Това бе Славчо Бояджиев

Снимки: БФ Баскетбол

От БАСКЕТБОЛЪТ – ИГРАТА НА ЛИЧНОСТИТЕ - Алманах на Българския Баскетбол

Редки са случаите, дори и в световен мащаб, когато един спортист успява да се реализира на високо ниво като състезател, а
след това и като треньор. В нашия баскетбол „двойните победители“ са съвсем малко и Станислав Бояджиев е един добър пример. Бързо крило с добър поглед върху играта и отлична стрелба, с впечатляващо прецизно позициониране в защита.

Изиграва 113 срещи с екипа на националния отбор. Участва на олимпийските игри в Мексико през 68-а, което е и последното присъствие на наши баскетболисти на най-големия спортен форум.

Треньорската му кариера започва малко насила. През 1976 година федерацията взима решение – за нашето първенство в отборите да няма повече от двама играчи над 28 години. В състава на „сините“ тази възраст са преминали центровете Атанас Голомеев и Христо Дойчинов. И защото класните високо ръстови играчи винаги са кът, се стига до пенсионирането на Станислав. Той е принуден да се захване с треньорска дейност. Първоначално плановете са да поеме мъжкия тим на „Левски-Спартак“, но променят решението и го назначават начело на женския състав. Бояджиев попада „на точното място в точното време“, като за десет години печели със „сините“ дами всичко възможно. Пет шампионски титли на България, пет купи на страната, две европейски купи „Ронкети“, и разбира се – най-ценният трофей, влизал някога във витрината на клуба – Купата на европейските шампионки.

Специалистите са категорични, че да работиш с жени е по-трудно, но за Станислав това не важи. Той бързо намира общ език с момичетата. Озаптява по-тежките характери с правила, които са забавни за баскетболистките. Успява да убеди Петкана Макавеева, че вместо да се кара със съдиите, трябва да бъде добрия пример в отбора. Въвежда нова схема за премиране на състезателките си – не за отбелязани точки, а за борби в нападение, отнети топки и асистенции. Прилага глоби за закъснение, но в същото време ги опростява при победа с над 100 реализирани точки или ако съперникът вкара по-малко от 50.

Момичетата играят не само за себе си, а за отбора и за треньора.

Първата купа „Ронкети“ през 1978-а идва след изключително драматичен развой на сезона за „Левски-Спартак“. По-голямата част от състава е в отпуск за майчинство, опитните липсват, с изключение на Надка Голчева. Отборът е изграден около нея и достига финала срещу абсолютния фаворит „Слован“ (Братислава). Пасивът стига и до 17 точки, но тимът на Бояджиев не се предава и след кош в последната секунда взима драматична победа с 50:49. Година по-късно успехът се повтаря отново с половин кош разлика – 70:69 срещу „Марица“ (Пловдив) в единствения български финал на турнир от такъв ранг.

Върхът безсъмнено е Европейската купа на шампионките през 1984-а. До този звезден миг „Левски-Спартак“ вече е изградил авторитет на един от водещите отбори на Стария континент. По пътя към трофея „сините“ преодоляват страхотна съпротива. На четвъртфинал се справят с германския „Агон“, който година по-рано е финалист. Съставът им е изграден основно от американки. Първият мач българките губят с 3 точки, но на реванша в София триумфират с 22 точки. Следва полуфинал със „Славия“ (Прага. Нашите печелят в първия мач като гости с 4 точки, но ответния мач е изключително кървав. На полувремето гостенките водят със 7 точки. Само Бояджиев и момичетата му знаят какво се е случило в съблекалнята, но след почивката българките са преобразени и правят предпоследната крачка. Отборът на Славчо Бояджиев е на финал срещу шампионките от „Виченца“! Мачът е в Будапеща навръх международния ден на жената. „Сините“ летят по терена, не оставят никакъв шанс на съперничките и ги детронират след 82:77.

В следващите години кариерата на Славчо Бояджиев се развива доста бурно. През 1987-а той заминава за Кувейт, където води мъжкия тим на Кейтан. Следва краткотрайно завръщане в „Левски“, преди да отиде в Кипър при Иван Ценов в ЕНАТ. През 1992-а той е поканен за треньор на „Кремиковци“, поема отбора на пето място и с него прави дубъл – печели титлата и купата на България. Въпреки триумфа, има несъгласия с работодателя и решава да замине със семейството си за Франция, където изкарва 10 години като треньор на „Тулуза“. Вкарва отбора от трета, през втора, в първа дивизия, печели и купата на страната. През 2002-а семейни причини го връщат в родината. Една година тренира женския тим на „Славия“, води и школата на клуба....

Едва ли има спор, че Станислав Бояджиев е най-успешният треньор в историята на „Левски“ и един от най-изявените наши специалисти в женския баскетбол, но въпреки успехите си, той не получава доверието на родната федерация, за да оглави националния отбор.

В средата на 90-те години на миналия век е назначен, но изглежда съвсем бутафорно. Научава от пресата, че е треньор на България, никой от федерацията не си прави труда дори да му съобщи, че името му е обсъждано. Естествено Бояджиев отказва поста. В началото на новия век той става консултант на подрастващите, после подава кандидатура си за женския тим, но отново е пренебрегнат... И застава в редицата на българите, признати в света и позабравени в собствената си родина.

СТАНИСЛАВ БОЯДЖИЕВ
Роден на 15 юли 1945 г. в София.
Пост: крило.
Състезателна кариера
„Армеец“ (София): 1963-1965, „Локомотив“ (София): 1965-1969,
„Левски-Спартак“: 1969-1976.
Шампион на България: 1966; вицешампион: 1969, 1970, 1971, 1974, 1975; бронзов медалист: 1967, 1972.
Носител на купата на България: 1966, 1969, 1971, 1972, 1976.
Участие на олимпийски игри: 1968 (10-о място).
Изиграл 113 мача с екипа на националния отбор.

Треньорска кариера
„Левски-Спартак“: 1976-1986, 1989-1990, „Кейтан“ (Кувейт): 1987-1988, ЕНАТ (Кипър): 1990-1991, „Кремиковци“: 1992-1993,„Тулуза“ (Франция): 1993-2002, „Славия“: 2011.
Шампион на България: 1980, 1983, 1984, 1985, 1986, 1993, вицешампион: 1979, 1982, 1989, 1990.
Носител на купата на България: 1980, 1982, 1983, 1985, 1986, 1993.
Носител на купата на Франция: 1994.
Треньор № 1 на „Левски“ в женския баскетбол.
В топ 5 на най-добрите баскетболни треньори в България.
Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор.
Образование – висше.