Драгомир Иванов: Едно дете има ли желание, треньорът може да му даде много

В Айтос вчера отбелязаха 70-ата годишнина на доайена на баскетбола в града Драгомир Иванов – Дъгата. По този повод от БК Вихър направиха специално интервю с него, в което той говори за първите си стъпки в спорта, успехите на баскетбола в града през годините и работата с подрастващите.

- Здравейте г-н Иванов, и честит юбилей! Айтозлии свързват името Ви с успехите на баскетбола в Айтос. Колко от Вашите 70 посветихте на любимата игра?

- 55 години отдадох на баскетбола и до колкото мога - продължавам...

- Ако се върнем в началото - кога за първи път хванахте в ръце баскетболна топка?

- През далечната 1965 г., бях в VІ клас. В нашето училище „Христо Ботев“ имаше училищни първенства. Под ръководството на учителката по физическо възпитание Иванка Петрова имахме баскетболен отбор, който се състезаваше на тези първенство. В отбора бяхме с моя приятел и съученик Гаро, с който сме учили заедно 11 години. С него сме астрални близнаци - родени сме в една година, на един и същи ден - 17 февруари. През тези години, треньор по баскетбол на юношите и мъжете във Физкултурно дружество "Вихър" - Айтос беше Иван Топалов. Млад треньор, току що завършил ВИФ. Под негово ръководство тренираше едно уникално баскетболно поколение - Злати Костов - един от най-добрите, светла му памет, Иван Ченгелиев, Сънито, Васил Андонов и още талантливи играчи. Не мога да изброя всички, със сигурност ще пропусна някой. Бяха железни млади хора. Десет години по-късно бях вече треньор към дружеството на второто успешно баскетболно поколение на Айтос. И така, с любов към баскетбола, отдадох на играта повече от петдесет години...

- Занимавахте ли се с нещо друго през всичките тези години?

- През 1992 г. закриха ФД "Вихър", 13 години работих в Лукома - до 2015 г, когато на 65 г. се пенсионирах. Но и през това време поддържах тонус и форма - играех, спортувах. Много от моите възпитаници ме срещаха и питаха: Няма ли да направите нещо, няма ли да върнете баскетбола в Айтос? Преди пет години стигнахме до решението това да стане. А през последните, вече четири години, с Дечо Коешинов и Веселин Владев започнахме от нулата да възраждаме баскетбола в Айтос.

- Сега на каква възраст са децата, които тренирате?

- Аз поех мъжката част. Имам две групи момчета - от ІІ до V и VІ клас. Началото беше трудно, но вече имаме успехи. Участваме на състезания в Бургас, Ямбол, Стара Загора. И всичко това, благодарение на прекрасната Спортна зала „Аетос“, която ползваме с всички възможни удобства за тренировки и турнири. Пет турнира сме провели. Колегите, които водят отбори, са възхитени - чисто, удобно, красиво е. Зала-мечта.

- Кои са най-ярките Ви спомени от успехите на айтоския баскетбол?

- През 1977 г. провеждахме градско първенство. Оттам отборът ни отиде на окръжно в Бургас. Представихме се успешно, оттам - на първенството на Южната зона и на националните финали. Важно е да се знае, че тогава в цяла България имаше 15 спортни училища, със специализирана баскетболна паралелка. Те имаха много силни отбори, а ние - отбор от един малък градец и всички състезатели от едно съвсем обикновено училище – „Христо Ботев“. Аз, като съвсем млад треньор, и много амбициозен, тренирах едно златно поколение. Това е поколението на Веселин Владев. Тренира при мен в продължение на три-четири години. Водя аз момчетата на финалите в Ботевград, а там отборите на спортните училища, на ЦСКА, на Пловдив, Варна, Ямбол, все от големи градове. Респект. Започва състезанието - първа победа, втора, трета победа, вече ни гледаха по съвсем друг начин. Така от 12 отбора, станахме седми в националното класиране. А Владев беше признат за най-добър състезател на турнира. Искаха го от Пловдив, от Варна, от ЦСКА. Но той остана в Айтос. Беше блестящ в отбора на кадетите в 8-9 клас.

- Айтос тогава има и мъжки отбор?

- От 1975 г. до 1990 г. мъжкият отбор беше много успешен - състезатели като Гугалов, Дживанов, Федя, Салчев, Станчо Костов, Гаро, Иван Радев, Диаманди Симеонов бяха много силно ядро на отбора. В Айтос идваха отбори от цялата страна. Играехме на баскетболното игрище до тогавашното кино, на сгурта. Публиката се трупаше, някои чакаха отвън да се освободят места. Баскетболът имаше стотици фенове в Айтос. Бях и състезател, и треньор тогава. Това беше първото поколение. Второто беше поколението на Дечо Коешинов, в годините 1987, 1988, 1989-а. И с това поколение минахме през Бургас, бихме спортните училища на Бургас, Ямбол, Пловдив, и отидохме на финалите в Благоевград. Там Дечо Коешинов буквално „изгря“. Обявиха го за най-добър реализатор. В осми клас започна тренировки с националните кадети, след това - при мъжете. В продължение на 12-13 години беше в елита на националния ни баскетбол. На 26 години беше гард в националния отбор на България. За мен, Веско и Дечо са хората, които доказаха, че Айтос създава невероятни таланти, че са уникални състезатели, които могат да играят модерно...

- Вие сте бил техен треньор - как се създават големи спортни таланти в един малък град?

- С много труд, и всеки ден в залата. Условието е едно дете да има желание, а има ли желание, треньорът може много да му даде. Баскетболът възпитава дисциплина, сила, мисъл, организираност. Ние бяхме едно голямо семейство, с грижа един за друг. Заедно се радвахме, заедно преживявахме. И днес като ме срещнат моите приятели, които преди 40 години тренирах, питат: Как сте, тренер? Това ме зарежда с енергия.

- Има ли идея треньорският екип на БК Вихър - Айтос да сформира отбор на юноши, младежи, мъже?

- 20 години нямахме действащ клуб, нямаше зала. Започнахме всичко отначало - от децата от ІІ, ІІІ, V клас. За да стигнем до юноши, трябват пет години. Израстването става поетапно. След две-три години ще имаме юноши. До 8-9 години ще имаме една пирамида - от малките до най-големите. Спокоен съм, защото Дечо Коешинов знае как да подходи, той има грижа и за документацията - една много важна част от нашата треньорска дейност. Екип сме, който знае към какво се стреми и как да го постигне.

- Как ще отпразнувате юбилея?

- В залата, след тренировката на децата. Подготвил съм им изненада - огромна торта.

- Здраве и още баскетболни успехи Ви желаем, г-н Иванов!

- Благодаря!