Павел Маринов пред BGbasket.com: Не се отказвам от мечтите си


Павел Маринов пред BGbasket.com: Не се отказвам от мечтите си
Снимки: Тони Тончев и LAP.bg
08-10-2018 14:41

Въпреки, че се очкаваше капитанът на националния отбор Павел Маринов да прекара сезона в България, той бързо си намери отбор зад граница. 30-годишният баскетболист започна подготовка с Берое, но вчера потегли към Франция. Той ще облече екипа на втородивизионния Каен, а преди това отдели от малкото си свободно време, за да отговори на въпросите на BGbasket.com. Той коментира отборите в НБЛ, даде съвети на българските участници в Европа (б.а. Рилски спортист и Балкан) и разкри с какви очаквания заминава за Франция.

 

С оглед на отборите този сезон в НБЛ, как ти се вижда първенството? Левски Лукойл е сочен за абсолютен фаворит, но кои са основните му конкуренти?

За съжаление първенството изглежда както обикновен. Има 4-5 отбора на ниво и то на средноевропейско ниво. Кои са претендентите за титлата?! Както обикновено Балкан, който игра финал. Берое също, ако всички са здрави, отборът ще бъде на ниво. Рилски спортист е доста силен в последните години и отборът вече може да се каже, че има традиции в баскетбола. Нямам много наблюдения върху останалите отбори. Не искам да обиждам никого, но смятам, че Спартак Плевен и Черно море ще останат на последните позиции.

 

А дали няма да са Академик София и Черно море с оглед на младостта?

Може би да. Всъщност при Академик резултатът няма никакво значение, защото при тях се работи целенасочено и правилно. Този отбор е с традициите на Лукойл Академик. Не вярвам, че резултатите при тях са най-важни.

 

Те по-скоро ще гонят израстване.

Всеки трябва да гони израстване. Това е проблем в България. Хората търсят моментни, а не трайни резултати. Не бавни и сигурни стъпки напред, а "Охо намерихме едни пари, чакай да ги наместим за чужденци."

 

Всъщност проблемът не е ли, че когато спонсорите не видят резултат още първия сезон и се отказват?

Нямам такава възможност да стана спонсор, не знам какво си мислят хората с парите. Не знам как се случват тези неща, не съм на това ниво, аз съм просто играч. За съжаление парите от спонсори в България не са константна величина. Те идват, отиват си и са много свързани с резултатите на отборите. Според мен това не е правилно. Днес има 1 млн., утре 500 хил. и какво правим?! Трябва да има стабилност и да бъде приоритет на държавата. В Румъния например много пари от държавата се наливат в спорта. Но както и да е... Да се върнем на Левски Лукойл.

 

Нека да се върнем на темата.

Да, Левски Лукойл има много сериозен отбор на хартия. Проблемът ще е дали ще могат да се справят с характерите си. Има момчета, които са играли на ниво. Всеки има качества. Ако искат да играят добър баскетбол много от тях трябва да жертват от играта си, от цифрите си като статистика. На играчи с високи заплати и доказали се през годините няма да им е много приятно да не изглеждат силни в очите на обикновения фен. Това ще е много критичен момент.

 

 

Говориш така, все едно очакваш конфликти в Левски Лукойл.

Има много българи и не вярвам да има конфликти в истинския смисъл на думата. Но всеки си има характер и амбиции лично в себе си. Всеки иска да се докаже и това не се променя. Кой повече, кой по-малко, всеки ще дърпа чаршафа към него.

 

Струва ми се, че преди малко подцени Спартак Плевен. Отборът може би ще е доста неудобен съперник.

Не съм го подценил. Просто това е домакински отбор. В последните години в последния момент се прави отбор. Следя ги, имам приятели в отбора. Не се знае има ли пари, няма ли пари, до кога... Не вярвам да влязат в четворката.

 

А къде е Ямбол?

Ямбол си е Ямбол. Традиционно отборът също е домакински. Радващото там е, че треньорът Иван Чолаков се завърна начело на отбора. Липсваше авторитетът му по организацията в последните години докато беше в Парламента. Той е голям авторитет в целия град и носи отговорността за всичко в отбора. Докато го нямаше там не се знаеше кой какво прави, кой носи отговорност за последствията от нещата, които се случват. В последните години Ямбол загуби част от феновете. За него и за града това беше най-важното. Неговата философия за играта е следната: "Ние сме като актьори, това е един театър и трябва да играем добър баскетбол, за да ни гледат хората. Нали затова играем, за тези хора. Ние да играем правилно, а те резултатите ще дойдат." Събрал е хубави момчета, отборът ми хареса. Ще създават проблеми. Просто отборите, които са извън тази четворка, която споменах много трудно ще побеждават като гости. Това е разликата. Те ще си играят техния баскетбол при домакинствата, но във всяко едно първенството по-големите отбори побеждават навън като гости.

 

Най-тъжният факт през този сезон е присъствието на Черно море Тича с отбор от школата...

