Петър Клечков: Всички заедно да работим за изграждането на български играчи

Всички в баскетболната общественост у нас трябва да са обединени около създаването на качествени и добри млади български играчи. Това мнение изрази пред BGbasket.com Петър Клечков – мениджър развитие на мъжко направление към Българската федерация по баскетбол. Преди дни той отпразнува 60-ата си годишнина, а по този повод даде и обширно интервю пред нашата медия. Ето какво сподели Клечков за баскетболния си път до момента, ролята на легендата на Балкан Иван Андреев, какво трябва да се подобри при работата с подрастващите и как се е променил баскетболът през годините:

- На такава кръгла годишнина направи ли си равносметка за изминалите години и постигнатото до момента?

- Не съм си правил равносметка за тези години, защото все още съм в баскетбола и мисля, че има още какво да дам за неговото развитие, въпреки че от година на година става по-трудно. Мога да кажа, че през целия си живот досега се старая да бъда коректен спрямо другите хора, но със сигурност не съм успявал винаги. Сега на 60 се чувствам така, както бях на 50. Радвам се на нормално и здраво семейство и на един прекрасен син и това, което искам да ми се случи, е да стана един щастлив дядо.

- В баскетболен град като Ботевград не е трудно да се запалиш по баскетбола, но кога ти лично направи първите си стъпки?

- Да, в Ботевград не е трудно да се запалиш по тази прекрасна игра. Ще споделя една случка, която никога няма да забравя. Втори-трети клас тренирах в УСШ, които бяха към училищните баскетболни школи при Коларов, в същото време ходих на лека атлетика. В четвърти клас започнах и футбол, но Иван Андреев беше разбрал, че не ходя редовно на баскетбол и дойде на стадиона. Думите, които ми каза, бяха: „Сега оттук направо в залата, аз след малко идвам и искам да те видя в залата“. И аз от стадиона направо в залата. И така от четвърти клас досега сега се занимавам с баскетбол.

- Какво те мотивира толкова години дасе занимаваш с този спорт под една или друга форма?

- Любовта към баскетбола. Животът ми е баскетбол. Благодаря на жена ми, че ме изтърпя толкова години, още повече, че в нас се говори само за баскетбол. Изпитвам удоволствие, когато се занимавам с баскетбол – и когато бях треньор, и сега като служител на БФБ. Искам да благодаря на всички мои колеги във федерацията, затова че преди десет години ме поканиха и сега върша работата, която обичам.

-Как се промени баскетболът за тези години?

- Много се промени не само баскетболът, но и всички останали спортове. Стана много бърз и атрактивен. Но честно да ви кажа баскетболът в България не ми харесва. Какво имам предвид – не се играе добре в защита и тактически изоставаме. Клубовете, които имат добро финансиране, печелят първенства за кратко време с помощта на чужди играчи, а българските седят на пейката.

-  Отговаряш за развитие на мъжко направление към БФБ, какви са основните приоритети?

- Първото нещо е да се обхванат повече деца от клубовете в определените възрасти и на качествените да им се дава шанс в регионалните и разширените национални отбори. Трябва да се наблюдават през цялата година за тяхното развитие, също да подпомагаме за професионалното развитие на младите треньори и всички заедно да работим за изграждането на български играчи.  Това е основният приоритет - развитие на млади талантливи баскетболисти, но може да се постигне заедно клубовете , треньорите и федерацията.

- Какво трябва да се промени при работата с подрастващите, за да се вдигне нивото?

- Първото нещо е да се премахнат таксите, това е бич за баскетбола. Треньори да бъдат само тези, които обичат тази работа и да работят професионално, като обучават децата не само на баскетбол, а ги възпитават и в нравствени добродетели. Ръководителите на клубовете да мотивират треньорите да усъвършенстват своите знания и умения. Треньорите трябва да бъдат добре платени за работата, която извършват. Всеки клуб да има главен треньор, който да отговаря за тренировъчния процес. Има и други неща, но това са основните, които ще помогнат за по-добрата работа с подрастващите.

-  Какво е необходимо на националните ни отбори при подрастващите не само да се класират за Дивизия А, а и да запазят мястото си в нея?

- Не е толкова страшно, че играем в Дивизия Б. За да играем в Дивизия А, трябва да се вдигне нивото на българското първенство за подрастващи, а това може да стане, когато се изпълнят нещата, които споменах по-горе. Всички треньори в България трябва да бъдат обединени в една цел, а тя е създаването на качествени баскетболисти. Трябва да се взимат деца, които заслужават да бъдат националните отбори, да се помага и подкрепя треньора на националния отбор. Ако тези малки неща се променят, мисля, че няма да излизаме от Дивизия А. И не на последно място, трябва да има добро финансиране на националните отбори.

- Как виждаш развитието на сина ти Даниел, който вече гради успешна кариера като треньор? Какъв съвет би му дал?

- Винаги съм му казвал, че независимо къде е, какво работи, той трябва да се държи като възпитан и добър човек, да бъде коректен, както с играчите си, така и с ръководителите си. Никога да не се предава пред трудностите, които се появяват. В баскетболно отношение, когато нещо не ми харесва, аз не му го спестявам. Когато видя хубави неща, също си ги казвам. Виждам, че се справя добре, има още много неща, които трябва да постигне, за да стане успял треньор. Радва ме това, че е отдаден на работата си и я върши професионално, но в спорта трябва и малко късмет. Гордея се със своя син - Даниел Клечков, нещата не му се случват лесно, но винаги трудният път те прави по добър в професията, изгражда характера и успехът е по-сладък тогава. Казал съм му, че до един момент човек изгражда името си, а по-късно името работи за него. Вярвам в него, подкрепям го и винаги съм зад него. Да ми е жив и здрав, и най-вече щастлив, да изпитва удоволствие от работата си и живота.

- Какво си пожела за празника, както за себе си, така и за българския баскетбол?

- За българския баскетбол си пожелах Сашко Везенков да участва в мъжкия национален отбор на България и да класираме. При подрастващите – юношите U18 да останат в Дивизия А, а останалите национални отбори да се представят възможно най-добре. За мен лично си - всички около мен да са живи и здрави и да стана дядо.