскетболът за Айтос. Родителите на тези деца са на възраст около и над 40 години - тогава когато много от тях са тренирали и играли, и когато баскетболът беше много популярен в Айтос. Във времето на техните детски и младежки години, в Айтос се говореше наймного за баскетбол, колкото и нескромно да звучи това. Така че няма как известността на този спорт преди години да не е оказала влияние върху родителите, когато децата са се прибрали вкъщи с бележките, които им раздадох, и на които пишеше: Баскетболен клуб - Айтос търси деца, които да тренират баскетбол. И това е било притегателна сила, за да съберем толкова много деца. През новата учебна година, мисля, че ще увеличим бройката. Много е важно, защото след това ще има деца, които да се откажат и това е естествено.

 

- Повече деца ще осигурят по-висока субсидия за клуба?

- Не сме тръгнали да мислим за субсидия. Това, което прави Общината - да ни предостави зала и дай, Боже, да е отоплена, и да можем да я ползваме - това е важното условие за клуба. Защото физкултурният салон на СУ Христо Ботев , независимо, че е найголемият в града, е малък за баскетбол. Затова, да имаме възможността да ползваме постоянно залата - няма подобро нещо от това. Няма поголям стимул за всички нас и за децата. Това е изключителна възможност за айтоския спорт.

 

- Клубът беше току-що регистриран, когато се захванахте с ремонти в залата?

- Да, Общината беше се заела да оправи една част от лошия под, впоследствие ние, по собствено желание като бивши баскетболисти, успяхме да боядисаме цялата зала, естествено с помощта на Общината, която закупи боята. Но трудът вложиха всички баскетболни хора, подчертавам - баскетболни хора, защото всичко беше направено с техния труд. Боядисахме залата, разчертахме линиите за баскетбол и за волейбол, монтирахме малки кошове, което за тренировките на малките деца е много важно. Имаше навремето такива в залата, сега ги възстановихме, направихме дори по-хубави - те са по стандарт 2.60 м, за деца до 10 години. За да не им е трудно на малките деца, когато стрелят в големия кош. Могат да се разочароват и даже да се откажат - на малкия кош с малката топка им е много по-добре. Това ги стимулира, попаденията ги радват - така се ражда любовта към този спорт.

 

- И накрая - интересно е да разберем, как бившите състезатели и треньори по баскетбол приеха идеята за възраждането на баскетболен клуб Вихър?

- Естествено, всички много се зарадваха. А когато видяха колко много деца има в блока на нашия клуб на шествието на 24 май тази година - всички бяха във възторг. При това, някои от децата не успяха да дойдат на празника - трябваше да минат със своите училища. А представяте ли си, ако бяха дошли всичките близо 80 деца... Имаме 23 момиченца, които почти всеки ден тренират. И са много по-послушни от момченцата. Вярвам, че когато има толкова запалени по баскетбола айтозлии от различни поколения, детската школа ще се развива, за да създаде ново златно поколение в баскетбола, с което градът ни да се гордее.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Дечо Коешинов, Вихър Айтос,
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи