Любомир Нешев: Черно море изпълни цел минимум, Спартак трудно ще пребори Рилски

Кулминацията на сезона в Sesame НБЛ е все по-близо, а с BGbasket.com продължава и своята рубрика, в която след края на кръг или етап в първенството баскетболни специалисти ще анализират представянето на отборите в изминалите мачове.

За трети път гост в нея е Любомир Нешев. Телевизионният коментатор и бивш главен редактор на BGbasket.com. анализира подробно представянето на отборите след края на първия кръг в плейофите на Sesame НБЛ. Ето какво сподели той за четвъртфиналните серии:

Рилски спортист – Левски (2-0)

Най-неравностойната серия според резултатите, които се получиха, но това бе напълно очаквано по обективни причини. Рилски спортист може би подцени една идея малко или пък не беше достатъчно концентриран в първия мач насред Самоков и сякаш оттам разликата не бе толкова голяма, която се получи в края. Без да искам да отнемам нищо от представянето на Левски, защото гостите играха много вдъхновено, вкараха някои много трудни стрелби и това им даде увереност да са сравнително близо до съперника си. Да, нямаха реален шанс за победа, но бяха близо и мачът беше интересен.

Именно тази сравнително малка разлика на фона в класите на двата отбора направи така, че Рилски да е доста по-концентриран в мач №2 в София и съответно да го реши рано, рано със силна серия във втората четвърт. Оттам-нататък двубоят се доиграваше.

Въпросът е от какво ще извади Рилски поуки в тази серия, готов ли е за много по-сериозната битка, която ще даде Спартак Плевен. Да, в последните седмици Рилецо сякаш не изглежда като онзи доминантен отбор, който бе в началото на първенството, но тимът има шампионско самочувствие, достатъчно опитен е и вече дойдоха мачовете на истината, в които играчите и треньорският щаб да покаже защо е считан за фаворит още от самото начало на сезона.

Логично Юре Планинич бе доминиращият играч на фона на доста по-сериозното си предимство като физика, което има спрямо своите съперници. Искам да поздравя Левски за сезона, който изигра, имайки предвид това, че до последно не се знаеше дали ще го има. Тимът се представи достойно, влезе в плейофите, в много от мачовете бе близо до съперника, но къде грешки на младостта, къде липса на достатъчно физически сили или по-къса ротация, лишиха тима от още някоя друга победа, но най-важното е, че София имаше отбор през сезона в НБЛ. Дано Левски да има по-добра финансова възможност за следващия сезон, за да е по-конкурентен и да първенството да е по-интересно.

Балкан - Миньор 2015 (2-1)

Една от сериите, в която можеше да се получи изключително сериозна изненада и тя не бе далече от нейното постигане, защото трябва да кажем, че Миньор в немалка степен изпусна спечелен мач в първия мач. Тимът стреля страхотно, трябва да бъде поздравен за това, че наистина показа много различно лице, от което гледахме в редовния сезон. Реално показа какво е да си със съвсем друга настройка за плейофен мач. Страхотна стрелба от тройката в първата среща и накрая просто някои прибързани грешни решения лишиха гостите от победата, за която Балкан си се пребори и трябва да бъде поздравен отборът за това, че го измъкна, но не и за своята игра. Тимът го знае много добре.

В мач №2 отново изключителен Миньор в първите 12 минути, 23 точки разлика, просто изумително представяне в този период за домакините. Въпросът е какво се случи там, за да допуснат не само Балкан да намали толкова голямо изоставане, но и да поведе с 10 точки. В края гледахме общо-взето повторение на финалните минути от първия двубой, но с обратен знак. Балкан направи „всичко възможно“, за да спечели Миньор. В крайна сметка перничани победиха. Може би заслужено на фона на представянето си в първите два мача. Те заслужаваха да вземат първа историческа победа за тях в плейофите. Надявам се този успех и това, което те показаха точно в плейофите, да мотивира още повече ръководството, спонсорите на тима и да направят още по-здрав отбор за следващия сезон, защото Миньор показа, че може, особено в Перник, да се противопостави на всеки. В случая перничани заслужават поздравления, че докараха тази серия до трети мач.

Ясно е, че всичко това се случва и на базата на проблемите на Балкан, които има при отсъствието на двама ключови играчи в тези срещи, но не трябва да отнемаме нищо от представянето на Миньор. В мач №3 вече бе ясно, че трудно може да се измъкне нещо от Миньор. Балкан вече там демонстрира самочувствие, съвсем по-различно влезе като настройка отборът, воден от Васил Христов. Най-логичното се случи – Балкан да спечели категорично и да се класира за полуфинал. Пак казвам, поздравления за Миньор и дано това е допълнителен стимул за ръководството и самите играчи за следващия сезон. Завръщането на Тайър Маршал е добра новина за Балкан на фона на предстоящия полуфинал с Черно море. Въпросът е доколко той ще успее да върне много добрата форма, която имаше около турнира за Купата на България.

