Станислав Говедаров - за разочарованието и решенията


Станислав Говедаров - за разочарованието и решенията
(Снимка: НБЛ)
14-04-2019 12:00 | Мария Мицова

Феновете на баскетбола в България със сигурност са забелязали отсъствието на една от ярките фигури в родното ни първенство Станислав Говедаров от състава на Ямбол в последните няколко кръга. За последно капитанът на Ямбол игра на 22 март. Ден по-рано Дисциплинарно-административният съвет (ДАС) на НБЛ наложи глоби за 1350 лева на отбора, а на Говедаров – 500 от тях. Причината – техническо нарушение от предшестващия кръг, от мача с Левски Лукойл.

 

Двубоят на 16 март в зала „Диана“ е и разковничето на следващата история. Ръководен от съдийска тройка Венцислав Великов, Искрен Манолов, Станимир Русев, мачът завърши с победа на Левски 78:75, с тройка в самия край и много дискусионни ситуации в последните минути.

 

Техническото нарушение на Говедаров е в по-ранен етап на мача.  По неговите думи, в ролята си на капитан, той търси обяснение за съдийско отсъждане. Без предупреждение – техническо. И следва глобата от 500 лева. Глоба, която изненадва най-опитния играч на Ямбол и която  е удържана от заплатата му. Без обяснения.

 

Болката не е за парите, а за отношението към играч, дал десетки години от живота си за Ямбол. И затова, че треньорът не застава зад гърба му в този момент. Ето и как коментира ситуацията той: "Това е най-важното-отборът. Нищо и никой не е по-важен, но не на всяка цена. Цена да преглътна достойнството си не искам да плащам. Очаквах реакция, някаква, каквато и да е от Иван Чолаков, да се застъпи, да застане зад отбора и да каже, че не е редно една организация, градена с години, да получава такова непрофесионално отношение. Да каже, че не е редно, заради отбора, играчите и публиката, заради всички, заради мен. Аз, който съм влизал да играя мачове с всевъзможни травми, болежки и в състояния на тялото, които са изненадвали дори лекарите в отбора, когато ги имаше. 16 години зад един отбор, долу-горе толкова и зад един треньор и в конкретен момент зад теб няма никой. Обидно е..."

 

От този ден нататък Станислав не е стъпвал в залата, а Иван Чолаков не го е търсил...

 

Потърсихме Говедаров, не само за да обясни какво в действителност се е случило и защо вече не е част от Ямбол, а и да коментира думите на Чолаков, че това е краят на кариерата му.

 

„Кариерата на Говедаров е дотук, но този сезон – решението ще бъде само мое. Не искам думи, които трябва да кажа аз, да излизат от устата на други хора. Винаги съм давал сърцето и душата си ямболския баскетбол, така е било и така ще бъде."

 

Историята не е само черно и бяло.  И не датира от днес. Обидата е в това, че съдиите остават безнаказани, независимо от действията си, че трудът на играчите, особено в по-малките отбори, не се зачита, в това, че когато очакваш треньорът ти да се бори за теб, ти е обърнат гръб..

 

„И след това вместо да скочи, да отиде до София, да ни защити, г-н Чолаков какво направи... Независимо дали ще има последствия, това показва че имаме гръб и кауза, за която да се борим и да играем. Виждаме че някой гледа и е оценил старанието и че усеща болката от загубата. А загубите болят еднакво и след 500 мача, повярвайте, даже повече."

 

 

Още една история от него, която трябва да бъде чута: „Преди няколко седмици играхме с Рилски спортист и Юджийн Харис през цялото време обиждаше нашия гард Дарин Иванов. Наричаше го „бял боклук“, „ще ти махна главата“ и подобни. Мартин Хорозов бе там, на един метър и чуваше всичко. Накрая когато защитих Дарин и му казах да млъква, получихме двойно техническо... Защо? За да ги оставяме да ни обиждат момчетата, нашите български момчета, насред дома?! Събраха се доста неща, мисля че трябва да се дискутира. Само в диалога се ражда истината и нещата могат да тръгнат нагоре."

 

Най-голямата критика е към съдиите. И идва от играч с над 500 мача в елита, който си признава, че си изпуска нервите никак нерядко. „Но винаги си признавам, когато сгреша. Да, паля се много, много, но това е, защото съм най-големия фен на баскетбола на терена. И винаги намирам сили да кажа, когато не съм бил прав. Само ние си знаем колко труд сме хвърлили, колко тежко ни е било, а те се подиграват с този труд. Какво ще се случи, ако Левски загуби някъде?! Нищо, точно така, но защо тогава ни се отнема нещо, което сме си заслужили с играта си?!“

 

„Не може всички технически нарушения да се мерят еднакво. Трябва да се гледат мачовете от тази Дисциплинарна комисия, да се види за какво са отсъдени, ако има нещо сгрешено, да се степенуват. Не може за реплика и за други прояви да има еднакви санкции. Но е трудно, трябва някой да работи, да гледа всички мачове от кръга...“

 

„Както нас ни гледат, наказват, глобяват, така и съдиите трябва да носят своята отговорност. Това е истината за отсъствието ми от паркета. Не е лесно да се гледа отстрани. Особено за човек, отдал голяма част от съзнателния си живот на тази игра, но имам своето достойнство и искам да си го запазя. Не искам подигравки, искам феърплей, много хора забравиха тази дума и жалко. Искам като ме победят да ме бият с баскетбол или да ме надхитрят."

 

"Искам треньор, който не ни погребва веднага във войната, а истински пълководец, на който не му е все тая за войниците си и знае как да воюва."

 

Най-интересното е, че след всичко преживяно, на Станислав Говедаров още му се играе баскетбол. Още милее за тази игра. Още вижда нейното бъдеще в България. За разлика от много други...

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Ямбол, НБЛ - мъже, Станислав Говедаров
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи