През розовите очила нещата се виждат така


През розовите очила нещата се виждат така
(Снимка: FIBA.com)
20-06-2019 18:29 | Мария Мицова

Вестта, че Любомир Минчев отказва да продължи като старши треньор на България дойде като изненада за много хора. Може би заблудени хора, но пак - доста на брой.


Някакси вътрешно отдавна носещите розови очила в баскетболните среди, виждаме именно Любо Минчев като най-точния вариант да води точно този набор от състезатели. В това отношение напълно споделям мисълта на Георги Глушков - не ми минаваше през ума, че може да се откаже.


И изведнъж - отново в трета глуха и ново търсене, и ново избиране, и нови нагаждания.


Още не знаем има ли конкретна причина за решението, но основното, което витае във въздуха - липса на подкрепа от страна на членове на УС, честно казано, на мен не ми е достатъчно... За каква подкрепа говорим - финансово горе-долу нещата се осигуряват, опитите за Везенков и Бост са непрекъснати, та, за каква подкрепа - морална ли?!


Никой не работи в пълен комфорт, а и както обичат да казват, нищо голямо не се ражда от зоната на комфорта. Просто трябва да вярваш в себе си и качествата си, в отбора си, защото те са хората до теб в битките, не останалите.


И преди съм отбелязвала, но да припомним - дори не е нужно да се харесваме, за да работим заедно, за да се постигат резултати. Да, приятната атмосфера помага много, но в никакъв случай не е условие №1. Трябват професионализъм и отдаденост, отговорност. ОК, вероятно някои от тях липсват в родните управници, но и въпреки това, да се откажеш като национален треньор заради тях?! Като треньор на твоите си момчета?! Не знам. Каквото и да се е случило зад кулисите, за да предизвика това решение на Минчев - съберете се, кажете си нещата в очите, карайте се, каквото е нужно, за да изгладите отношенията и обърнете новата страница.

 

Най-логичната причина за отказа би била нуждата от почивка - и психически, и дори физически сезонът, последната година и половина бяха супер изтощителни за Любо Минчев. Всеки има нужда от това да остави малко нещата на заден план. Но фактът е, че има време за почивка, никой не натиска нито него, нито играчите, да играят това лято. За да се възстановят всички, да вземат глътка въздух, пък било то и за сметка на откази за силни контролни мачове.


Няма и чак такова напрежене. Всички искаме да играем на Европейско, но в крайна сметка, всички и приемаме факта, че е вероятно и да не играем на следващото. Важното е да има онази искра, от мача с Франция.


Има и настроение. Играчите уважават Любо Минчев, познават го, вярват в него. И тези, които сега води, и поколението след тях, изпитва респект към него самия. Все неща, които не стават изведнъж.


По всички гореспоменати причини, не намирам логиката в решението. И се надявам, където и да почива в момента, Любо Минчев просто да се върне с различна нагласа и да премисли.

 

Да, аз винаги гледам напред, а не назад, било и с розовите очила. Назад няма нищо, което да има нужда от гледане. Това е.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи