Семейство Алипиеви: Баскетбол на пиедестал (първа част)

Казват, че кръвта вода не става, а когато говорим в баскетболно отношение, тези думи звучат още по-силно за следващото семейство, което попадна в рубриката на BGbasket.com, посветена на тези от Играта с оранжевата топка. Началото бе за семейство Бозови, което може да прочетете ТУК и ТУК

За семейство Алипиеви баскетболът е на пиедестал и много често се имплементира дори в житейски план. Стоян е закърмен с любовта към ЦСКА и не е изненада, че първите си стъпки прави в школата на "армейците", където стига и до мъжкия отбор. Цифрите на телефонния му номер са свързани с годината на създаването на клуба. С „червените"“ печели Купата на България. Неговата професионална кариера преминава още през Спортист Своге и Видабаскет.

От своя страна Иван отдавна си изгради статута на един от най-добрите български баскетболисти. Крилото загатна за своите възможности още в националните отбори при подрастващите, а в последните години е неизменна част от този на мъжете, с който игра и на Евробаскет 2022. Националът, който е юноша на БУБА Баскетбол, натрупа сериозен опит в чужбина, преминавайки през италианските Латина и Местре, австрийския Аркадия Лайънс, белгийския Антверп Джайънтс и румънския Стяуа Букурещ, а към момента се подвизава в друг италиански отбор – Римини. На българска земя преминава през Левски и втория отбор на „сините“, Академик Сафия и  БУБА.

По стъпките на своя баща и брат с пълна сила крачи още и най-малкият член на семейство Алипиеви – Методи. Той също направи първите си стъпки в БУБА, като демонстрира своите възможности при момчетата до 16-годишна възраст с Ивайло Желев и във втория отбор на столичани до 19 години при Ивайло Константинов. Започва да тренира още от 5-годишен в една от най-добрите школи.

Представяме ви семейство Стоян, Иван и Методи Алипиеви

- Иван, От края на декември вече играеш за Римини. Кажи ми как се стигна до трансфера ти в този отбор?

Иван: Ситуацията беше такава, че подписах договор с Местре през октомври за няколко месеца за медицински заместник на един от американците в отбора, тъй като в италианската А2 имаш право само на двама чужденци. Единият от тях се беше контузил и от клуба искаха да отида за 3 месеца. Имаше опция, в която ако продължа да съм там след тези три месеца, договорът ми се продължава автоматично до края на сезона. Тези три месеца изтекоха и трябваше да се решава моето бъдеще. Според скромноно ми мнение аз се справях добре. Предполагам, че и от клуба са били на същото мнение. В Местре обаче бяха малко на кръстопът от гледна точка на това кой от двамата да остане, но в крайна сметка взеха бизнес решение и го оставиха него, тъй като имаше по-дългосрочен договор и трябваше да му плащат неустойки, ако го освободят. Така се стигна до моето освобождаване, но докато взимаха решение за бъдещето ми, дойде предложението от Римини, който се нуждаеше да помогна. Аз и в този тим съм като медицински заместник, но ситуацията е доста по-различна. Местре е отбор, който се бори да остане във втора дивизия, докато Римини е амбициран за промоция в Серия А и всичко друго ще е огромно разочарование. Начинът, по който организацията се отнася с всички, просто е на съвсем различно ниво и от всеки отбор, в който съм бил.

-Как се чувстваш в новия си отбор?

Иван: Аз лично се чувствам много добре в новия отбор. Доволен съм. Отборът е доволен до някаква степен и от моето представяне. Разбира се, може и по-добре. Аз знам на какво съм способен и какво мога повече от това, на което аз съм способен до момента. Тимът е малко във фаза, в която всеки отбор минава през нея. Натрупаха се някои контузии. Не е много лесна ситуацията, но клубът е сериозен и с големи амбиции. Добре се адаптирам, предстои да разберем.

- Спечелилият Серия А2 си осигурява директна промоция в италианския елит. Това ли е основната цел на тима, за да си осигури по-лесно изкачване в първа дивизия?

Иван: Това, което ми направи впечатление, когато пристигнах в Римини, беше, че се срещнах с генералния мениджър на отбора и той ми каза, че основната цел е класирането в първа дивизия, но няма никакви напрежение това да се случи или в края на април, когато приключва редовният сезон, или чрез плейофите. Целта е да се изиграе дълъг сезон. Гледайки шампионата от началото на сезона, вече съм играл срещу първите шест отбора и може би Римини е най-добре изграденият тим като структура в цялото първенство. Дори да не бях тук, бих казал същото нещо. Както вече казах, всеки отбор минава през трудни моменти и ако се справим с тях, не мисля, че ще имаме проблем да си осигурим класиране в елита, печелейки редовния сезон или през плейофите.

- Методи, подобно на твоя брат, при теб също ли Мануел Марков изиграва роля да станеш част от БУБА.

Методи: Главна роля изигра Емилия Кръстева. Тренирал съм за малко и при Мъни Марков. От 7 до 12 години ме е водила треньор Кръстева.

-Знам за историята, в която Мануел Марков казва, че той няма да тренира втори Алипиев след Иван…

Стоян: Методи ходеше на индивидуални тренировки. Рядко тренираше отборно. Относно Иван, беше голяма борба. Постоянно имаше рев вкъщи и думи от типа „той ме мрази“. Не може да има треньор, който да мрази играчи. Мъни винаги казваше, че овиква най-много Иван, защото той ще стане баскетболист. Това е негов подход. Винаги съм казвал на Иван, че след като ще играе голям баскетбол, няма той да си избира треньор. Същото казвам и на Методи.

- Стоян, имало ли е случаи, в които да се замисляте колко пъти сте посещавал залата на БУБА заради Иван и Методи?

Стоян: Когато Иван беше 3,4 клас, го отглеждаха всички – баба му, леля му и така нататък. Същото важи и за Методи. Когато единият започна сам да действа, дойде ред на другия да бъде отглеждан. Разликата между двамата е 11 години.

- Това, че вие сте играл баскетбол, доколко оказа влияние върху двамата?

Стоян: С моята съпруга сме си говорили, че цигулари и пианисти няма да станат. Ние сме спортно семейство. Всичко започва от бащата на жена ми (б.р. – Калина). Той е баскетболист. Играли са с Цвятко Барчовски в ЦСКА и Академик. Братът на жена ми е бивш баскетболист (б.р. Крум), а сега е физиотерапевт в Нидерландия. Ако трябва да говоря за нива, Иван е на най-високото, след него е Крум (братът на Калина), а след това аз. Методи и той върви по тези стъпки. Моята съпруга е играла баскетбол също, но не и професионално. Все пак също идва от спортно семейство.

- Иван, как се зароди твоята любов към баскетбола?

Иван: В моята фамилия доста са хората, които са играли баскетбол. Започвайки от дядо ми, който е бил професионалист, играл в Академик и ЦСКА. Моят вуйчо има периоди в ЦСКА, Нидерландия и Белгия, докато баща ми прекара периоди в ЦСКА, Спортист Своге и Видабаскет. Доста баскетболна рода сме. Голяма част от нея е минала покрай спорта. Аз се запалих по баскетбола малко по принуда, тъй като от малък любимият ми спорт е футболът. Исках да стана футболист и като малък тренирах в училище, даже мислех да се запиша в Септември, но Борислав Хаджирусев и моят баща ме разубедиха. Вкараха ме в залата на БУБА, а аз много не исках, но още от първия ден ми хареса. Беше малко като приказка и още от първия ден започна да ми става интересно. Спомням си първата ми тренировка, на която треньорът Емилия Кръстева ми показваше как да правя смяна между краката. Първият път, в който успях да го направя, се чувствах толкова щастлив и горд, че ми се искаше да продължавам всеки ден. Нямаше спиране.

-Подобно на теб, твоят брат също е възпитаник на БУБА. Доколко те прави щастлив фактът, че и двамата сте израснали в една от най-добрите школи в България?

Иван: Разбира се, че ме радва, доволен съм от този факт. Аз съм го казвал неведнъж, че по който и път да беше поел той, независимо дали става дума за БУБА или друга школа, стига да е доволен от това, с което се занимава, за мен няма значение. На тези години клубната принадлежност няма никакво значение. Аз на 16 години отидох да играя в Левски, а цялата ми рода са болни цесекари, включително и аз. Все пак моят дядо не дойде на нито един мой мач с екипа на Левски за 3 години, защото играх за този отбор, но не го и виня. Методи се изгражда като основна фигура в отбора си, но ме радва, че върви по неговия си път. Да, може би повтаря и някакви мои стъпки заради БУБА, но си има неговите преживявания и мисли.

- Стоян, кой най-ценният съвет, който сте давал и на двамата в баскетболния им път?

Стоян: Че няма невъзнаграден труд. Това е основното. Независимо от това какво правиш, го правиш за себе си. Няма значение дали говорим за самия спорт или извън него. Лошото е, че учебникът, по който съм учил Иван, когато започна Методи да расте, трябваше да го скъсам и да започвам наново. Нямаше нищо общо с този, по който учих Иван. Времето го налагаше. Методите, по които съм се опитвал да възпитавам Иван като ученик, човек и баскетболист, не вървят при следващото поколение.

 - Играли ли сте тримата по баскетболните игрища в София?

Стоян: Играли сме, но ако Иван е бил на 15, тогава Методи само на 4. Там, където живее брат ми, има баскетболно игрище, направено от него. Играе се редовно баскетбол там. Аз отдавна не съм се включвал, но те двамата играят един на един. (смее се).

Иван: Правили сме го по отделно с баща ни, а не толкова тримата на игрище. В последните години аз пътувам повече и ме няма в България толкова много. Когато бях малък, ходих да тренирам, а Методи беше малък. Баща ми го взимаше да тренираме. Прибера ли се лятото на родна земя, винаги се старая да отделям време за брат ми, да го тренирам, да му помагам по някакъв начин и да му давам съвети. Всеки знае, че децата на тази възраст невинаги слушат и не са склонни да разберат това, което казваш. С него се караме на тази тема, но това е нормално и са братски вражди, които минават във времето. Баща ми е достатъчно е помагал през годините. Той винаги бе добре дошъл да ни гледа, но ние сме на възраст, в която и двамата можем да се справим, говорейки за баскетбол.

-Иван, Методи, получават ли се напечени мачове, когато играете едно на едно?

Иван: Разбира се, много пъти съм му казвал, че ако се труди правилно и работи в правилната посока, има бъдеще в баскетбола. Прави ми впечатление, че той срещу мен играе по-надъхано, отколкото срещу неговите набори и съотборници.

Методи: В повечето случаи го раздава леко в началото срещу мен, но започна ли да го бия и да се хваля, той се стяга и започва да играе сериозно.

-Мечтаеш ли да го надминеш не само по успехи, но и по качества?

Методи: Със сигурност, но има доста дълъг път дотогава.

Очаквайте втора част!

Снимки:Личен архив и Dole Basket Rimini/Instagram