Черно море Тича - Берое (2-0)

Въпреки че тази серия завърши в два мача, те бяха изключително интересни. Тук нямаше да е незаслужено, ако се бе стигнало до трета решителна среща, просто защото Берое, като изключим една трета четвърт във втория двубой в Стара Загора, през останалото време бе до голяма степен равностоен, а на моменти дори и по-добър от Черно море. Това е заслуга на треньорския щаб и на самите играчи, които въпреки че през сезона загубиха всичките четири мача преди плейофите, те излязоха без страх, без да се притесняват от тези резултати и бяха близо да вземат победа, особено в първия мач, който се реши с продължение. Разбира се, там можем само да гадаем какво щеше да се случи с изхода от мача, ако Венцислав Петков не бе изгонен толкова рано заради 2 технически нарушения, но най-важното за нас като зрители бе, че двата тима се сбориха здраво, играха интересен баскетбол и зарадваха неутралните зрители с представянето си. Това бе истинска плейофна битка между двата отбора и треньорски щаба.

В Берое могат да съжаляват за тази втора четвърт във втория мач, където Черно море натрупа голяма разлика и в края за домакините нямаше време да я стопят. Отчитаме стабилизирането на старозагорци на фона на миналия сезон и съответно на новото ръководство. Хубавата новина е, че Ивайло Тонев в края на сезона показа, че се завърна във форма и това лято, в което ще е здрав, вярвам, че ще работи много сериозно, за да е още по-добър от есента нататък. Разбира се, хубави изяви от Кръстомир Михов в тези плейофи. Към края му падна формата, но в плейофите показа израстване.

Някои други момчета израснаха през сезона, давам пример с Мартин Русев. Да се надяваме, че от следващия сезон и Мартин Йорданов, и Кристиян Челенков ще показват по-постоянни изяви, имайки предвид, че са ръстови и могат да са от голяма полза на своя отбор.

Черно море изпълни цел минимум, но както знаем, апетитът идва с яденето. С оглед спечелената Купа на България, както и проблемите в Балкан, Черно море е с апетити и да стигне финал. Разбира се, апетити да се бори и за титла, но със сигурност ще е много тежка серия с Балкан. Серия, в която обаче Черно море има всички шансове да се поздрави с крайния успех в нея и да стигне до битката за златото. „Моряците“ имат потенциал, дори и при отсъствието на Евгени Хаджирусев, което със сигурност е проблем за тях. В тима има немалка бройка играчи, която е готова да се сбори и за класиране на финал. Много е важно, че имат шампионски опит в лицето на Майкълин Скот и Джон Флорвиъс от миналия сезон.

Спартак Плевен - Академик Бултекс 99 (2-1)

Много интересна серия, стартирала по изключителен начин за Академик в Плевен. Стрелбата от тройката най-вече в началото, това, че Спартак подходи може би по-меко, не толкова агресивно в тази серия. Това е изненадващо за мен, защото играха четвъртият срещу петия и такъв тип липса на пълна концентрация оказа своето влияние. Разбира се, Академик започна с 8/9 от при стрелбата от далечно разстояние. Това също изигра сериозен фактор и в първия мач гостите показаха потенциала, с който разполага.

В среща №2 бе преломният в серията по ред причини. За мен, макар че може би чисто като статистика да не оказва влияние, включването на Христо Захариев бе от ключово значение да бъде спечелен мачът в Пловдив. Едно, че той със своето представяне даде добри минути на Спартак, дори игра доста време. Едва ли и той е очаквал да играе толкова. Имаше и две важни стрелби със самочувствие, които взе в критични моменти и вярвам, че това вдъхнови всичките му съотборници. Не можем да отличим още представянето на Игор Кесар и Симеон Лепичев във втория двубой, както и ключовите стрелби на Декуан Брейси в края. Няма какво да говорим за играта на Милен Захариев, безспорният MVP на цялата серия.

В третата среща отчетливо се видя как Академик нямаше физически и морални-волеви сили да се бори със Спартак. Гостите бяха сравнително близо на голямата почивка, но за 2,3 минути в началото на третата част всичко се реши.

Въпреки всички и Академик трябва да бъде поздравен за сезона, за нелошия отбор, който направи. Видяхме прогрес при Николай Титков, бих казал и при Николай Михайлов. Васил Бачев бе постоянна величина, от която се нуждаеха, когато трябва да бележи. Когато се налагаше да организира, той го правеше. Йоанис Кикрилис също имаше нелоши включвания, но ако може би получи по-сериозна роля от следващия сезон, очакваме да видим още по-сериозно израстване, защото и той напредна през шампионата. Бих казал, че и тримата чужденци бяха доста стабилни. Естествено, тук голямата въпросителна бе, ако Обрад Томич беше здрав и я нямаше тази контузия толкова дълго време, как щеше да класирането на Академик в редовния сезон, защото в немалък период тимът вървеше на трето място в класирането и за самите плейофи как той щеше да се представи. Това, че трябваше да си връзва пръстите, му пречеше.

Година по-късно Спартак отново ще срещне Рилски спортист. Естествено, Рилски е фаворит. Спартак има своите шансове, но те минават през някакво участие на Христо Захариев и негови добри изяви, тъй като ще бъде много трудно за спартаклии да преборят Рилецо в серия, въпреки че имат потенциал.