Не искам да съм част от цирка, искам да няма цирк


Не искам да съм част от цирка, искам да няма цирк
30-10-2018 17:00 | Мария Мицова

Докато се опитваме да съхраним някакъв минимално положителен образ на този спорт, докато се опитваме да пазим добрия тон, докато се опитваме да стоим далеч от тъпотиите. Все някой ще се намери да ни вкара в неговия филм. Мерси, но както казват на Запад (по-запад от Сърбия) - not my circus, not my monkeys.

 

Ние в BGbasket.com отказваме да сме причината и следствието на някакви измислени скандали и продължаваме... напред.


Ще търсим нещо хубаво и позитивно в играта, на която разказахте играта в последните вече много години. Преди време бях казала, че намирам вина във всички, които се въртят около баскетбола, включително и в медиите, за неговите проблеми.

 

Но не, извинявайте. Аз лично от моето си име, правя всичко, което мога, и повечето от вас, които четете това, го знаете. Ако всеки правеше, каквото може, до предела си, и се опитваше да помага на другите опитващи се в този спорт... Ехеееееее. Искаме играчите да си помагат на терена, караме им се, когато не го правят, а ние другите около тях, ние как си помагаме един на друг?!

 

Ставаме за смях всички, добре че никой не се интересува от баскетбол в България. Ама никой. Рейтингът на тв мачовете, стотината гледания на живите излъчвания в Интернет са ви най-точната картинка. Изобщо не говорим за празни седалки.

 

Аз не искам да съм част от цирка, искам да няма цирк!

 

Отдавна никой в тази държава не може да работи в баскетбола за слава. То и пари няма. Така че защо работим според вас всички? От чиста страст.

 

И аз лично се смятам за страшна късметлийка, защото работя за нещо, което обичам. И ще продължа така, и междувременно ще бърша и аз сълзите на децата, и ще им връзвам връзките, и ще им нося лед и тейп, докато мога. И ще ги уважавам, когато се трудят. И ще ги бутам, когато не се. И ще ги хваля, когато го заслужават. И ще им се карам, когато го заслужават.

 

И всички само се надяваме, да ни уважават и нас поне малко накрая. Защото както сме тръгнали, уважението скоро ще е дълбоко забравена ценност в баскетболната "общественост". Няма как да искаме децата да уважават треньорите си, а оттам и съотборници, съперници, странични хора, когато всеки ден им показваме другото. Личният пример, хора, личният пример.

 

Играчите ви ще станат такива, каквито ги направите, вие, родителите, вие, треньорите, вие, ръководителите, вие, останалите, порасналите вече баскетболисти.

 

Защото всичко се знае, всичко се разбира, и сме твърде малко, за да си пречим и самоизяждаме... Няма да остане нищо накрая.

 

Моля ви само, не се припознавайте в този текст, защото не е, повтарям, не е насочен към конкретно лице, а към много,... към всички.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи