Понякога не знаеш какво печелиш, когато губиш


Понякога не знаеш какво печелиш, когато губиш
(Снимка: BGbasket.com)
24-05-2019 13:00 | Мария Мицова

Понякога, когато губиш, ти всъщност печелиш. Англоезичният свят го нарича blessing in disguise - нещо като скрит късмет, или нашето всяко зло за добро.

 

Това ми изплува в съзнанието след края на финалния турнир за юноши. В действителност, съм убедена, че въпросният финален двубой, а защо не и целият турнир, повече ще помогнат на игралите в него с тези резултати, отколкото с други.

 

Но да започнем отначало - още в първия ден и голямото разочарование за Шампион 2006 и победата след съдийска грешка за винаги борещия се до последната секунда Тунджа Ямбол. И урок за всички - понякога трябва да имаш и късмет, и животът просто не е справедлив.

 

Цялата група А придоби различно звучене от тази загуба на един от най-прогресиращите отбори през сезона Шампион, а големият печеливш бе Левски. Който в един слаб сезон, със състав от по-малки играчи, стигна до бронза. Като си говорим, че трябва късмет, наистина е така, когато нещата се решават в последния миг.

 

Група Б изглеждаше още по-завързана, след успеха на Рилски спортист в първия ден срещу ЦСКА и драмата между Шумен и БУБА. Тук разочарованието остана за Рилецо, завършил съвсем близо до полуфиналите и показващ силни игри цял сезон. ЦСКА, също с много млад състав, включи своята специфична енергия от последния мач в групата, за да продължи напред и не бе далеч да повали Черно море още на полуфинал.

 

И стигаме до двата най-добри клуба при подрастващите в последните години, "моряците" и преди това.

 

Някак логично бе тези два състава - Черно море и БУБА да са на финал - с опитни играчи във върхов набор, абсолютни лидери в редовния сезон. Двата състава се разминаха на финал за Купата на БФБ, но този път вече нямаше накъде.

 

Докато БУБА си беше взел поуките и се бе подготвил след онзи турнир в Шумен обаче, варненци от позицията си на фаворити подцениха ситуациите, и в полуфинала, и на финала. Дори Шампион не им се даде лесно в последния мач от групата, но на младите таланти така и не им светна лампичката. Вероятно обратът срещу ЦСКА на полуфинал им даде още повече грешни очаквания, че могат всичко.

 

А БУБА бавно, спокойно и методично си трупаше разликата. Много солидното подкрепление под коша като Николай Михайлов бе точно това, от което столичани се нуждаеха, онази малка съставка, която допълни пъзела за титлата.

 

Както казахме - Понякога, когато губиш, ти всъщност печелиш. Така и с Черно море, чийто играчи със сигурност могат повече да спечелят с поуките от това поражение, отколкото биха с купона след един успех. Да, за тези, за които това бе краят на баскетболния път, със сигурност е една идея по-тежко. Но ако се замислите, урокът е за цял живот - когато си на върха, трябва да поддържаш това всяка минута, всеки ден, и на терена, и извън него. И трябва да удряш съперника от самото начало.


За БУБА победата бе много, много важна, в момент, в който със сигурност някои играчи имаха своите колебания накъде е пътят им. Успехът ще им помогне повече, отколкото хората виждат на повърхността, и не значи само радост и шампанско.

 

Гледащите от страни няма да знаят, че някои от вас пропуснаха изпращането си преди баловете, че не можахте да изнесете знамето в училище за един последен път, или че сте преживели само преди дни най-голямата загуба в живота си. Така ще е винаги, отстрани всичко е лесно, но идва с цена.


Генерално, пътят сега започва. За всички - и за загубили, и за победители. Макар че, пътят за доста голяма част от играчите на това републиканско и догодина може да ги отведе на същото място, защото повечето от тях дори не бяха във върхов набор. Но за тези, за които това бе последен мач при подрастващите - страшно няма, но няма и лесно. Всичко е яко бачкане.


Накрая ще завърша с някои от големите звезди на това първенство, завършили без медали, просто защото бяха нещо толкова приятно за гледане: Александър Матушев, благодаря ти от сърце, че си ти, Виктор Серафимов, минаващ през стени в мачовете и минаващ по стотици километри за да бъде на тях, и Емилиян Грудов, който беше навсякъде за ЦСКА - те тримата го заслужиха, защото бяха себе си във всеки мач от финалите от началото до края. Само напред.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: юноши U19, Финали за юноши U19
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи