Илиян Евтимов: Скаутите от НБА ще започнат да гледат Гавалюгов

19-03-2026 15:20 | Веселин Михайлов

Илиян Евтимов е убеден, че Александър Гавалюгов ще започне да попада в полезрението на скаутите от НБА след още един силен сезон с екипа на Санта Клара в колежанското първенство на САЩ. За българина и неговите съотборници предстои старта на Мартенската лудост, където в първия кръг ще срещнат Кентъки. За Бронкос това първи допир на тази сцена след 30-годишна пауза, а бившият баскетболист, който за последно помагаше в школата на Левски, смята, че бъдещето е пред гарда.

Пред BGbasket.com по-малкият от братята Евтимови се върна във времето назад, когато защитаваше цветовете на Северна Каролина Стейт, с който записа пет участия в Мартенската лудост, макар че в един от сезоните е контузен. Евтимов говори още за развитието на Гавалюгов и докъде може да стигне със Санта Клара.

-Ти имаш пет участия в Мартенската лудост с екипа на Северна Каролина Стейт. Връщайки времето назад, какви са емоциите от едно такова изживяване?

-Всичко започва с турнира на конференцията, който е седмица преди Мартенската лудост. Така приключва и редовният сезон. Самият турнир на конференцията е много натоварен, тъй като целият сезон се събира за няколко дни. В по-малките конференции само шампионът отива на финалите, докато при по-големите всичко зависи от отборите и дали могат да се класират повече от една конференция. Трябва да хвърлиш много усилия на турнира на конференцията. Впоследствие и класиралите се директно отбори, и тези, които не знаят дали ще бъдат избрани да участват в Мартенската лудост, се събират и гледат жребия, защото е много важно на кое място ще бъдат изтеглени и колко тима са. Всички зависи как си се представил през сезона. Това е много напрегнат момент. Емоциите са много големи. След това започват елиминациите, които се провеждат в два мача на седмица. Ако спечелиш, играеш още един мач. Спомням си, че в един от турнирите играхме в залата на Вашингтон Уизърдс. Били сме на много места, но този турнир го помня, защото Майкъл Джордан беше в залата. Става дума за 2003 година.

-Най-силният ти мач е през 2004 г., когато бележиш 28 точки във втория кръг срещу Вандербилт. Все пак кой е най-яркият ти спомен от Мартенската лудост с твое участие?

-Този мач го бяхме спечелили, но го загубихме драматично с 2 точки (б.а. - 73:75) в последните секунди. Водихме с 15 точки и оставаха 3,4 минути до края на срещата. Това, което се случи в този двубой, се случва постоянно на подобна сцена. Отборът, който води на полувремето, невинаги побеждава. Точно в този сезон се класирахме за Топ 16 след победа срещу Кънектикът с кош в последната секунда.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Ilian Evtimov (@ilian.evtimov)

-Можем да кажем, че ти си връзката между Гавалюгов и треньора на Бронкос – Хърб Сандек, който е бил и твой наставник именно в Северна Каролина. Как се случи всичко това?

-Александър ми писа, за да ме разпита за треньора, защото водеше разговори със Санта Клара. Играл съм за него пет години, обясних му за какъв треньор става дума. Казах му, че ако отива за баскетбол и тренираш усилено, ще получиш това, което заслужаваш. Ако отива обаче да прекарва време и да ходи по купони, това не е наставникът за него, тъй като той е много точен. Думите на Гавалюгов бяха, че отива само за баскетбол и не мисли за нищо друго. Казах му, че в този случай ще бъде добро попадение. Последва разговор със Сандек, казах няколко добри думи по адрес на Александър и нещата се получиха, за да подпише на следващия ден.

-Бронкос прекъснаха 30-годишна суша без участие на Мартенската лудост. Как оценяваш представянето на Гавалюгов и отбора?

-Не ме учудва, защото треньорът е добър. Той е там вече 10 години, Санта Клара е рай, просто трябва да се намерят играчи, които имат желанието да покажат нещо. Този сезон нашето момче беше гладно, тъй като се завърна от контузия и когато си в нов отбор, винаги искаш да докажеш, че нещата не са се получили не заради теб или твоя талант, а заради лошо мнение на някой треньор. Всички баскетболисти сме го изживявали. Той отиде в Санта Клара с мисията да докаже, че във Виланова са направили грешка от тяхна страна. Това го има в нас като играчи. Той изигра няколко много добри мача през 2025/2026 и показа, че ако някой се е съмнявал в него, е сбъркал. В този университет винаги ще го помнят, тъй като не са били на подобен турнир цели 30 години. Това е нещо легендарно, което се случва за него.

-Кентъки разполага с една от най-силните програми. Колко тежък съперник за първи кръг?

-Всичко се случва на Мартенската лудост, винаги стават изненади. Въпросът е дали може ти да си една от тях – от малкия отбор, който побеждава големия, а не обратното. Никой не иска губи от тим, намиращ се по-назад от него. Много рядко се случва, но все пак се случва всяка година с един или два тима. Кентъки е голям университет с традиции, бил е шампион. По-впечатляващото е, че в подобни отбори като Кентъки, Кънектикът, Северна Каролина, Канзас и Дюк разполагат със състав от 20 души, в които всеки от тях отговаря за нещо различно. Сред тях са маркетинг директори, помощник-треньори и хора, отговарящи само за пътуванията, както и такива, които се грижат за екипите на играчите. Това са безкрайно много позиции и самото ръководство с всички останали е между 35 и 40 души. Когато идваш от по-малък университет и нямаш такива удобства, това играе лоша шега, защото някой път играчите гледат впечатлено и не трябва това да оказва влияние. Това е все едно Барселона да играе с някой български отбор, разликата е огромна. Не мисля, че в този мач това ще бъде фактор, защото Гавалюгов вече беше в голям университет и знае за какво става въпрос. Той няма да е учуден от този факт и ще иска още повече да се докаже срещу този отбор. В големите конференции отборите малко ги разделят на малки и големи отбор. Давам пример с Гонзага и Дейвидсън, където игра и Стеф Къри. Те играят в по-малка конференция от гореспоменатите тимове и много не ги приемат като големи университети, но знаят, че те имат традиции да се класират на такива турнири и могат да правят чудеса. Все пак отборът, който ще е по-гладен, а не по-добър, ще спечели. Тук талантът не личи толкова в първите кръгове. Да, по-талантливият тим трябва да победи, но по-често се случва да има изненади от страна на малките отбори. За големите тимове това са най-трудните срещи.

-Имайки предвид, че това е втори сезон за Гавалюгов отвъд океана, докъде според теб се простират неговите възможности не само на колежанско ниво, но и след това?

-Това, което прави за първи сезон със Санта Клара, е много впечатляващо. Много хора ще го гледат през следващия. Много е важно той да играе добре, защото сега всички ще искат да видят дали се представя така и на това ниво срещу по-големите отбори. Независимо от това какво се случи, догодина ще бъде доста наблюдаван и ако успее тогава да направи сезон, подобен на този и отборът му да се класира по този начин, както и да трупат опит, със сигурност ще го гледат и ще бъде в листите на скаутите в НБА. Те започват да идват на тренировки и да те гледат по мачове. Спомням си, че Лари Бърд идваше на нашите тренировки, а той ми беше любим играч. Изживяване е, когато твоят идол те гледа в залата. Сигурен съм, че ще го видят и Гавалюгов, бъдещето е пред него.

Харесайте BGbasket.com във Facebook