Полина Цекова: Трябва сериозна работа, за да не затънем по-дълбоко в безтегловността

Първото баскетболно списание у нас „БУБА Баскетбол“ вече е изцяло дигитализирано и вече е достъпно напълно безплатно в BGbasket.com.

Списанието има общо 40 броя, излезли в един много интересен и вълнуващ период в българския и световния баскетбол: 1994-1999 г.

По този повод BGbasket.com реши да ви припомни и някои интервюта от списанието с баскетболни личности, които продължават да са свързани активно с любимия спорт и в наши дни.

Продължаваме с едно интервю от септември 1994 г. на една от легендите на женския баскетбол у нас в близкото минало – Полина Цекова.

ВЛАДИМИР ЗАРКОВ

Когато една чужденка издържи три години в мелницата на италианското първенство, за нея казват, че е от класа. Когато обаче три години поред тя е лидер на отбора си и постоянно е в устата на специалисти и зрители, на Апенините са единодушни - това момиче е от каймака на баскетболното общество.

За да влезе в този каймак, най-до-брата българска баскетболистка Полина Цекова трябваше да премине през много премеждия. Посрещната в Италия с недоверие и въпроси от рода на "В какво живеете в България?1′, "Имате ли телефони?", "По колко пъти на ден ядете?", след месец в Приоло Полина не беше далеч от идеята да си стегне багажа за родината. Стисна Поля обаче зъби и започна да доказва на италианците, че едно момиче от България може да играе много по-добър баскетбол от извоювалите си вече име американки. С пристигането на Цекова "Еникем" сякаш се възроди - четвърто място В шампионата, финал за купа "Ронкети", като след полуфинала със "Сарагоса" тифозите изнесоха Полина на ръце от залата.

Вторият сезон в Италия за Цекова бе сезонът на истинското утвърждаване. Въпреки финансовите проблеми "Еникем" оцеля в групата благодарение преди всичко на своя лидер, като Полина за втори пореден път получи доверието на зрителите да започне като основен център в "Ол Старс"-а, но поради поредната контузия пропусна този мач. Потърсихме българската баскетболистка сама да разкаже за преживяванията си от третата година в Италия.

-  Полина, преди началото на първенството ми каза, че ако останете в групата, ще е истински успех. Как така изведнъж влязохте в първите четири отбора на първенството?

-             Наистина преди шампионата не знаехме дали ще стартираме в първенството, тъй като отново се появиха финансови проблеми, след като досегашният спонсор на отбора се оттегли. Трудностите обаче сякаш обединиха момичетата, проведохме и много добра предсезонна подготовка. Със започването на първенството се убедихме, че с изключение на два-три отбора на останалите не отстъпваме с нищо. Смятам, че участието ни на полуфинал бе съвсем закономерно с оглед на показаното от нас през цялото време, и мисля, че догодина можем отново да направим бум в турнира за купата "Ронкети”.

-             Тези думи означават ли, че си подновила своя договор?

-             Да, подписах за още една година, макар че имах много изгодно предложение от Франция. Там ще трябва тепърва да се доказвам, докато тук се превърнах в любимка на публиката, а и вече с мъжа ми се привързахме към градчето. Мисля, че като остана в Приоло, по този начин ще се отблагодаря за грижите, които се полагат за мен тук. След последната ми контузия веднага ми бяха зачислени трима доктори - един се грижеше за коляното, друг - за глезените, а трети за - кръста.

 -            Как всъщност се стигна до тази, контузия точно в края на шампионата?

- Два месеца преди края на първенството на един мач изкълчих глезена си и оттогава постоянно играя с блокаж. На четвъртфинала историята се повтори и се на-ложи да ми бъде блокиран и другият глезен. Най-лошото обаче се случи на полуфинала с "Комо", когато след едно движение, направено с коляното вместо с глезена, почувствах остри болки. Впоследствие при прегледа се оказа, че именно оттам е дошло възпалението на коляното, което предизвика се-рия от инжекции и пункции. Наблюдаващият лекар след обстоен преглед в Милано ми каза буквално следното: "Полина, не си ли дадеш сериозна едномесечна почивка без никакво движение, рискуваш след време да не можеш да ходиш." Да чукна на дърво, засега възстановяването върви добре и дано най- после контузиите забравят за мен.

-             Всъщност тази контузия ти попречи да се включиш с националния отбор в европейските квалификации.

-             Страшно много съжалявам, че не можах да помогна на момичетата. Все пак участието ми в Швеция можеше да сложи на карта здравето ми за много години напред. Безспорно неприятно е, че в продължение на три години ще липсваме от големите първенства, но от това не бива да се правят трагедии, а трябва да се започне сериозна работа, за да не затънем още по-дълбоко в безтегловността, в която в момента се намираме.

-             Наблюдава срещите от турнира за ку-пата на България. Видяното прави ли те оптимистка?

-             Иска ми се да бъда оптимистка, но от отборите, които видях, единствено "Септември Рила кооп" се доближава до баскетбола, който се играе в Европа. Почти не се набляга на играта в защита и оттук идват най- големите проблеми на българските баскетболистки. Оправим ли играта си в дефанзивен план, тогава всички можем да бъдем оптимисти за по-нататъшната съдба на българския баскетбол.