Баскетболно братство: Даниел и Станислав Хинкови мечтаят заедно (първа част)

15-04-2026 09:26 | Михаела Йорданова

Поредната семейна баскетболна история, която ще ви предложим, е малко по-различна. В нея няма наследствена връзка с баскетбола. Но има много родителска и братска подкрепа, много мечти и много труд.

Репортер на Bgbasket.com използва кратката почивка на Даниел в България и се срещна с двамата баскетболисти, които са във възходяща линия в кариерата си. В изненадващ синхронизъм и Дани, и Станислав, преживяха контузии в последните месеци.

Добавихме специална част на интервюто с майка им - Дими Хинкова, която попитахме за пътя и ролята на родителя, несвързан пряко с баскетбола, в подпомагането на кариерат ана децата и подкрепата на техните мечти.

Представяме ви семейство Хинкови.

Как сте, момчета?

Даниел: Връщам се в САЩ. За съжаление, след контузия, но се надявам, че всичко ще бъде наред. Имам договор и трябва да играя. Училището почти свърши. В баскетбола трябва да играя в AUU летните игри.

Станислав: Да, неприятен тайминг за контузии. На него му предстои най-важния етап от сезона. Когато е изборът за университетите. На мен ми предстоеше много важен край на сезона в НБЛ. Обаче мисля, че и двамата ще се завърнем добре.

Твоята контузия съвпадна с попадането ти в разширения списък на мъжкия национален отбор. Как се почувства?

Станислав: Бях много щастлив заради повиквателната. Контузията малко ме свали надолу. Това е спортът нагоре-надолу. Всичко е някакви моменти, някакви серии в живота. И просто трябва да стоим по средата – не прекалено високо, не прекалено ниско.

Често ли ви се случват такива моменти на еднакви преживявания, както сега?

Станислав: Цял живот сме играли заедно. Винаги общо взето сме правили всичко заедно. Местили сме се в отбори заедно. Заедно отидохме в Германия. Първите ни стъпки в професионалния баскетбол бяха заедно. Така че общо взето всичко ни е било едновременно.

Кой е водещата, движещата сила?

Даниел: Смятам, че се подкрепяме един друг. И няма някой, който да води. Той често ми казва някои неща, които аз съм пропуснал в мач. Аз на него – също.

Станислав: Особено от както сме по-големи, сме много равностойни. Подкрепяме се, посочваме си един на друг грешките. Даваме си съвети и се мотивираме.

Има много братя в баскетбола, например Стеф и Сет Къри. Като ги гледате, какво си мислите?

Станислав: Като виждам тази снимка на Сет и Стеф заедно в Warriors се замислям за невероятно дългия и труден път, който трябва да извървим за да се случи подобно нещо с нас, да играем на толкова високо ниво и още повече заедно.

Мечтаете ли за нещо такова и имате ли любими братя (може и близнаци) в баскетбола?

Станислав: Въпроса за любимите братя в баскетбола е доста труден, не знам какво би казал Дани, но аз веднага се сещам за Пау и Марк Гасол. Като европейци израснали заедно в една и съща школа и стигнали до най-високо ниво, виждам голяма част от нашата мечта в тях.

Даниел: Много бих искал да играя с брат ми в същия отбор, един ден отново. Ние с него винаги сме имали много силна химия на терена и това е нещо, което искаме да използваме. И двамата имаме високи цели и мечтаем в бъдеще да споделяме игрището в един отбор от НБА или Евролигата. Опрделено братята Марк и Пау Гасол са братя, на които подражаваме, и много бихме искали да достигнем тяхното ниво в бъдеще.

Какво от играта на брат ти би искал да имаш в твоята

Станислав: Има много неща от играта на брат ми, който бих искал да имам в своята, защото вече сме изградили доста различни стилове и силни страни. В момента като отговарям на този въпрос, веднага се сетих за едно много конкретно нещо, което Дани прави много добре и бих искал да го имам в арсенала си, а именно неговия spin move и завършване с лява ръка.

Даниел: Бих искал да имам атлетизма и защитата на моя брат. Определено тези две неща се открояват при него и могат да ми помогнат много и за моята игра. Цялостно, мисля че донякъде си моделирам играта като неговата още от малък, но със сигурност имаме и доста разлика в стила до ден днешен.

И все пак – кой побеждава, когато играете един на един?

Станислав: Като малки аз го биех доста. Почти никога не съм му се оставял, а почти две години разлика оказваха голямо влияние като малки. Мисля, че това, че играехме постоянно, буквално с часове, ни помогна супер много да напреднем в детските години. В днешно време сблъсъците са много успорвани, не си спомням дори кой е бил последния път, защото от много време не сме играли, но и двамата при първа възможност ще проверим кой е в по добра форма.

Помните ли първите си сблъсъци на терена?

Станислав: Ние играехме един срещу друг още преди да започнем да тренираме. Винаги във всичко сме се съредновавали.

Минахте през БУБА, сега гледате мачовете на по-малките, какво е БУБА за вас?

Станислав: Ние буквално израснахме в БУБА, в най-ранните детски години започнахме с баскетбола в Левски, но след моя сезон на 12-ки се преместихме в БУБА и изкарахме там 4 години. Мисля че това бяха най-важните години от нашето развитие и като хора и като баскетболисти. БУБА за нас се превърна в един дом, който винаги ще си остане такъв. До ден днешен при всяка възможност ходим в залата на БУБА, когато някой от нас си е в София, лятото тренираме там винаги. Стараем се да подкрепяме и по-малките на БУБА, тренираме с тях, гледаме мачове. Като бяхме малки нас са ни подкрепяли така по същия начин момчета като Евгени Хаджирусев, Иван Алипиев и доста други. До ден днешен си спомням на един лагер, когато бях на 13-14 години и играехме с Евгени на фалове всеки ден, той всеки ден ме биеше, обаче аз не се отказвах и на последния ден го победих с 35 поредни срещу неговите 34. За мен тогава беше най-големия успех на света щом съм победил Евгени на нещо.

Даниел: БУБА е като семейство за мен и брат ми. Всички треньори там са ни помогнали не само баскетболно но и за менталното и дисциплинарното ни израстване. Винаги мога дс разчитам на хората в БУБА. Работи се по много добър начин и резултатите го показват. Неслучайно почти всяка година сме най-добрият отбор на подрастващи в България. Благодарен съм на всеки треньор и човек от ръководството на буба, и пожелавам само успехи занапред, и дано един ден да имаме мъжки отбор.

Очаквайте продължение!

Харесайте BGbasket.com във Facebook