Това не е тъжно, това е срамно. Срамно е за този град с толкова много спорт, пари и популация, да няма баскетболен отбор особено при положение, че половината играчи от Лигата са от Варна. Във всеки отбор има по двама-трима от Варна. Те са си пръснали играчите и нямат пари да си вземат чужденци. Просто там има много гарги кацнали на клона и всеки го клати за себе си. Липсва авторитетът, който е Иван Чолаков в Ямбол. Варчев го плюха едно време, че е правил някакви шашми, но тогава имаше страшно много пари за школата. И покрай тази школа се наливаха и в мъжкия баскетбол. Като виждаш, че има деца, които идват отдолу на теб ти се дават пари и за мъжки баскетбол, за да може тези деца дас е развиват и да играят. Нещата са свързани. Това е като кокошката и яйцето. Аз така съм израстнал. Гледал съм пред мен и съм искал и аз да бъда на този паркет и да играя.

 

 

Започна подготовка с Берое, имаш повече наблюдения върху отбора, как ти се струва?

Отборът е интересен. И в Берое има кадри от Черно море. Момчетата са културни. Където и да съм бил всички са готини и еднакви. Просто всички се опитваме да си оправим живота със спорт, това ни е професията. В отбора има интересни момчета - световен шампион, канадец, който говори сръбски, типични американци. Единият от скоро в Европа и всичко му е странно, другият много възпитан и суператлетичен. За всички отбори е най-важното да се работи. Аз им казах да работят до май месец докато не свърши първенството и да вярват един в друг. Много е важно до последно да си възможно най-позитивен. Трябва да стоят позитивни, да си следват плана и да вярват в треньора, а резултатите ще дойдат.

 

Потегляш към Франция. Разкажи ни за новия си отбор.

Не знам почти нищо за отбора. От втора лига е, но с амбиции за влизане в първа. Някъде ми попадна статистика, че това е една от най-посещаваните зали в лигата. Има около 2600 места и 92% средно на мач са заети. Има много отбори в лигата и много атлетични играчи. Чисто баскетболно тук има четири отбора, които имат качества и съвсем спокойно могат да доминират там. Самият етикет на тази лига е много по-различен. Гледа се страшно много, коментира се, следи се. Тази популярност, която липсва в България, там е на много високо ниво. Залите са пълни. Като отиваш на мач, все едно отиваш на празник. Има песни, мажоретки, игри. Не мога да гледам докато имам мач, но чувам, че се вдига страшна шумотевица в залата. Франция е едно поле за изява. Смятам, че мога да поиграя още няколко години на ниво и не се отказвам от мечтите си. Няма да седна тук и формата ми да върви надолу с годините.

 

Може би в края на кариерата си ще се завърнеш в България?

Нямам нищо против да играя тук.

 

На кой отбор би отказал?

Бих работил с всеки за съответната цифра така да се каже. Там е въпросът, че има морални вреди, които се нанасят на някои отбори и е много трудни да се понесат. Ще откажа на всеки, с който не ме устройва. Много ми е трудно да работя с Левски. Не си представям, че мога да работя с този отбор на този етап.

 

Защо? Какво не ти харесва там?

Нямам нищо против момчетата. Нямам нищо против треньора. Просто цялата организация... Има твърде много хора в този отбор, които знаят много за играта... Никой не си знае мястото. Така мисля аз, това съм наблюдавал отстрани. На пейката има десет треньори, има минимум един треньор в публиката, до треньора има един президент и ако направиш нещо, после трепериш какво ще става. Има много напрежение и се създава изкуствено напрежение в този отбор. Поне, когато бях в Лукойл Академик беше така.

 

 

До къде могат да стигнат българските отбори в Европа?

Тези първенства са много странни. Въпросът е на приоритети. Катая е много сериозен отбор с традиции. Баскетболистите на Рилски спортист не трябва да мислят за разликата, трябва да играят баскетбол, да са освободени психически и да не гледат таблото. Ако четвъртата част има някакъв шанс да се атакува тази разлика, да го мислят. Не можеш да започнеш да гониш разлика от първата минута. Трябва да играеш баскетбол, не трябва да мислиш за резултата. Имат шанс да продължат, винаги има шанс. Ако имат желание, глад за игра, ритъм, могат да го направят. Търпението и работата са в основата на успеха. Рилски трябва да играе много здраво в защита и да си използва качествата си в нападение. Всеки може да вкарва в тази игра. Въпросът е да можеш да пазиш този, който има няколко начини да вкара. Защитата е основата. Много хора говорим за това нещо, но много малко го осъзнават. Относно Балкан, треньорът трябва да държи играчите си на земята. Трябва да се подготвят за мача психологически и баскетболно. Въпросът е на приоритети. Трябва да се използват дълги ротации, да играят всички играчи, а не само основните, за да може да са свежи.

 

Какво е твоето състояние? Имаше една контузия в коляното...

Добре съм. Много странна контузия. На резонанса ми казаха, че съм получил някакъв удар в горната част на коляното. Вече тренирам и играя. Беше ми оттекло коляното една седмица. Никога не съм имал проблеми с колената до момента и ми беше много странно. 

 

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Павел Маринов, Каен
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи