Симеон Лепичев: Просто искам да играя баскетбол където и да е

(сн. БФБ)

31-07-2021 18:11 | basketball.bg

Симеон Лепичев бе едно от малко изненадващите имена, които се появиха в списъка на състава на мъжкия национален отбор за лагера в Панагюрище. Росен Барчовски събира отбора си за кратка подготовка в героичния град на 2 август.

Лепичев е добре позната баскетболна фамилия у нас, макар Симеон от доста време да бе поизчезнал от радара на новините у нас. След мачове в малайзийското първенство и колежанския шампионат на САЩ с екипа на Флорида Атлантик, 206-сантиметровото крило продължи кариерата си в Европа. През миналия сезон носеше екипа на испанския втородивизионен Овиедо. Тази есен пък ще се премести във Франция – във Ле Сабъл. За последно с екипа на България Лепичев игра през 2015 с националите до 20-години.

Открихме Симеон Лепичев да се готви за лагера на националния отбор в София в компанията на друг от избраниците на Барчовски – Алекс Симеонов. Ето какво сподели той:

- Как се стигна до поканата на Росен Барчовски за мъжкия национален отбор?

- Миналата година, през лятото тренирах с Левски, направих няколко приятелски мача с тях. Росен Барчовски ме видя. Предполагам оттам са тръгнали нещата.

- След толкова години без мачове за България, какво очакваш от този лагер?

- Не знам какво да очаквам. Познавам някои момчета от отбора, с който ще тренираме в Панагюрище. Тези от Левски, както и някои, с които съм играл при 20-годишните на България като Николай Вангелов. Чувал съм само за другите.

Нямам никакви очаквания от лагера. Отивам и се готвя да играя. Това е.

- Допълнителен стимул ли е за теб класирането на националния отбор за Европейско първенство?

- Следя представянето на националния отбор. Знам за класирането, но това не ми влияе. Просто искам да играя баскетбол където и да е, по какъвто и начин да е. Ако е с българския национален отбор – добре. Ако не, където намеря.

- Играл си в различни първенства, дори континенти. Какви са разликите?

- Роден съм в Малайзия. Там, по местните правила, се водя за местен играч в лигата им. Затова там играх и с първия си професионален договор. Навсякъде е различно. Културите са различни. Начинът, по който се отнасят към баскетбола, е различен. В Малайзия, там където аз бях, беше доста професионално. Отнасяха се много сериозно към нещата. Бях в единствения отбор от първа лига, в който всичко беше на много високо ниво. В Испания, във втора лига, а и Лига Ендеса, всичко е на много професионално ниво, но в по-ниските дивизии не е точно така. Навсякъде има и професионализъм, и непрофесионализъм.

- А предложение от някой български клуб не си ли имал?

- Не съм получавал.

- Имал ли си предложение да играеш за националния отбор на Малайзия?

- Да, искаха да ме картотекират, но аз вече бях играл за България. Но дори да не бях и да можеше, нямаше да го направя.

- Има един въпрос, който известен български телевизионен водещ задава винаги на гостите си – „Какво е за теб България?“. Как би отговорил?

- България е вкъщи. Храната е най-хубава тук, българските традиции. Засега се чувствам вкъщи, като се прибера. Уютно и удобно е. Всичко е хубаво!

Харесайте BGbasket.com във Facebook