Стефан Михайлов: Ще дам премия на Глушков и Виденов, ако са играли за 12 дни 7 мача във възраст мъже

Старши треньорът на Берое Стара Загора Стефан Михайлов бе доволен от представянето на баскетболистките си, които бяха на косъм да вкарат финалната серия в пети мач. Те обаче отстъпиха на Монтана 2003 в четвъртия двубой с 67:71. Пред BGbasket.com Михайлов отправи сериозни критики към ръководството на Българската федерация по баскетбол заради програмата на плейофите. Ето какво още каза той:

"Нещата не са объркаха в последните минути на мача. Те са объркани при правенето на програмата за плейофите, когато господин Виденов решава да измести плейофите с един ден напред, а господин Глушков убедително потвърждава това негово решение. Оттам нататък отборът на Монтана, който се разхожда до София, игра с Локомотив и победи с 50-60 точки, си почива и се подготвя една седмица. Ние играем тежка полуфинална серия с Рилски спортист и днес, като дръпнахме чертата, се оказа, че за 12 дни сме изиграли 7 плейофни мача. Двамата са много добри баскетболисти, ще им дам премия, ако ми покажат някой ден в живота си, че са играли за 12 дни 7 мача във възраст мъже, защото те нямат възможност да играят в жени. Но пък за сметка на това, за втората поредна година преценяват, че жените са доста по-издръжливи психически, физически и ментално отколко мъжете. При мъжете добре сте запознати, че няма такива серии. Те си почиват по ден, два, три. Ако беше построен пътя Монтана - Мездра, може би серията щеше да се играе 4 мача за 4 дена. Това е целият проблем на тази серия. Просто нямахме сили накрая да направим нещо.

Момичетата ми показаха страшно желание, показаха страшно отношение тези пет, които изнесоха второто полувреме. Бяхме на крачка от доста сериозен обрат. Нормално е, когато изразходваш енергия, даваш всичко от себе си, да има и пропуски. Елементарни пропуски имахме и това даде някакво предимство на отбора на Монтана. Никой обаче не може да им се сърди. Те защитиха по най-добрия начин имената си. Играха като за последно. Нещата им се получиха в доста голяма степен. Да не забравяме, че три от тези момичета играят с контузии, защото и двете серии бяха много тежки. Но въпреки всичко се раздадоха и успяхме да се върнем в мача и бяхме на крачка от удължаване на серията."

Михайлов сподели, че за следващия сезон още не е ясно какъв ще бъде форматът на първенството, за да говори какво предстои за тима оттук нататък: "Първо си има ръководство. Ние сме единствената държава в света и в Европа, в която чак около 20-и септември ще разбере колко отбора ще участвам, каква ще е системата и какво ще се играе. За разлика от Македония и Сърбия, където около 5-6 юли вече се знае и на 1-и август се тегли жребият. Но тук виждаме нови трансформации и новаторства в баскетбола. Не е розова ситуацията.

Положително до някъде е равностойното представяне и миналата, и тази година на Рилски спортист. С първенство, където има два отбора и половина, не може да се говори за някакви сериозни неща. Малко количество са качествените баскетболистки, които обаче трябва да се пазят. Имам и пример с тримата съдии на мача - Гергана Маданкова видимо второто полувреме надиграва Киана Джонсън, която е може би най-добрият играч в първенството, но в три ситуации съдиите решават, че е по-добре да свирят за Джонсън. Минавам през сръбската граница и там винаги се свири за сръбския баскетболист. Това са леки моменти, които те обаче не усещат. Важно е да си вземат хонорара.

Много е далече още новото първенство, пет месеца има дотогава, чак края на септември ще се разбере кои ще играят, какво ще е първенството и т.н."

На въпроса дали има повишаване на нивото в женския баскетбол през последните години, старши треньорът на Берое добави: "Момичетата, които участваха в първенството от отборите на Берое и Монтана, показаха доста сериозен запас от физически сили. Знаем, че федерацията участва в доста проекти. Ако участва в някакъв свързан с издръжливостта на женското тяло, мисля, че проектът е успешен и върви на прав път. Това може да се каже положително. Ако смятате, че в серия от два мача и един почивен ден може да се играя някакъв баскетбол, значи нещата са доста объркани. Има хора, които да решават, но това се получава за втора година. Тази година мачовете са четири, миналата бяха пет. Не знам каква градация може да има. Играеш безмислени мачове, където трябва да биеш с 60-70 точки през цялата година и накрая за 13 дена трябва да изиграеш полуфинална и финална серия, където обикновено тренираш през цялата година, за да го покажеш в края. Ама тези мачове, където биеш Академик Пловдив, който не е в добро състояние и е аматьорски отбор, ученическите отбори Шампион 2006 и Локомотив София. Играеш някакви мачове, за да биеш и ги търкаляш цялата година, няма как да стане."